Решение № 503 от 11.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110117177 по описа за 2022 година

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата С. И. К. твърди, че на 16.07.2021 г., около 14.00 ч. в гр. София, л.а.

„Шкода Фабия“ с рег. № , управляван от В. В. Д., при движение по бул. „Черни връх“ с посока от ул. „Св. Наум“ към бул. „Никола Вапцаров“, на пешеходната пътека в района на кръстовището с ул. „Златен рог“, не пропуснал пресичащата я от дясно наляво спрямо посоката му на движение ищца и реализирал ПТП. Твърди се, че причина за пътнотранспортното произшествие са неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП, а именно на чл.

5 ЗДвП във връзка с чл. 119 от ЗДвП. Сочи, че на мястото на инцидента са пристигнали компетентните органи на МВР и по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-327. Ищцата била откарана от пристигналия на мястото на инцидента медицински екип в спешното отделение на „Военномедицинска академия“ АД-гр. София в увредено общо състояние с оплаквания от болка в областта на челото, дясно коляно, дясната ръка, дясна лопатка и ляво рамо. След проведени прегледи и изследвания тя е била диагностицирана c разкъсна рана на челото вдясно с размачкани ръбове, контузия на коляното, контузия на десен лакът, контузия на раменния пояс и мишницата, охлузвания на дясна колянна и дясна тазобедрена област, охлузвания на двете рамена. Охлузванията били обработени, проведена била криотерапия, раната на главата била зашита, след което С. К. е освободена за домашно лечение с указания за спазване на щадящ режим при покой и назначената медикаментозна терапия, включваща обезболяващи медикаменти. На 19.07.2021 г. й били дадени указания да продължи с назначеното медикаментозно лечение и щадящ режим при покой.

Твърди се, че получените вследствие на ПТП травми са причинили болки и 1 страдания на С. К., които през първите седмици са били интензивни. Ищцата е следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа активност и натоварване, което е пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили на обикновените битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от своите близки. В резултат от болките тя е чувствала дискомфорт във всяко едно положение на тялото.

Не е можела да спи и да се отпусне, което е довело до общо влошаване на здравословното й състояние. Инцидентът повлиял негативно и на психическото състояние на К.. Същата станала нервна и безпокойна, преустановила социалните си контакти и започнала да се чувства потисната и тревожна, плачела постоянно. Това й състояние се изразило в напрегнатост, многократно неволево връщане към преживяното, трудно заспиване, ранно събуждане и раздразнителност; периодично усещала главоболие и болка в гърдите без изяснена физиологична причина. Счита, че преживяла посттравматично стресово разстройство.

Твърди, че към момента на инцидента лек автомобил „Шкода Фабия“ с peг. № бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със застрахователна полица № BG02/12/0002389350, валидна към датата на събитието. Счита, че телесните увреждания, причинили болки и страдания на ищцата, са резултат от виновно противоправно поведение на застрахованото при ответника лице - водача на л.а.

„Шкода Фабия“ с peг. №. Твърди, че до ответника била изпратена претенция с вх. № ОК-г. с искане за обезвреда на С. К., но от ответното дружество не било налице произнасяне по претенцията в законоустановения срок.

Поради тези и останалите изложени съображения моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 6000 лева, представляваща частичен иск от сумата от общо 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2022 г. /датата на изтичане на 3-месечният срок, в който застрахователят е следвало да се произнесе по претенцията/ до датата на окончателното плащане.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва обаче механизма на ПТП, като твърди, че от представените по делото доказателства не се установява твърдяното увреждане да е резултат от така описаното ПТП, както и че няма представени от ищцата годни доказателства, установяващи така описания механизъм. Оспорва да е налице деликт, счита, че не е налице противоправно поведение на водача на процесния автомобил, както и виновно поведение от негово страна. Счита, че е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Не се установявало и наличието на причинно-следствена връзка с твърдения вредоносен резултат. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на ищцата, която не спазила разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Твърди освен това, че пешеходката пресичала пътното платно на необозначено за това място. Оспорва твърдените негативни последици на психиката на ищцата, както и факта, че оздравителният процес е бил продължителен. Оспорва и размера на предявения иск, като счита същия за завишен. Моли искът да бъде отхвърлен, алтернативно – да бъде намален размерът на претендираното обезщетение като прекомерен. Претендира разноски.

С протоколно определение от 15.12.2022 г. на осн. чл. 214 ГПК съдът е допуснал увеличение в размера на предявения иск със сумата от 4000 лева, като същият се счита предявен за сумата от 10000 лева, частично от сумата от 15000 лева.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 10.08.2022 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 03.11.2022 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че към процесната дата реализиралият пътното-транспортно произшествие МПС е бил застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на процесния автомобил, участвал в ПТП, приетото по делото Наказателно постановление №г. и заключението по САТЕ.

