Решение № 10242 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10242 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110173571 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Р. И. В. срещу „Топлофикация - София“ ЕАД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът в качеството на наследник на титуляра на инсталация № 4000157406 – Йорданка И. Богданова, не му дължи сумата от 945,98 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 7 425,73 лева, представляваща начислена сума за топлинна енергия за периода от м.05.2008г. до м.10.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.

217, вх. 1, ап. 3. В исковата молба се твърди, че титуляр на партида с инсталация № 4000157406, открита за ап. № 3, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 217, вх. 1, е наследодателят на ищцата – Йорданка И. Богданова.

Ищецът сочи, че след направена справка в деловодството на ответника е установено, че за абонатен номер 4000157406 се претендира сума за неплатени задължения за топлинна енергия в общ размер на 7 425,73 лева, начислена за периода от м.05.2008 г. до м.10.2021г.

Оспорва наличието на облигационни отношения. Оспорва ответникът да е доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и че е доставял ТЕ, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа. Оспорва да е ползвал ТЕ, както и качеството потребител. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск. С уточняваща молба с вх.

№ 81995/21.04.2022г. и в изпълнение указанията на съда, ищецът е уточнил каква част от сумите по всяка от фактурите отрича, а именно: от фактура № 7000135178 от м.05.2008г. на стойност 18,36 лв. – 3,06 лв.; от фактура № 16584646 от м.01.2009г. на стойност 321,01 лв. – 1

43,50 лв.; от фактура № 16989655 от м.02.2009г. на стойност 190,28 лв. – 31,71 лв.; от фактура № 17392873 от м.03.2009г. на стойност 221,05 лв. – 29,84 лв.; от фактура № 17792697 от м.04.2009г. на стойност 86,37 лв. – 14,40 лв.; от фактура № 18127894 от м.05.2009г. на стойност 70,96 лв. – 11,83 лв.; от фактура № 18452041 от м.06.2009г. на стойност 40,45 лв. – 6,74 лв.; от фактура № 7000512626 от м.06.2009г. на стойност 18,36 лв.

– 3,06 лв.; от фактура № 18870283 от м.07.2009г. на стойност 51,78 лв. – 8,63 лв.; от фактура № 20089946 от м.08.2009г. на стойност 48,53 лв. – 8,09 лв.; от фактура № 20454618 от м.09.2009г. на стойност 54,06 лв. – 9,01 лв.; от фактура № 21070974 от м.10.2009г. на стойност 74,19 лв. – 12,37 лв.; от фактура № 21540781 от м.11.2009г. на стойност 118,65 лв.

– 19,78 лв.; от фактура № 21955174 от м.12.2009г. на стойност 161,37 лв. – 26,90 лв.; от фактура № 22366502 от м.01.2010г. на стойност 186,18 лв. – 26,03 лв.; от фактура № 22778179 от м.02.2010г. на стойност 152,98 лв. – 25,50 лв.; от фактура № 23190719 от м.03.2010г. на стойност 138,66 лв. – 23,11 лв.; от фактура № 23599644 от м.04.2010г. на стойност 100,05 лв. – 16,68 лв.; от фактура № 23940620 от м.05.2010г. на стойност 69,53 лв.

– 11,59 лв.; от фактура № 24269383 от м.06.2010г. на стойност 55,62 лв. – 9,27 лв.; от фактура № 7000961189 от м.06.2010г. на стойност 18,36 лв. – 3,06 лв.; от фактура № 24615262 от м.07.2010г. на стойност 67,80 лв. – 11,30 лв.; от фактура № 26929547 от м.08.2010г. на стойност 65,94 лв. – 10,99 лв.; от фактура № 27290988 от м.09.2010г. на стойност 69,81 лв. – 11,64 лв.; от фактура № 27900326 от м.10.2010г. на стойност 104,68 лв.

– 17,45 лв.; от фактура № 28387483 от м.11.2010г. на стойност 119,99 лв. – 20,00 лв.; от фактура № 28811214 от м.12.2010г. на стойност 204,39 лв. – 34,07 лв.; от фактура № 29229838 от м.01.2011г. на стойност 207,20 лв. – 34,53 лв.; от фактура № 29649936 от м.02.2011г. на стойност 143,57 лв. – 23,93 лв.; от фактура № 30072876 от м.03.2011г. на стойност 132,19 лв. – 22,03 лв.; от фактура № 30501253 от м.04.2011г. на стойност 75,17 лв.

