Определение № 953 от 27.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. Ловеч, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500484 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от от „Кредисимо"ЕАД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от изпълнителния директор И.К.,чрез юрисконсулт В.

Т.,срещу Определение №396/07.05.2025г.,пост.по гр.д.№1143/2024г. по описа на РС-Тетевен.С обжалвания акт съдът е отказал да измени постановеното Решение №39/22.02.2025г.,пост.по гр.д.

№1143/2024г.на РС-Тетевен,по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят не е съгласен с приетото от съда и не споделя преценката, че делото е с правна и фактическа сложност и това налага определяне на сочения адвокатски хонорар. Посочва, че са били предявени по два обективно съединени иска срещу всеки от ответниците, които се основавали на един и същ правопораждащ факт, което предполага еднаква защита по исковете, поради което счита, че няма основание да се формира отделно адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете. Счита, че исковата молба е бланкетна, а от страна на процесуалния представител на ищеца е проведена еднопосочна защита.

Сочи, че срещу двамата ответници по делото са налице множество висящи производства, образувани от различни ищци чрез процесуален представител именно адв. Е. И.. В тази връзка счита, че е налице злоупотреба с право от страна на процесуалния представител на ищеца.

Възразява,че не е съобразено,че по въпроса за нищожността на потребителските договори е налице голяма по обем и еднозначна съдебна практика, която облекчава защитата.

Твърди,че върху присъденото възнаграждение на адвоката,предоставил безплатна правна помощ, не се дължи ДДС и излага подробни аргументи.

Моли да се постанови определение,с което да се определи възнаграждението на адвоката съобразно правна и фактическа сложност на спора,като сочи размер от 200лв. без ДДС за всички претенции.

Частна жалба срещу съдебния акт е подадена и от „АЙ ТРЪСТ"ЕООД с ЕИК *********,представлявано от юрисконсулт С. С., с изложени идентични аргументи и искания.

Постъпил е отговор на частните жалби от „ЕАД Е. И.“,като пълномощник на Д. М. Д.,в който моли да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.Излага съображения, основани на практика на ВКС: Определение № 50015/6.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., на ВКС ТО. Определение № 638/08.03.2024г. по ч.т.д.№757/2023г. на ВКС, I ТО, 1

Определение №474/28.02.2024г.по ч.т.д.№961/2023г. на ВКС, I ТО, Определение №3476/20.02.2024г. по ч.т.д.№1945/2024г. на ВКС, I ТО, съгласно, която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, а същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението.Също съгласно Определение №2797/29.10.2024г. по ч.т.д.№2297/2024г. на ВКС, II ТО, с което се приема, че при предявяването на няколко иска, предметът на делото се усложнява, което обстоятелство се отчита при преценка за фактическата и правна сложност на делото и от там на размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Посочва, че след изменението на Наредба №1 с ДВ бр.14 от 18.02.2025г. противоречието с европейското законодателство е преодоляно.

Намира за неоснователно твърдението, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност. Като аналог посочва принципа за определяне държавната такса по граждански дела, като процент от цената на иска, която не подлежи на редукция в зависимост от степента на сложност на делото. Посочва, че евентуално основание за намаляване на адвокатския хонорар може да съществува, ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела, какъвто не счита, че е настоящият случай. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право - с.25 и диспозитива на решението. Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

Посочва, че според СЕС разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право на интелектуална собственост е направил. Цитира практика на СЕС - Решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г., Решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС, Решение от 5 декември 2006г.на, Cipolla и др., съединени дела С-94/04 и С-202/04, СЕС. Изтъква, че съгласно практиката на съда на ЕС националният съд трябва да провери дали съществува съответствие между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие.

По отношение на ДДС, посочва че с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА се овъзмездява предоставената от адвоката правна помощ, която е обект на облагане по смисъла на чл.2,т.1 във връзка с чл.8 от ЗДДС. Позовава се на практика на ВКС в този смисъл.

Моли съда да потвърди Определение № 396/ 07.05.2025г., поставено по гр. дело №1143/2024г., 4 гр. състав по описа на Районен съд Тетевен.

С Определение №704/04.08.2025 г. ОС – Ловеч е спрял производството по делото на осн.чл.631,ал.1,изр.1 от ГПК, тъй като с Определение №42767/29.11.2023г. по гр.д. № 42769/2022г., РС- София, е отправил преюдициално запитване до СЕС по въпроси, касаещи възможността при определяне на възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв., да се начислява и ДДС върху възнаграждението. Съдът е приел, че Решението на СЕС се явява обуславящо за произнасянето по настоящето дело, образувано по частна жалба против определение на районния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което настоящият жалбоподател е осъден на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адв. Е. И. от ПАК, сумата от 960 лева с ДДС -възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие.

