Решение № 6553 от 28.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7649/2023
- Вид
- Решение № 6553
- Подписан
- 28.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6553 гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100507649 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. Д. Х., ЕГН **********, и В. Т. Х., ЕГН **********, срещу Решение №4711/27.03.2023г. постановено по гр.д. №46701/2021г. по описа на СРС, 39-и състав, в частта, в която Н. Д. Х., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от от ЗЗД, сумата от 595.57лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №198075, ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 142.45лв. за периода от 15.09.2018г. до 29.07.2021г., както и сумата от 10.43лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, а В. Т. Х., е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 48.5 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г. за гореописания топлоснабден имот, ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 11.39лв. за 1 периода от 15.09.2018г. до 29.07.2021г., както и сумата от 1.88лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането.
В подадената въззивна жалба се твърди, че обжалваната част на постановения съдебен акт е незаконосъобразна. Поддържа се, че по делото не е доказано жалбоподателите да са приели наследството на длъжника Т. Х., поради което задълженията му към топлофикационното дружество не са преминали към тях. Сочи се също, че представените от ищеца писмени доказателства- извлечения от сметки, информация за дялово разпределение на разхода за топлинна енергия за процесния период са оспорени още с исковата молба, като доколкото дружеството не е заявило изрично, че ще се ползва от тях, същите е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и от преценката за основателност на предявените претенции. Твърди се, че доколкото изводите на вещото лице в изготвената съдебно-техническата експертиза се основават на тези документи, то съдът не е следвало да кредита същата, а да приеме, че исковете са недоказани по основание и размер.
Предвид изложеното се отправя молба първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което предявените от дружеството искове да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, като моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на неговата правилност във връзка с наведените във въззивната жалба доводи намира 2 следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.
Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е уредено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.
В рамките на въззивното производство не е спорно наличието на облигационно правоотношение между топлофикационното дружество и Н. Д.
Х. и Т. В. Х., основано на правото на собственост върху апартамент №55, разположен на ет.****, ж.к. „Връбница 2“, гр. София. Същевременно от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх.№53/04.03.2022г., се установява, че Т. В. Х. е починал на 08.02.2020г., тоест след периода, за който 3 са начислени процесните задължения, като е оставил за свои наследници В. Т.
Х., П. Т. П., Д. Т. Х. и Н. Д. Х.. В тази връзка е направено оплакване и във въззивната жалба, като жалбоподателите поддържат, че по делото е останало недоказано обстоятелството дали същите са приели наследството на починалия длъжник. Доколкото това възражение е наведено за първи път пред въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че същото се явява преклудирано. Независимо от това, следва да бъде отбелязано, че приемането на наследството може да бъде както изрично, така и с конклудентни действия, като подаването на отговор на исковата молба и оспорването на предявените искове от страна на призованите като наследници на длъжника лица биха могли да бъдат възприети именно като манифестиране на воля за приемане на наследството. Това е така, тъй като предприетите от тях действия по защита са насочени към освобождаване от пасив /задължения/, обременяващ наследството и в този смисъл засягат пряко обема и размера на наследствената маса и могат да бъдат приравнени с обратен знак на разпореждане с наследственото имущество, което несъмнено представлява приемане на наследството по конклудентен начин.
На следващо място, във въззивната жалба са изложени доводи относно наличието на основание да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото представените от ищеца и оспорени от жалбоподателите документи.
В тази връзка следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд не е открил производство по чл. 193 от ГПК, поради което за него не е възникнало основание да изключи представените от ищеца документи. Районният съд правилно е приел, че не са налице основанията за това, доколкото съдържащите се в отговора на исковата молба оспорвания са общи и неконкретизирани. Същевременно те касаят частни документи, които притежават единствено формална доказателствена сила и поначало не обвързват решаващия орган да приеме за верни отразените в тях обстоятелства. Предвид посоченото заявеният от жалбоподателите довод за недоказаност на претенциите по основание и размер се явява неоснователен.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че през процесния период в сградата е било ползвана само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като в имота е имало два броя водомера за топла вода, отчетени на 28.04.2018г. и 02.05.2019г. с подпис на потребител. Предвид посоченото вещото лице поддържа, че общият размер на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 1 430.22 лева, колкото е претенцията на дружеството-ищец спрямо всички ответници. Установява се, че е налице частично плащане на задължението в размер 477.30 лева, поради което и дължим остава остатъкът от 952.92 лева. В случая са налице няколко длъжника, които следва да отговарят разделно и съобразно припадащата им се част от задължението, а именно: В. Т. Х. в качеството си на наследник на починалия длъжник Т. В. Х. следва да отговоря за 1/8 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия, а именно: 119.11 лева, а Н. Д. Х. в личното си качество на длъжник, както и на 4 наследник на посоченото лице- за 5/8 части от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 595.57 лева. Доколкото районният съд е възприел посочените суми като дължими, съдът намира, че решението в тази си част следва да бъде потвърдено.
Предвид липсата на изрични аргументи относно правилността на постановения съдебен акт в останалата обжалвана част, както и доколкото не се констатира необходимост от прилагане на императивна правна норма, настоящият въззивен състав счита, че същата следва да бъде потвърдена.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция, което съдът на основание чл. 78, ал.8 от ГПК определя на 50 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4711/27.03.2023г. постановено по гр.д.
№46701/2021г. по описа на СРС, 39-и състав, в частта, в която Н. Д. Х., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от от ЗЗД, сумата от 595.57 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 198075, ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 142.45лв. за периода от 15.09.2018г. до 29.07.2021г., както и сумата от 10.43лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, а В. Т. Х., е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 48.51лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г. за гореописания топлоснабден имот, ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 11.39лв. за периода от 15.09.2018г. до 29.07.2021г., както и сумата от 1.88лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането.