Решение № 722 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110200524 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Р. Р. Ч., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител – адв. М. К., срещу Наказателно постановление (НП) № 244332-007310/05.04.2024 г., издадено от Началник група в ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В депозираната жалба се съдържат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Посочва се, че жалб. Ч. не е бил сам в автомобила, както и че след като е предал документите си между него и полицейските служители е възникнал конфликт, а малко след това жалбоподателят се е върнал със съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Твърди се, че никой от свидетелите на проверката не е възприел предоставянето на техническото средство, с което водачът на автомобила да бъде изпробван за употреба на алкохол, тъй като такава проверка въобще не му е била предлагана. По отношение на талона за изследване се твърди, че в него не е попълнен началният час и датата на проверката. В тази връзка се посочва, че жалбоподателят не е бил уведомен за последиците от отказа. В жалбата се съдържат твърдения, че причината за съставяне и връчване на талона не е 1 отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство, а е различна, но не се конкретизира каква. Съдържат се и доводи, че жалбоподателят Ч. не разбирал български език и са търсили болницата, за да може да даде кръвна проба, което било индикация за неговото добросъвестно поведение. Въз основа на тези твърдения се обосновава извод, че НП съдържа неверни и неясни констатации, тъй като от него не става ясно в колко часа е била извършена проверката, на жалбоподателя не е обяснено какви са последиците от отказа и въобще не му е предложена проверка. В заключение, процесуалният представител е посочил, че при издаване на НП не са спазени изискванията на ЗДвП и АПК, което е довело до постановяването на незаконосъобразен акт, което влече нищожност на наказателното постановление. С оглед на това се иска неговата отмяна и присъждане на разноските, сторени в хода на производството.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В., който в хода на съдебните прения пледира за отмяна на НП и отправя искане до съда да се съобрази с решението на Административен съдХасково, който се е произнесъл по фактическата и правна страна на казуса.

Отправена е претенция за присъждане на разноските. В писмени бележки са изложени твърдения, сходни с тези в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки, с които е взето становище по съществото на делото. Отправено е искане до съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Отправена е и претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.03.2024 г., около 05.05 часа, в гр. София, жалбоподателят Ч. управлявал лек автомобил, марка/модел „***“, с рег. № ***. Същият се движил по ул. „Хан Кубрат“, като посоката му на движение била от бул.

„Ломско шосе“ към ул. „Бели Дунав“. Жалбоподателят пътувал сам в автомобила. По същото време, св. В. А. и Н. Г., двамата служители на ОПП СДВР, изпълнявайки служебните си задължения, спрели за проверка автомобила, управляван от жалб. Ч.. Полицейските служители поискали да го изпробват за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел „7510“, с инвентарен № ARDM -0216, но той отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, поради което полицейските служители му издали талон за медицинско изследване № 144039 от 22.03.2024 г. с направление за УМБАЛ „Света Анна“, гр. София. Екземпляр от талона за медицинско изследване бил връчен на жалбоподателя в 05:50 часа, което било 2 удостоверено с подпис на жалбоподателя и изписване собственоръчно на трите му имена в разписката, на български език. Времето за явяване в лечебното заведение било 40 минути, считано от връчването на преписа от талона за медицинско изследване.

На указаните време и място жалбоподателят не се явил, за да даде кръвна проба.