По преюдициалното запитване е било образувано дело С-744/23 на СЕС.

След като е установил, че на 23.10.2025 г. СЕС се е произнесъл с Решение по посоченото дело, ОС – Ловеч отмени Определение № 704/04.08.2025г. и възобнови производството по делото.

2

От фактическа страна съдът приема за установено, че с Решение №39/22.02.2025г., постановено по гр.д.№1143/2024г. РС–Тетевен е уважил предявените от Д. М. Д. с ЕГН **********, чрез адв.Е. И., искове,като е прогласил за нищожен Договор за потребителския кредит №2479746/29.11.2021г., сключен между „Кредисимо“ЕАД и Д. М. Д. Прогласен е за нищожен и Договор за поръчителство от 29.11.2021г., сключен между „Ай тръст“ЕООД и Д. М. Д.. Съдът на осн. чл.55,ал.1 от ЗЗД е осъдил „Кредисимо“ЕАД да заплати на Д. М. Д. сумата в размер на 28.78 лева, представляващи недължимо платената сума за възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба. „Ай Тръст“ ЕООД е осъден на осн. чл.55,ал.1 от ЗЗД, да заплати на Д. М. Д. сумата 100.41лв., представляваща недължимо платена сума по договора за поръчителство от 29.11.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата от датата на постъпване на исковата молба в съда.

На осн.чл.38,ал.1, т. 3 от ЗАдв. РС – Тетевен е осъдил „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД, да заплатят солидарно на процесуалния представител на Д. Д. – ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И., сумата 960лв., представляваща възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие в производството. Ответниците са осъдени да заплатят разноските по делото по сметка на РС–Тетевен, в размер на 416.86лв.

От „Кредисимо“ЕАД и от „Ай Тръст“ЕООД е иницирано производство по чл.248,ал.1 от ГПК ,с искане да се изменени решението в частта за разноските и намали определения на адв.Е.

И. хонорар от 960лв.,счетен за прекомерен и несъответен на фактическата и правна сложност на делото.Считат за справедлив размер от 200лв.общо адвокатско възнаграждение без вкл. ДДС.

В отговор, адв. Е. И. изразява становище за неоснователност на искането за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

С Определение №396/07.05.2025г. РС–Тетевен е оставил и двете молби без уважение, като неоснователни.

Въззивният състав напълно споделя приетото от РС-Тетевен.

При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение първоинстанционният съд приложил правилно относимите критерии. Такива след постановеното в решение на СЕС по дело С-438/22/25.01.2024г., са вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, обема на извършената работа, при зачитане на принципа за достойно заплащане на труда на адвоката. Посочените в Наредба №1/2004г.на ВАС размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, без да са обвързващи съда.

Първонистанционният съд е изложил подробни съображения за възнаграждението,което приема за съответно на защитата по всеки от предявените искове. Отчел е правната и фактическа сложност на спора,изразяваща се в предявени общо 4 иска-по два срещу всеки ответник,а именно-конститутивен-за нищожност на договора за потребителски кредит на две основания,съотв.за нищожност на договора за поръчителство. Разгледани са и уважени и осъдителните претенции като последица от уважаването на първите и са присъдени недължимо платените от потребителя суми. В производството е проведено едно открито съдебно заседание,без участие на представители на страните. В изпълнение на възложеното й процесуално представителство адв.Е. И. е изготвила подробна искова молба,обоснована и със съдебна практика по всеки иск,подала е и молба за изменение на исковете по реда на чл.214 от ГПК. Делото не се отличава с изключителна сложност, затова и съдът е определил възнаграждение по всяка претенция в границата на минималните размери.

Не може да се сподели като относим критерий за по-ниско възнаграждение обстоятелството,че между ответниците и клиенти на адв.И. са налице и други, идентични производства,тъй като се касае за изпълнение на професионални ангажименти, за което и в съответствие с принципа за достойно заплащане на труда на адвоката, й се дължи възнаграждение за оказаните безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица по реда на чл.38,ал.1, т.2 от ЗАдв.

3

По въпроса за дължимия ДДС вече е налице ангажиращо съда произнасяне с Решение от 23.10.025г. по дело С-744/23 на СЕС,където е прието,че чл.2 §1 б.в от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна сделка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

С оглед на това следва да се приеме,че ДДС се дължи и при оказана безплатна правна помощ по чл.38 от ЗДдв. И правилно РС-Тетевен е присъдил този данък.

По изложените съображения въззивният състав намира,че обжалваното Определение №396/07.05.2025г.,пост.по гр.д.№1143/2024г.по описа на РС-Тетевен,по реда на чл.248 от ГПК, е правилно и следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ: