Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.01.2023, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
917/2022
Подписан
12.01.2023
В сила
12.01.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 209, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 28а, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 8, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 28, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 28б, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 28б, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 25

12.01.2023 г., гр.Х.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Цветомира Димитрова

Членове: А. Митрушева

Биляна Икономова при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурора Атанас Палхутев, като разгледа докладваното от съдия А.

Митрушева касационно адм.дело № 917 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.Н.Т., ЕГН : ********** и П.Н.Н., ЕГН : **********, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260013/13.07.2022 г., постановено по адм. д. № 57/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Предмет на съдебното производство било обжалването като нищожна на Заповед № ДС-28-1 от 11 юни 2019 г. на Областен управител на Област Х., обнародвана в ДВ бр. 51/28.06.2019 г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, с която бил одобрен план на новообразуваните имоти (ПНИ) в м 1:1000 на жилищни райони (ж.р.): ж.р. „О.“ ., ж.р. „И.“, ж.р. „К. – *“ и местност „Х. – ...“ в землището на гр.Х., община Х., приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в частта, в която било възстановено право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М. върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***, ж.р. „К.“, землище на гр. Х., с площ 811 кв.м.

Твърди се, че районният съд неправилно не уважил жалбата, като в тази връзка се изтъкват следните съображения:

Процесният

ПИ ***, собственост на жалбоподателите, не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което незаконосъобразно бил включен в ПНИ. Това обстоятелство се установило по категоричен начин от представените писмени доказателства, включени в административната преписка по одобряване на ПНИ, и от заключението на назначената по делото експертиза. Жалбоподателите притежавали собствеността върху ПИ *** въз основа на надлежни документи за собственост, владели процесния имот и никога не били изгубвали тази собственост. Включването на процесния имот в ПНИ и възстановяването му на наследници на Г. Д. М. на основание на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби, поради липса на основната материално - правна предпоставка по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - да се касае за земеделска земя, предоставена на граждани за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.

Липсвали и предпоставките на § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4, ал. 1.

Процесният ПИ *** не представлявал незастроена земеделска земя, а имот, намиращ се в границите на урбанизирана територия, поради което следвало да намери приложение чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Включването на процесния имот в ПНИ било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.

Неправилно районният съд не уважил и оплакването, че са били допуснати и съществени нарушения на самата процедура по изготвяне и обявяване на ПНИ, което било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.

Нарушенията на процедурата по изготвяне и обявяване на ПНИ, обосновавали основателност и на оплакването за неустановена идентичност между процесния ПИ *** и притежаваните от наследниците на Г.М. земеделски земи, поради което Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г., в обжалваната част, била нищожна и поради липса на предмет.

Въз основа на изложените съображения, се моли да бъде уважена касационната жалба и да бъде отменено Решение № 260013/13.07.2022 г. по адм.д. № 57/2020 г., като на жалбоподателите бъдат присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответната страна по касационната жалба - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област Х., в постъпил по делото писмен отговор моли да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Хасково като валидно, допустимо и правилно. Процесната заповед в частта по отношение на процесния имот била издадена от лице с установена материална компетентност, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно производствените правила, уредени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Районен съд - Хасково изследвал изложените възражения, приложил правилно закона и достигнал до правилни правни изводи, като констатирал, че оспорваният административен акт не страда от посочените от насрещната страна пороци.

Заинтересованите страни – Д.К.М., Г.Й.М. и А.Й.К., не изразяват становище по основателността на касационната жалба.

ОКРЪЖНА

ПРОКУРАТУРА – Х., чрез представителя си в съдебно заседание, счита, че касационната жалба е неоснователна, поради което предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.

Административен съд - Х., като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, установени от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211 от АПК срок и изхожда от лица, участвали в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството по адм. дело № 57/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по подадена жалба от Н.Н.Т. и П.Н. Т.против Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на област Х., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за ж.р. "Куба" гр.Х., в частта за имот с идентификатор № ***. С Решение № 260013 от 13.07.2022 г., постановено по делото, предмет на оспорване в настоящото производство, така подадената жалба е отхвърлена. Съдът е изложил съображения, че обжалваната заповед изхожда от материално и териториално компетентен орган по смисъла на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ - областния управител по местонахождение на имотите. Посочено е, че същата е издадена в законоустановената писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити, като същевременно при извършената служебна проверка не е установено да противоречи на целта на закона.

Районният съд е намерил, че при издаването на процесната заповед ответникът по жалбата е допуснал нарушение на материалноправни разпоредби на закона. В тази връзка е посочил, че съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, а в чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ било предвидено, че с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ. По делото обаче не се установявало имотът на жалбоподателите да е бил отнет от наследодателя на заинтересованите страни и да е бил предоставен на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, респективно правото на ползване върху него да е било предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. При това положение се налагал изводът, че имотът не е разположен в земя по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ, поради което незаконосъобразно бил включен в ПНИ. Този порок обаче не е възприет като водещ до нищожност на оспорения административен акт. Прието е, че процесната заповед в атакуваната й част е унищожаема, но доколкото срокът за установяване на този неин порок е изтекъл, съдът е преценил, че няма правомощието да я отмени като незаконосъобразна.

По отношение на доводите за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила е посочено, че сочените нарушения не са довели до липса на волеизявление, поради което не е прието, че е налице нищожност на заповедта. Цитирана е практика на ВАС, според която порокът нарушение на административно производствените правила не може да доведе до нищожността на административен акт, доколкото е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността на правилата при издаването му, е преценка по съществото на акта.

Относно доводите на жалбоподателите, свързани с твърденията им за притежание на право на собственост върху процесния имот, е посочено, че се касае за спор за материално право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Заявено е, че в случая следва да се контролира единствено правилното отразяване на имота и спазването на териториално-благоустройствените и технически изисквания при изработване на плана. Посочено е, че с него не се възстановяват, нито изменят вещни права, поради което този въпрос е приет за недопустим за разрешаване в това производство и подлежащ на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.

Така установеното води до следните правни изводи на настоящата инстанция по наведените касационни основания:

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно.

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.

Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната й част, но е наличен правен интерес за жалбоподателите да я оспорят като нищожна.

Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощният план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. От така цитираната разпоредба е видно, че планът на новообразуваните имоти, освен че съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид), съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него.

Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица. Това качество имат както ползвателите на земи въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици (респективно техните наследници), така и всяко трето лице, чиито права и интереси се засягат от одобрения план. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост. В случая следва да се има предвид обаче, че искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. За преценка дали порокът, от който страда съответният акт, води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - тоест издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.