Решение № 1386 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330202249 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Евротранспорт 2000“ ЕООД, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504408771, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3, във вр. с ал. 3 във вр.с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „Евротранспорт 2000“ ЕООД, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата .

С жалбата и в допълнителна писмена молба се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият да бъде отменен. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на 1 атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Пътно превозно средство – влекач Ивеко АС440СТ П ЦНГ с рег. № *** било собственост на „ББР Лизинг“ ЕАД, като дружеството – жалбоподател бил ползвател на същото. Посоченото ППС било с технически допустима маса от 20000 кг, и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой на оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000.

Н а 05.01.2021 г., в 22,28 часа, в община Марица, на път А-1, км 130+588, с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, било установено движение на процесното пътно превозно средство. За описаното ППС с регистрационен номер *** нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП , в който като причина за констатираното нарушение било посочено – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

В хода на производството се установи жалбоподателят да е имал сключен тристранен договор с „Интелигентни трафик системи “ АД и „А1 България“ ЕАД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства. Не се спори, а и от приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че пътно превозно средство с регистрационен номер *** е собственост на „ББР Лизинг ЕАД“ с брой оси – 2, като технически допустимата маса на същото, когато не е включено в състав от превозни средства, е 20000 кг., а когата е в състав от превозни средства – 44000. Не се спори, а и от коментираната справка се установява, че ползвател на процесното ППС е именно дружеството – жалбоподател.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство – с рег. № *** , на 05.01.2021 г., в 22,28 часа, е преминало през км. 130+588 по път А-1, с посока – намаляващ километраж, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 20072, намиращо се на същото място.

Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на 2 платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че преминалото ППС нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура", се установило, че за датата и часа на нарушението за ППС няма получени тол декларации, нито получени маршрутни карти за ППС, като не е имало и получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението.

На основание чл. 189е, ал. 8 ЗДвП , отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. В случая жалбоподателят твърди, че не е имало индикация устройството да не работи и да не е подавало сигнал, като дружеството всъщност си било изпълнило задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДВП и ако е имало нередност не можело да носи отговорност за евентуално небрежното отношение на водача.

Видно от писмо вх. № 56006/16.06.2023 г. от „Интелигентни трафик системи“ АД, към посочената дата бордовото устройство асоциирано към ППС с рег. № *** е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия, поради което не е предавало данни и информация за преминаването през ттол сегментите по платената пътна мрежа в периода от 09.12.2020 г. 20,40 часа до 11.01.2021 г. в 09,02 часа. ППС е било оборудвано с бордово устройство в периода от 12.10.2020 г. до 24.03.2021 г. Към 05.01.2021 г. услугите на договора са били активни. Не е подавана информация, че бордовото устройство е преустановило подаването на данните, тъй като същото е било изключено. За датата и часа на регистрираното нарушение – 05.01.2021 г., 22,28 ч., няма данни за техническа неизправност в системата, водеща до невъзможност за изпращане на данни. Към писмото е приложен и технически запис.

Предвид изложеното, твърденията на жалбоподателя остана ха недоказани в процеса, поради което и с оглед липсата на предоставени каквито и да е доказателства за платени такси за извършеното движение на ППС с рег. № *** за дата 05.01.2021 г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 ЗДвП не беше оборена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Противно на възраженията на жалбоподателя о бжалваният в 3 настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, посочен е ползвателят на същото – а именно дружеството жалбоподател, описано е нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата , както и нарушената законова разпоредба – на чл. 102, ал. 2 Закона за движението по пътищата.

В тази връзка и предвид възраженията на жалбоподателя е необходимо да се отбележи, че в закона липсва изискване сред реквизитите на ЕФ да е посочена и дата на издаването му, поради което и липсата на такова отбелязване не влече незаконосъобразност на същия.

Обвинението е пълно и ясно описано, като още разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административно - наказателна отговорност, като предвиденият в ЕФ размер на тази компенсаторна такса е съответстващ на предвидения в чл. 28, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г. , обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г.

Указано е, че с плащането на компенсаторна такса в предвидения срок, електронният фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал.

5 ЗП ще се счита за изпълнено. Посочен е и срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесетдневен срок по указаната банкова сметка, като липсват твърдения тази такса да е била заплатена от жалбоподателя. Тоест от административно-наказващия орган е предоставена възможност преди предприемането на принудителни мерки да се заплати предвидената съгласно националното законодателство компенсаторна такса, което няма данни да е било сторено от жалбоподателя в дадения законов срок.

При така приетото от фактическа страна, се установява, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за регистрация, каквато всъщност е настоящата хипотеза, доколкото жалбоподателят се явява именно ползвател на пътното превозно средство. Тук е мястото да се отбележи, че за отговорността на санкционираното ЮЛ са изцяло ирелевантни възраженията свързани с това, че е проявена небрежност от водача на ППС – служител на дружеството – жалбоподател. В случая тези възражения са изцяло необосновани и няма как да изключат отговорността на дружеството – ползвател на процесното ППС, 4 доколкото видно от представения тристранен договор клиентът е единствено отговорен за използването на услугите в съответствие с действащото законодателство, като негово е задължението да информира лицата, ползващи ППС за наличието на бордово устройство, монтирано в него /т. 8/. Това му задължение е в корелативна връзка със засължението му по договора, че ППС трябва да бъде оборудвано с правилно свързано, монтирано работещо бордово устройство, асоциирано с конкретното ППС. Ето защо дори и да се приеме, че е налице небрежно отношение на водача на ППС, то това му поведение би могло да бъде предмет на вътрешни отношения между него и дружеството – жалбоподател, но в никой случай не може да изключи отговорността на същото.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика, отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се ангажира неговата отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството на предприятието или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че законът е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.

Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС - во в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В случая не е била заплатена каквато и да е такса за преминаването на ППС - во. Ирелевантно се явява обстоятелството каква е била цялата дестинация на извършения превоз на същия ден, още повече че не е изключено за някой от сегментите да е била заплатена тол такса, респ. да е била закупена маршрутна карта за тези участъци, включително от трето лице.

От значение е преминаването на ППС през съответен сегмент, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса за този сегмент, каквото в случая безспорно се установява.