Определение № 933 от 24.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. София, 24.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20251800500602 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 7073/25.06.2025г. в ОС- София, подадена от Г. И. Н. срещу разпореждането от 14.04.2025г. на ДСИ Павлин Славов при РС- Костинброд по изп.д. № 23/2023г., с което съдебният изпълнител е отказал вдигането на наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот с площ 2,870 дка в землището на с. Д.. Жалбоподателят твърди, че имотът е бил предмета на делбено производство, като исковата молба е с вх. № 2255/27.05.2022г. и е вписана в Службата по вписванията при АВ с вх. рег. № 1331/03.06.2022г. Посочва, че с влязло в сила протоколно определение по гр.д.

429/2022г. на РС- Костинброд този недвижим имот е поставен в дял на съделителката Р.Д.Н., с което тя се станала негов изключителен собственик.

Жалбоподателят изтъква, че към 04.05.2023г., когато е наложена процесната възбрана, е било видно от вписаната искова молба, че за имота е налице висящо делбено производство. Заявява, че освен това възбраната ограничава правата на третото лице, което към настоящия момент е негов собственик.

Счита, че ДСИ при КРС не е взел предвид нито едно от тези обстоятелства.

Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл. 452 от ГПК, на която се е позовал съдебният изпълнител. Твърди, че отказът на ДСИ да вдигне наложената възбрана е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Срещу жалбата е постъпило възражение от взискателите, с което заявяват, че наложената възбрана е действителна, а отказът на ДСИ е правилен и законосъобразен, поради което молят съда да оставят жалбата без уважение. Претендират разноски.

Жалбата е постъпила в съда ведно с копие от изпълнителното дело и мотивите на съдебния изпълнител по обжалваното действие, в които изразява становище, че депозираната жалба е недопустима, тъй като не е насочена срещу обжалваемо действие по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. В допълнение към това посочва, че жалбоподателят вече не е собственик на процесните имоти, поради което няма и правен интерес от обжалване на отказа. В случай 1 че жалбата бъде допусната до разглеждане, счита, че същата е неоснователна, като излага съображения, че наличието на вписана искова молба не препятства налагане на обезпечителна мярка, а до приключване на делбеното дело длъжникът се счита за собственик на установените и възбранени идеални части от недвижимия имот. Допълнително е изтъкнал, че делбеното дело е приключило със спогодба, която по същество представлява разпореждане с възбранените идеални части от имота, поради което и съгласно чл. 452 от ГПК така извършеното разпоредително действие след вписването на възбраната е недействително спрямо взискателите по настоящото изпълнително дело.

Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима поради следните съображения:

Действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника по изпълнението, са изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК. Сред тях не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори или възбрани, освен ако същите представляват насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника (арг. от чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК). В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което на обжалване подлежи само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а по останалите наведени оплаквания, свързани с налагането на запор или възбрана върху това имущество, съдът се произнася само доколкото с действията си съдебният изпълнител е нарушил несеквестируемостта. Изрично е посочено, че „на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта“. Следователно, щом в процесния случай жалбоподателят не се позовава на несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението, а обжалва действие, което не подлежи на самостоятелно обжалване, още повече – като релевира обстоятелства, на които процесуалният закон не признава качеството на основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител (напр. противопоставимостта на вписаните актове като последица от вписването им), жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Недопустимостта на жалбата произтича и от факта, че жалбоподателят обосновава интереса от търсената защита с твърдението, че вписаната възбрана ограничавала правата на действителния собственик на имота – Р.Н..

В случая Р.Н. се явява трето за изпълнителното правоотношение лице, за чиято защита законът е предвидил специален процесуален ред - чл. 435, ал. 4 и 440 от ГПК. Право на тази защита има само заинтересованото да я получи лице, доколкото разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК изрично забранява предявяване от свое име на чужди права пред съд, освен в предвидени от закон случаи, какъвто настоящият не е. Следователно, с процесната жалба Н. релевира права на трето за изпълнението лице, което е самостоятелно основание за нейната недопустимост.

За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че, дори да беше допустимо, оплакването на жалбоподателя за налагане на възбрана след вписване на исковата молба е неоснователно. Няма предвидена нормативна забрана за последователно вписване на различни по правната си природа актове по партидата на лице или имот, всеки от които - със самостоятелно 2 правно значение. Напротив, именно поради риска, различни лица да претендират самостоятелни права върху един и същ имот, са предвидени специални правила за ефекта на всяко от отделните вписвания и регламентиращи приоритета между последните. Във връзка с това, основателен е доводът на съдебния изпълнител, че, към момента на налагане на възбраната, процесният имотът е собственост на длъжника, а последващите разпоредителни действия с него са непротивопоставими на взискателите на основание чл. 452 от ГПК.

В допълнение към горното и по аргумент от т. 5 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. по т.д. 6/2013г. ОСГТК, щом процесният имот е собственост на трето лице (в случая - ищцата по делбеното производство Р.Н.), възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има вписване. Това се дължи на обстоятелството, че към настоящия момент не е завършен процесът по трансформиране на партидите в Имотния регистър от персонални в реални такива. Поради това процесната възбрана по настоящото изпълнително дело, ще бъде вписана по партидата на длъжника по изпълнението, но няма да бъде отразена по партидата на Николова и да засегне нейните права.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост.

При този изход на делото взискателите имат право на разноски, но, поради непредставяне на доказателства за техния размер и за действителното им заплащане, такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 7073/25.06.2025г. в ОССофия, подадена от Г. И. Н. срещу разпореждането от 14.04.2025г. на ДСИ Павлин Славов при РС- Костинброд по изп.д. № 23/2023г., с което съдебният изпълнител е отказал вдигането на наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот с площ 2,870 дка в землището на с. Д..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3