Решение № 67 от 10.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252100101181 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Д. Н. против К. Й. Н. и Д. Г. Н., за обявявяне относителната недействителност спрямо ищцата на покупко-продажбата, извършена с нотариален акт № 1611, том IХ, рег. № 12700, дело № 1406 / 2022 год. на нотариус с рег. № 409 на НК, с която първата от ответниците е продала на втория притежавания от нея самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас.

Така предявеният иск е с материалноправно основание в чл.135 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПК е прието - е допустим.

В съдебно заседание се поддържа от ищцата и адвокатския й пълномощник; моли за уважаването му и за присъждане на деловодните разноски. Във връзка с твърденията си ангажира доказателства.

Ответниците, действащи чрез процесуалните си представители, оспорват иска по съображения, изложени в отговорите си по реда на чл.131 от ГПК.

От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода за установеност на следните факти, значими за правилното решаване на спора:

Вторият от ответниците е син на първата от тях.

На 29.06.2011 год. ответницата Н. - кредитополучател, е сключила с „Уникредит Булбанк“ АД - кредитодател, договор за банков ипотечен кредит. Размерът на отпуснатия кредит е уговорен на 18000 евро, със срок за издължаване до 10.06.2021 год.

За изпълнение задълженията на кредитополучателя по този договор, ищцата Н. се е задължила солидарно, подписвайки същия.

1

С нарочна покана С. Н. е поискала от К. Н. да й върне платената от нея, като солидарен длъжник, сума по договора за кредит, възлизаща на 24094 евро до 30.04.2020 год. Поканата е получена от ответницата на 08.05.2020 год., чрез сина й – втория ответник.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 1611 / 2022 год. на нотариус с рег. № 409 на НК, първата ответница е продала на втория притежавания от нея самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, срещу продажна цена от 65000 лв. Продажната цена е изплатена на два пъти, по банков път – 50000 лв. на 23.11.2022 год. и 15000 лв. на 24.11.2022 год., като и двете плащания са с посочено основание „покупка на имот-гр.Бургас, жк.Перла, бл.3, партер“.

В същия ден, в който е изповядана атакуваната сделка и с нотариална заверка на подписа, купувачът по същата – Д. Н. е предоставил на продавачката и негова майка К. Н., пълномощно да го представлява пред комунални дружества, административни органи и всички физически и юридически лица във връзка със закупения от него имот, вкл. да го отдава под наем, при условия, каквито договори и да получава наемните вноски.

С влязло в сила решение по гр.д. № 2124 / 2021 год. на БОС, К. Н. е осъдена да заплати на С. Н. сумата от 24396.49 евро - главница, представляваща платени от нея на „Уникредит Булбанк“ АД по договор за ипотечен банков кредит №286 вместо ответницата главница, лихви и такси, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 06.12.2021 година до окончателното и плащане, както и сумата от 3 916.99 /три хиляди деветстотин и шестнадесет евро и деветдесет и девет евроцента/ евро, представляваща мораторна лихва върху присъдения размер главница за периода от 08.05.2020 година - датата на получаване на поканата за нейното връщане до датата на подаване на исковата молба в съда.

Въпросната сума е прието с посочения съдебен акт да е платена от С. Н. до м.април 2020 год., като са коментирани и вътрешните отношения между страните, които поради това не подлежат на обсъждане тук.

На 01.01.2024 год. К. Н. (лично) е отдала под наем процесния имот под наем на странично за спора юридическо лице – „Ботелия“ ЕООД, за срок от една година.

Изискано е и изп. дело № 1123 / 2024 год. на ЧСИ И. Миндова, образувано по молба на С. Н. срещу К. Н. въз основа на изпълнителен лист, издаден за сумите, присъдени в полза на молителката-взискателка по гр.д. гр.д. № 2124 / 2021 год. на БОС. В кориците на това дело се съдържа справка от Агенция по вписванията – имотен регистър, от ковто е видно, че през м.декември 2022 год. К. Н. се е разпоредила с притежавани от нея недвижими имоти – процесния и два земеделски, в полза на сина си Д. Н. в периода 05.12.2022 год. - 21.12.2022 год.

На 06.10.2025 год., в хода на настоящото дело, К. Н. се е разпоредила безвъзмездно, отново в полза на сина си, с притежаваните ид.ч. от жилищен имот.

Изслушани са и свидетелите К., Н. и К..