От показанията на свидетеля В. В. Д. – водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № , се установява, че ПТП е настъпило в на бул. „Черни връх“ в гр. София, като движещото се пред процесния автомобил МПС рязко спряло, за да пропусне преминаващи по пешеходна пътека лица. За да избегне удара в автомобила пред него, водачът Д. преминал отляво на него, като ударил преминаващата по пешеходната пътека ищца. Опитал да предотврати удара, като натиснал спирачките, но не успял.

Момичето било много уплашено, получила удар в главата, паднала на земята, имала и рана.

Показанията на свидетеля се потвърждават и от приетото по делото влязло в сила Наказателно постановление № г., с което на водача Викотрио Д. е наложена глоба за виновното нарушаване разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП – непропускане на преминаващи по пешеходната пътека пешеходци. Вещото лице по приетата по делото САТЕ, отчитайки събраните по делото доказателства, потвърждава, че описаният от свидетеля механизъм е възможният такъв за настъпване на процесното ПТП.

Механизмът на ПТП се установява и от съставения Констативен протокол № К 327 за ПТП от 16.07.2021 г., в който е отразено и името на свидетеля, присъствал по време на ПТП – Богомил Пиронев. От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел В. Д. се установя, че в близост до ПТП преминавал полицейски патрул, като полицайте отцепили движението на булеварда.

Показанията на свидетеля Д. не са противоречиви относно механизма на ПТП, като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че в причинна връзка с удара от процесното ПТП на ищцата са причинени:

3 разкъсно-контузна рана на дясната челна област на главата - хирургически обработена, зашита; контузии и охлузвания на десния лакът, дясното коляно и двете рамени области. Посочено е, че установените травматични са констатирани непосредствено след инцидента на 16.07.2021 г. при транспортирането на ищцата в лечебно заведение (ВМА) от екип на ЦСМП, след проведени прегледи със специалисти (данни за първи преглед около 40 мин след часа упоменат в Констативен протокол К-327).

При тези факти съдът намира иска за доказан по основание. При определяне на размера му съдът съобразява фактите, установени от заключението на съдебномедицинската експертиза, съдебно-психологична експертиза и събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А. Н. и касаещи интензивността на болките и степента на възстановяване.

Съгласно заключението на СМЕ, установената разкъсно-контузна рана на челото вдясно, наложила провеждане на хирургична обработка на същата - зашиване, като е посочено, че същата реализира медикобиологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите мекотъканни травматични увреждания реализирали медикобиологичния квалифициращ признак болка и страдание. Отчетено е от вещото лице, че установените травматични увреждания при С. К, не създават условия за невъзможност да се извършват ежедневни действия и дейности, т.е. ищцата е могла да се обслужва сама. Посочено е, че в конкретния случай са налице данни за прием на обезболяващи медикаменти от ищцата.

Установява се, че освен болка, ищцата е търпяла и битово неудобство от причинените травматични увреждания. От показанията на свидетелката А Н, живеещав къщата, в която живяла и ищцата, се установява, че в продължение на около два месеца й помагала да се обслужва. Свидетелката описва, че освен справянето с физическите наранявания, инцидентът имал особено силно отражение върху психиката и емоционалността на С. К.. Същата започнала да получава паник атаки, треперели й ръцете, изпитвала ужас, когато се качи в автомобил и страх да пресича улици, станала асоциална, отказала се да премине през шофьорски курс. Свидетелката споделя, че инзидентът променил изцяло живота на ищцата, която работила в гр. София I АГ болница, но поради трафикът, през който трябвало да преминава ежедневно, сменила работното си място, като започнала работа в санаториум в с. Искрец, намиращо се на около 10-15 мин пътуване от къщата, където живеела в гара Б. От инцидента й останал белег на челото, който прикривала с козметика, но й останал комплекс заради това, че се виждал.

От заключението по приетата съдебно-психологична експертиза се установява, че наред с физическите травми, ищцата е преживяла и психическа такава под формата на остра стресова реакция /свръхсилно емоционално пренапрежение/ като резултат от витална на застрашеност за собствения си живот. Вещото лице описва преживяванията на ищцата - от емоционален шок и ужас от мисълта за смъртта през опасенията и страховете за живота и здравето впоследствие; понасянето на болките и страданията към момента на инцидента и към последващите седмици на оздравяване. Тези болезнени преживявания рефлектирали пряко негативно в реорганизация на личните и социалните задължения и отговорности - затруднения при осъществяване на ежедневните лични и социални взаимодействия и промяна в начина и качеството на живот. Психологически това е изразено в: обща напрегнатост, многократно неволево връщане и преживяване на травмиращото събитие, трудно заспиване, сънуване на кошмари. Канстатирано е, че и понастоящем при ищцата са налице някои симптоми на посттравматичен стрес.