Въз основа на обективирания отказ от страна на жалбоподателя, на 22.03.2024 г., свид. В. А., на длъжност „младши автоконтрольор“ съставил против жалб. Ч. АУАН, серия GA, № 1157886, в който установил като нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Препис от него бил връчен на жалбоподателя Ч. на датата на изготвяне.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени материали: показанията на свидетелите В. А., Н. Г. и Б.Т., талон за изследване № 144039/22.03.2024 г., справка-картон на водача, Заповед № 513з-9674/13.09.2024 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121к13180/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка от УМБАЛ „Света Анна“.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители – В. А. и Н. Г., тъй като същите са непротиворечиви, както помежду си, така и с писмените доказателства по делото. Чрез тях се установява, че жалб. Ч. е бил спрян за проверка и е лъхал на алкохол, което е станало повод да поискат да го проверят за употреба на алкохол, както и че същият категорично е отказал да бъде проверен с техническо средство. Обстоятелството, че жалб. Ч. е отказал да бъде изпробван се потвърждава и от приложения по делото талон за медицинско изследване, в който е вписано, че причината за неговото издаване е обективиран отказ за изпробване с техническо средство. Тук следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че жалбоподателят собственоръчно се е подписал на разписката за получаването му и е изписал трите си имена на български език. Въпреки че показанията на свидетеля Н. Г. са по-лаконични и за повечето обстоятелства същият заявява липса на спомен, същият след предявяване на АУАН е потвърдил в съдебно заседание, че подписът е негов, както и констатациите, които се съдържат в акта. Следва да се отчита и това, че свид. Г. е свидетел по съставянето на акта, а не актосъставител.

3

Съдът, след като подложи на внимателен анализ показанията на свид. Т., с оглед възможността същият да е заинтересован от изхода на делото, предвид близките му отношения с жалбоподателя, намери следното. Съдът кредитира частично показанията на свид. Б.Т., като му се довери относно това, че жалб.

Ч. говори български език, тъй като това негово твърдение се потвърждава от талона за медицинско изследване, в който същият е изписал имената на български език в удостоверение на това, че му е бил връчен препис. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, в които той съобщава, че в автомобила са пътували той, жалбоподателят и вуйчо му, доколкото от показанията на полицейските служители и от АУАН се установява, че жалб. Ч. е бил сам в автомобила си. Не кредитира и показанията му, че са отишли заедно в болницата, тъй като по делото е налице писмено доказателство – справка от УМБАЛ „Света Анна“, от която е видно, че жалбоподателят Ч. не е посетил въобще лечебното заведение. По отношение на обстоятелството дали жалбоподателят е бил с предписание да даде кръвна проба, тъй като показанията на свид. Т. са вътрешно противоречиви. В началото на разпита си, същият заявява, че са търсили болницата, за да дадат кръвна проба, както и че са ги върнали, тъй като е минало времето, в което е следвало да се яви, а малко след това, в отговор на въпрос, поставен от процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че последният не е споделял, че следва да даде кръвна проба, а свид. Т. е узнал това от акта. С оглед изложеното, съдът намира, че показанията на свид. Т. обслужват защитната версия на жалб. Ч..

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, поради което съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай.

От правна страна:

АУАН и НП са съставени от компетентни за това органи, което е изводимо от приложените копия на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 513з-9674/13.09.2024 г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121к13180/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е издаден на датата на установяване на нарушителя – 22.03.2024 г., а НП – на 05.04.2024 г.

Следователно АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.

Двата основни за производството акта съдържат всички нормативно установени реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Относно описанието на нарушението в двата акта, съдът намира, че както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са дали достатъчно ясно описание на нарушението, като са вписали обстоятелствата 4 по начин, който недвусмислено сочи на обективиран отказ от страна на санкционираното лице. Отделно от това, правната квалификация, която е дадена в АУАН и НП, съответства напълно на посочените в обстоятелствената част факти и е формулирана по достатъчно ясен начин (цифрово и словесно), който позволява на жалб. Ч. да разбере за какво е ангажирана административната му отговорност. С оглед изложеното, съдът намира, че АУАН и НП са процесуално законосъобразни, а възражението на жалбоподателя относно процесуалната законосъобразност на НП – за неоснователно. Неоснователно е и възражението, че жалбоподателят не е знаел български език, тъй като в талона за медицинско изследване е изписал имената на български език. Неоснователно е и възражението на неговия процесуален представител, направено в хода на съдебните прения, че не са спазени изискванията на АПК, като следва да се обърне внимание, че в административнонаказателното производство, приложение намират процесуалните правила на Закона за административните нарушения и наказания, а не тези на АПК, по аргумент от разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, съгласно която този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Изключение от посоченото правило не е предвидено за нито една категория водачи.