Решение № 8105 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8105 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110100822 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Е. В. К. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******** от 30.12.2024 г., поради противоречието му със закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 467.55 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № ******** от 30.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД Е. В. К. срещу ЮЛ за признаването за нищожна на клаузата от Договор за паричен заем № ******** от 30.12.2024 г., уреждаща такса за допълнителни услуги като противоречаща на закона, респективно на добрите нрави.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 и предл. 3 Е. В. К. срещу ЮЛ за прогласяването на нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем № ******** от 30.12.2024 г., като противоречаща на закона, респективно на добрите нрави.

Ищцата твърди, че между нея и ЮЛ е сключен договор за паричен заем № ******** от 30.12.2024 г. за сумата от 1050 лв., на 9 месечни вноски, ГЛП в размер на 48,50 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,13 %, с общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане в размер на 1273,41 лева, при ГПР в размер на 61,95 %. Посочва, че заедно с вноски й е била начислена и такса за допълнителна услуга на обща стойност 956,16 лв. Изтъква, че към датата на предявяване на иска, ищцата е погасила всички вноски по него. Счита, че не е спазена нормата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че получената от нея заемна сума е била 1000 лв., като същата е била уговорена в по-висок размер 1050 лв. Твърди, че в договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР. Изтъква, че кредиторът не е включил процесната такса при изчисление на ГПР, като по този начин посоченият в договора ГПР не съответства на действителния и води до надвишаване лимита предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Заявява, че начислената такса за допълнителни услуги се явява скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включи в ГПР.

1

Сочи, че уговорената такса в размер на 956.16 лв. е непропорционална отпуснатия креди, а именно – 1000 лв., тъй като представлява повече от 91% от усвоената главница. Посочва, че записването в кредитния договор размер на ГПР, различен от реалния представлява „заблуждаваща търговка практика“. Сочи, че не е упоменато кои разходи са включени в ГПР по процесния договор. Намира целия договор за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, т. 10 от ЗПК. Поддържа, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.

Моли съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата молба.

Оспорва исковете като неоснователни. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност, доколкото осъдителният иск за връщане на недължимо платени суми съдържа в себе си установителен елемент, поради което съединяването на двата иска се поддържа като процесуално недопустимо и противоречащо на принципите на процесуалната икономия. Прави възражение за злоупотреба с процесуални права. По същество оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК доколкото не е налице изискване в договора да бъде включена методиката за изчисляване на ГПР, а единствено да бъде посочен размерът на ГПР и приложимите допускания, каквито в случая са налице. Поддържа, че не е налице противоречие с добрите нрави, а договорната възнаградителна лихва не е прекомерна. Моли съда да върне исковата молба и да прекрати производството като недопустимо, а в условията на евентуалност да отхвърли предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между Е. В. К. и ЮЛ е сключен договор за паричен заем № ******** от 30.12.2024 г., за сумата от 1050 лева. Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор паричен заем № ******** от 30.12.2024 г., сключен между ЮЛ, като заемодател и Е. В. К. като заемател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 1050 лв., със срок на връщане от 9 месеца на 9 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 48.50 %, годишен процент на разходите на заема 61.95 %., с размер на погасителната вноска от 141.49 лв.

Представено е и приложение № 1 към процесния договор за кредит, представляващо погасителен план по договор за потребителски кредит № ******** от 30.12.2024 г., в който е посочено, че в случай, че допълнителната услуга избрана при кандидатстването не била заплатена преди сключването на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се разсрочвали на равни част и се дължали на падежните дати на погасителните вноски, като в този случай на всеки падеж на погасителната вноска, заемателят щял да заплаща сума в размер на 247.73 лв. Представена е и разписка от 30.12.2024 г., съгласно която заемната сума е била отпусната.

Представени са и Общи условия приложими към договори за предоставяне на финанси услуги от разстояние, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

По делото са представени четири броя платежно нареждания, от които е видно, че ищцата е заплатила на ответника на 24.01.2025 г. сумата от 247.73 лв., на 22.02.2025 г. сумата от 247.73 лв., на 22.03.2025 г. сумата от 247.73 лв., на 12.04.2025 г. сумата от 247.73 лв.

Съгласно представено удостоверение от страна на ответника от 19.02.2026 г. се установява, че договор за паричен заем № ******** от 30.12.2024 г. бил погасен и приключен.

Представена е от ответника и справка за извършените плащания по договор за паричен 2 заем № ******** от 30.12.2024 г., съгласно която ищцата е заплатила за допълнителни услуги сумата от 363.99 евро, 79.44 евро възнаградителна лихва и 536.86 евро главница.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост на предявения иск, направено от ответника за неоснователно. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и възприетите разяснения в Решение от 23.11.2023 г. по дело С – 321/2022 за предявяване на иск за установяване недействителност на договор поради неравноправни клаузи не се изисква установяване на специфичен интерес, включително и когато ищецът разполага с друг иск или възражение, поради което исковете са допустими. Аргументите СЕС за това са че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, а не на всякакъв правен интерес, и осъждането му да заплати съдебните разноски, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Ето защо съдът счита така предявените установителни искове за допустими.

Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят Е. В. К. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.

По делото е несъмнено установено, че на 30.12.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 1050 лв. за срок от 9 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 61.65 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 48.50 %.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Настоящият състав намира, че предвидената такса за допълнителна услуга съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На 3 основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.