По думите на първата, през 2022 год. тя придружила С. до съда, където последната 2 имала заседание по дело. На стълбите на сградата се засекли с К., която заявила на ищцата „ти от това дело няма да видиш и стотинка“. С нея бил и сина й (ответникът Н.), който само се усмихнал. На свидетелката й станало странно как К. знае, че С. няма да получи и стотинка, преди да има постановено решение по делото.

Според св.Н. – дъщеря на ответницата К. Н., майка й прибягнала до продажба на процесния имот, т.к. искала да й помогне да извърши ремонт на жилището си. Тази свидетелка знае за поканата, която С. изпратила на майка й за парите, които претендирала, както и че поканата била изпратена на адреса на брат й.

Св.К. посочва, че синът на К. Н., с когото тя съжителства на съпружески начала, е закупил от майка си козметичния салон за нейната дейност.

При така установените факти, Бургаският районен съд, в настоящия си състав, намира предявения иск за основателен.

За уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД е необходимо носещият доказателствената тежест ищец да установи качеството си на кредитор на длъжника, извършеното от последния увреждащо действие, както и знанието за увреждането, а ако длъжникът се е разпоредил с имуществото си възмездно, следва лицето, с което той е договарял, да е знаело за увреждането, освен ако това лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, в които случаи знанието се предполага (ал.2).

Че ищцата е била кредитор на ответницата Н. е установено – като солидарно задължена по договора за кредит, е заплатила вместо нея – кредитополучател, дължими към м.април 2020 год. погасителни вноски, чийто сбор възлиза на 24396.49 евро. Тъкмо затова качеството й на кредитор е било и съдебно установено, макар за уважаване на разглеждания иск законът не поставя такова условие (изискуемост на дълга или съдебно установяване), стига дългът да е съществуващ към извършване на увреждащото разпореждане.

За това ответницата е била известена с покана, но дори и да не бе, тя е била наясно със задължението си по договора за кредит, необслужването му от нея самата, както и че по него очевидно плащания се извършват. Впрочем, това са нейните твърдения, изложени в отговора – че С. е плащала вноските по кредита до м.април 2020 год., като твърденията за съществуващи помежду им вътрешни отношения, както вече се каза, не могат да обслужат застъпваната теза, а и да можеха, по отношение на тях няма никакви доказателства.

Т.е. налага се изводът, че К. Н., знаейки за съществуването на дълга й към ищцата още към момента на получаване на поканата – 08.05.2020 год., е намалила имуществото си с увреждаща цел – да възпрепятства удовлетворяването на кредитора си. Намерението за това се извежда и от факта на разпореждане с нейни имоти при съществуващ дълг, в рамките на по-малко от месец, както и на ид.ч. от жилищен имот в хода на процеса, в полза на едно и също лице, което е неин низходящ.

Затова, знанието у последния за увреждане с посочените сделки се предполага, а оборване на така установената законова презумпция не е проведено. Напротив – налице са и доказателства в потвърждение на същата.

3

Индиция за това, че сделката е увреждаща, т.е. намаляща имуществената съвокупност на ответницата Н., а оттам – отнемаща възможността ищцата - кредитор евентуално да се удовлетвори от стойността на разпоредения имот, респ. за знанието у двете страни по тази сделка, е и упълномощаването едновременно със сделката, с което на практика се дава право на продавачката - ответница да продължи да ползва (да запази) имота, да събира гражданските му плодове, макар формално вече не тя, а синът й да е собственик.

Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се присъдят деловодни разноски в общ размер на 5554 лв., в т.ч. адвокатски хонорар, който предвид възражението на ответната страна и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС не е прекомерен.

Водим от горното и на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският окръжен съд РЕШИ:

ОБЯВЯВА, на основание чл.135 от ЗЗД, за относително недействителен по отношение на С. Д. Н. от ***, фризьорски салон, ЕГН - **********, сключения между К. Й. Н. от ***, ЕГН - ********** и Д. Г. Н. от ***, ЕГН - **********, договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 1611, том IХ, рег. № 12700, дело № 1406 / 2022 год. на нотариус с рег. № 409 на НК, с която първата от ответниците е продала на втория притежавания от нея самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, с адрес на обекта: ***, който самостоятелен обект се намира на ет. 0 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за обслужваща дейност за битови услуги, брой нива на обекта: 1, площ: 42.41 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, ***; под обекта - ***; над обекта: ***,

***.

ОСЪЖДА К. Й. Н. и Д. Г. Н. да заплатят на С. Д. Н. деловодни разноски в размер на 5554 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4