– 12,53 лв.; от фактура № 30846151 от м.05.2011г. на стойност 38,60 лв. – 6,43 лв.; от фактура № 31176443 от м.06.2011г. на стойност 33,09 лв. – 5,52 лв.; от фактура № 70001374652 от м.06.2011г. на стойност 22,44 лв. – 3,74 лв.; от фактура № 34133378 от м.10.2011г. на стойност 15,21 лв. – 2,54 лв.; от фактура № 34692185 от м.11.2011г. на стойност 46,67 лв. – 7,78 лв.; от фактура № 35135583 от м.12.2011г. на стойност 60,16 лв. – 10,03 лв.; от фактура № 35568414 от м.01.2012г. на стойност 71,75 лв. – 11,96 лв.; от фактура № 35989315 от м.02.2012г. на стойност 72,79 лв. – 12,13 лв.; от фактура № 36409069 от м.03.2012г. на стойност 40,68 лв. – 6,78 лв.; от фактура № 36826844 от м.04.2012г. на стойност 19,39 лв. – 3,23 лв.; от фактура № 70001793380 от м.06.2012г. на стойност 22,44 лв.

– 3,74 лв.; от фактура № 42282890 от м.01.2013г. на стойност 53,74 лв. – 8,96 лв.; от фактура № 42738965 от м.02.2013г. на стойност 63,49 лв. – 10,58 лв.; от фактура № 43177249 от м.03.2013г. на стойност 60,60 лв. – 10,10 лв.; от фактура № 43598678 от м.04.2013г. на стойност 19,13 лв. – 3,19 лв.; от фактура № 7002219092 от м.06.2013г. на стойност 22,44 лв.

– 3,74 лв.; от фактура № 7002642374 от м.06.2014г. на стойност 22,44 лв. – 3,74 лв.; от фактура № 55984770 от м.07.2014г. на стойност 169,13 лв. – 28,19 лв.; от фактура № ********** от м.05.2015г. на стойност 26,62 лв. – 4,44 лв.; от фактура № 64991939 от м.07.2015г. на стойност 145,82 лв. – 24,30 лв.; от фактура № 75646064 от м.07.2016г. на 2 стойност 66,61 лв. – 11,10 лв.; от фактура № 81882646 от м.07.2017г. на стойност 825,69 лв.

– 132,62 лв.; от фактура № 96649237 от м.07.2018г. на стойност 369,39 лв. – 61,57 лв.; от фактура № 106462205 от м.07.2019г. на стойност 745,85 лв. – 10,00 лв.; от фактура № 108003215 от м.09.2019г. на стойност 5, 38 лева- 1 лева; от фактура № 1005612565 от м.07.2020г. на стойност 460,19 лв. – 5,00 лв.; от фактура № 1800697821 от м.05.2021г. на стойност 15,92 лв. – 0,94 лв.; от фактура № 1600918472 от м.06.2021г. на стойност 13,52 лв.

– 1,00 лв.; от фактура № ********** от м.07.2021г. на стойност 345,55 лв. – 5,00 лв.; от фактура № 1600970583 от м.07.2021г. на стойност 31,38 лв. – 1,00 лв.; от фактура № 1601022678 от м.08.2021г. на стойност 32,21 лв. – 1,00 лв.; от фактура № 1501056820 от м.09.2021г. на стойност 30,16 лв. – 1,00 лв.; от фактура № ********** от м.09.2021г. на стойност 38,98 лв. – 1,00 лв.;

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, че в случая са предявени два иска – за недължимост на сумите, поради липса на облигационна връзка и евентуален, поради изтекла давност, като развива подробни съображения в насока, че последният е недопустим. Оспорва твърдението на ищеца, че между страните липсват облигационни отношения и излага подробни аргументи относно наличието на такива. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С молба от 27.01.2023г. третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е заявил, че подкрепя становището на „Топлофикация София“ ЕАД, счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Твърди, че дяловото разпределение за аб. № 139410 е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Посочено е, че за част от процесния период в процесния имот са налице уреди за дялово разпределение с радио дистанционен отчет, чиито показания се отразяват автоматично в електронната база данни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи наличието на правен интерес от предявения иск, т.е. че ответното дружество е начислило на ищеца претендираните суми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, стойността на доставената топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период, начина на формиране на претенцията му към ищеца, включително квотата, за която отговаря ищеца, наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу 3 ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК , според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.

В конкретната хипотеза с определението от 15.12.2022г. съдът на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е начислил процесните суми на ищеца, което обстоятелство се установява и от представените от ищеца съобщение към фактура и електронна справка за задължения, както и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

С оглед на това за ищеца е налице правен интерес от отричане на начисленото и претендирано от ответника вземане.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая по делото е представен Договор № 958 от 06.12.1990г. за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, представляващ ап. № 3, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 217, вх. 1 съгласно който въз основа на Заповед № 720 от 27.09.1990г. на началника на КЕ и ГЖЧ, одобрена от началника на поделение 22690- МНО- София същият е продаден на Йорданка И. Богданова и Иван Вазов Богданов. От приетото удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ512183 от 16.02.2023г., издадено от Столична община, район Люлин се установява, че Иван Вазов Богданов е починал на 27.12.2022г. и е оставил за свои законни наследници дъщеря си- Р. И. В., и сина си- Симеон Иванов Вазов. От удостоверение за наследници № 002042 от 4

05.08.2011г., издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че Йорданка И.