Решение № 263 от 17.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500489 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е разпореждане от 29.01.2025г.на ЧСИ Тарльовски по изп.д.

№ 152 от 2021 година ,с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. чл. 433. ал. 1, т. 8 от ГПК по искане на длъжника Т. К..

Жалбоподателят Т. К. , представляван от адв. В. моли разпореждането да бъде отменено.

С молба с вх. № 2012/19.02.2025г. било направено искане на осн. чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК изпълнителното производство срещу Т. К. да бъде прекратено, поради това ,че повече от 2 години по делото не били поискани , респективно извършени изпълнителни действия.

Изпълнителното дело било образувано с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД,като впоследствие било конституирано като взискател дружеството „Макроадванс“ АД. Жалбоподателят не бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането и нямало основание това дружество да изисква извършването на принудителни действия спрямо него.

Счита ,че взискател е първоначалния такъв , който не е правил искания за извършване на изпълнителни действия спрямо него.

1

Твърди,че запор на трудово възнаграждение не е налаган ,но дори и да е изпратено запорно съобщение , то същото не произвело действие ако трудово възнаграждение е несеквестируемо.

До 13.04.2023г. бил изтекъл срок от две години през които не били правени искания за извършване на изпълнителни действия.

Всяко искане, респ. извършване на изп. действие след този срок, било незаконосъобразно и предприето по вече прекратено по силата на закона изп. дело.

Депозираните молби по делото били общи ,не били конкретизирани изпълнителните действия и способи.

Моли разпореждането да бъде отменено и прието ,че изпълнителното дело е прекратено на посоченото основание.

Претендира разноски.

В срок са постъпили писмени възражения от „Макроадванс“ АД.

Намират ,че жалбата е неоснователна , като твърдят , че по делото са поискани и извършени следните изпълнителни действия:

•

На 13.04.2021 г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, в която е поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника Т. С. К.;

•

На 08.06.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Т. С. К. в „Обединена българска банка“ АД и в „Юробанк България“ АД;

•

На 23.06.2022 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Т. С. К.;

•

На 16.04.2024 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Т. С. К.;

•

На 18.05.2024 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Т. С. К.;

•

На 17.06.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Т. С. К..

Видно било ,че между тези действия не е изтекъл срок по-дълъг от две 2 години.

Излагат и доводите си по отношение възражението за липсата на уведомяване за извършената цесия.

„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (понастоящем „Обединена българска банка“ АД) - упълномощила изрично на основание чл. 36 и чл. 39 от ЗЗД дружеството „Макроадванс“ АД да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия от името на предишния кредитор - цедента, поради което уведомяването е надлежно извършено .

Молят жалбата да бъде отхвърлена.

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви.

Съдът намира ,че жалбата е допустима,като подадена в установения от закона срок от легитимирано лице, против подлежащи на обжалване действия по смисъла на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

За да се произнесе по същество ,съдът съобрази следното:

Производството по изпълнително дело№ 152 от 2021 година на ЧСИ Тарльовски е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за изпълнение на парично задължение по отношение на длъжниците Петър Долев и Т. К..

Изпълнителния лист срещу жалбоподателя е издаден въз основа на съдебни актове ,постановени по гражданско дело.Молбата е от 13.04.2021 година и в нея е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците.

След извършване на възложените действия по проучване имуществото на длъжниците ,с разпореждане от 8.06.2021 година е наложен запор на трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника К..С поканата за доброволно изпълнение от същата дата длъжника е уведомен и за насрочен опис на движими вещи.

С молба от 9.07.2021 година К. е направил искане за разсрочено плащане и съответно е извършвал плащания , като последното такова е от 15.03.2022 година.

С молба от 27.04.2022 година първоначалния взискател е уведомил ЧСИ за цедиране на вземането ,като с молба от 20.06.2022 година е направено и 3 искане от цесионера за налагане на запор върху трудови възнаграждения.Има данни по делото ,че цесионера е упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за извършената цесия и това е сторено ,като е изпратено уведомление ,което според отразеното в известието за доставяне длъжникът К. е отказал да получи.

С нарочно постановление цесионера е конституиран като взискател.

Н а 8.05.2024 година от взискателя отново е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К..

Запор е наложен и длъжника е уведомен на 30.06.2024 година.

На 19.02.2025 година е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело ,поради перемпция.

С обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил без уважение молбата ,като е изложил съображенията си ,че не са налице условията за прекратяване на производството.

Видно е от изложеното ,че по делото няма период от две години ,в който взискателят да не е проявил активност.

Поради това и няма основание да се приеме,че по силата на закона – чл.433 ал.1 т.8 от ГПК производството по изпълнителното дело е прекратено ,поради перемпция.

Не бива да се допуска смесване между институтите на погасителната давност и перемпцията ,макар и да има известни общи елементи.

Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и 4 намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция касае организационните действия на съдебния изпълнител.

Перемпцията има за цел да стимулира активността на длъжника и пречка за прилагането е предявена от него активност – направени искания за прилагане на изпълнителни способи.

Давността пък се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.