Решение № 42 от 20.01.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Шумен, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело № 20243630101377 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Делото е образувано по искова молба подадена от К. А. В., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, С. Г. С., ЕГН **********, постоянен адрес:гр. **** и В. Г. С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.**** , с адрес за призоваване: гр. **** срещу З. Х. А., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. ****, в която посочва, че първата ищца е собственик и такъв по наследство по наследство, а вторите двама са собственици по наследство по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 62, том IV, дело 2138 от 1991г. на Кольо Миткови Удостоверение за наследници, изх. № 115 от 12.01.2024 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Шумен на:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, с площ от 609 кв.м., с адрес на имота: гр. Шумен, местност „Под манастира“.

На 02.11.1977 г. Г. В. -съпруг на първата ищца и наследодател на вторите двама е сключил Договор за покупко-продажба на недвижими непокрити имоти, въз основа на който Василка И.а Е.а му е продала собственото си лозе от 500 кв.м., намиращо се в местност „Под манастира“ край гр. Шумен, при съседи: Д. П. С., Ю. З. Г. и В. П..

Съгласно Решение № 94 от 26.05.1989 г. на ИК на ОНС - гр. Шумен и издадено Удостоверение № 57 от 31.05.1989 г., по силата на което Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет гр. Шумен се предоставя право за ползване на Г. С. В. от ***** върху следната земя: нива, в размер на 0.500 кв.м., находяща се в землището на гр. Шумен, община Шумен, местност „Под манастир“ № 1323 по парцеларния план при граници:

1 ползватели Д П. и Ю. З., който имот може да се използва за земеделско ползване.

На 22.11.1991 г. Г. С. В. се снабд ил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 62, том IV, дело 2138 от 1991 г., на Кольо Митков, Нотариус при Районен съд гр. Шумен, тъй като предната собственичка на имота вече била починала и поради това не е било възможно да се изповяда сделката предмет на договора им от 1977 г.

От момента на извършването на Договора за покупко-продажба от 1977 г. Г. С. В. и семейството му са се грижили за имота. Стопанисвали са го необезпокоявани и са го третирали за техен собствен, какъвто е. Трети лица не са смущавали владението им, не са оспорвали собствеността им.

Поради честото наводняване на имота, Г. В. и сина му С. С. са изградили канавка в продължение на западната част на имота. Във времето са извършени множество подобрения на същия.

През 1988 г. е прекаран водопровод до имота и Георги С. е започнал да заплаща текущото потребление, дори през 1994г. е подновен водомера в имота.

Около 2000 г. неочаквано за Г. В. и сина му С. С., в дома се е явил о лице, което заявило желание да закупи имота, но те му отказали.

До смъртта на наследодателя Г. С. В., С. Г. С. всяка година е ходил да бере череши, мушмули и цариградско грозде, наглеждал е имота като по два пъти годишно е ходил да го оглежда с Н. Д. И., който има имот в близост до процесния. Дори г-н И. е имал желание да го закупи още преди 2015 г.

През 2018 г., на 08.09. С. С., отново придружен от Н. И., отивайки до лозето е изготвил снимки с личния си телефон,, за да покаже имота на баща си, тъй като той се е отделил да живее в с. Становец, община Хитрино. До 2020 г. имотът е изглеждал по този начин.

През септември 2020г., отново С. С., отново придружен от Н. И. са отишли до имота да го нагледат и с изненада са установили, че лозето е окопано и заградено с нова мрежа. Тогава С. отишъл до близкия съсед, позвънил на вратата, при което излязъл един мъж, който му казал, че лозето е негово.

След този случай, на 26.10.2020 г., С. С. отишъл в общината и поискал информация от техническа служба, при което гл.спец. „ТСУ“ Борислав Бойчев изготвил справка от разписните листи и кадастралните регистри и разписал върху носеният нотариален акт идентификатора на имота ***. След проверка в СТКК - гр. Шумен г-н С. е установил, че за техния имот има издаден нотариален акт на друго лице.

Твърдят, че З. Х. А. не е стопанисвала и владяла имота, за което се е снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 178, том III, per. № 7445, дело № 379 от 2019 г. на нотариус Миглена Атанасова, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 709. с район на действие PC - Шумен.

Поради горното, моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, с площ от 609 кв.м., с адрес на имота: гр. Шумен, местност „Под манастира“, с трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: за 2 вилна сграда, категория на земята: при неполивни условия: при съседи:

***. ***, ***, ***и*** и ответникът да бъде осъден да им предаде владението. Претендират разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск.

Твърди, че с нотариален акт № 98/2005г. на нот.рег.№ 024 на НК видно от който през 2005г. по време на брака си, прекратен с развод, З. А. е закупила поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен,общ. Шумен, обл. Шумен одобрен със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14- 27-1567/24.06.2011г. на Н-к на СГКК Шумен с площ 1204 кв.м., адрес на поземления имот: град Шумен, местността „Под манастира”, ведно с построената в имота сглада с идентификатор ***.

Със Съдебно решение на ОС по семейни дела от 30.09.201 3г. на Щата Уисконсин, САЩ, Брачен договор от 30.09.201 Зг., горния имот е поставен в еднолична собственост на ответника З. А.. След съдебното решение за развод З. А. се снабдява и с НА 28 том 3, дело № 286/2019г. на нот.рег.№ 709, по чл.587, ал.1 ГПК - констативен по документи, в който е констатирано, че след съдебното решение е едноличен собственик на горния имот.

Купувайки, ползвайки и стопанисвайки собствения си имот от закупуването му през 2005 г., започвайки ремонтни дейности на вилата и местото около вилата, установява, че между собствения *** и съседния *** - предмет на делото, липсва ограда и няма обозначения до къде е границата на собствения им имот и съседния. Нещо повече - съседния имот - *** - предмет на делото в по- голямата си част е превърнат в сметище с боклуци, затревен и обрасъл с дървесна растителност. От този съседен имот - процесния освен непоносимата миризма от боклуците, липсва и ограда или трайни знаци към собствения им имот с вилата. Това води до навлизане на чужди лица в имота им и кражби.

Поради тази причина започнала постепенно да обработва и почиства имота, както и да премахне боклуците струпани там.

Ответникът има сестра, която не е семейна и няма деца и целогодишно и понастоящем живее във вилата и поддържа както двора с вилата, така и процесния имот, както и има брат, който живее в близост до вилата.

Ответника описва подробно дейностите които извършва в процесния имот – почистване, затревяване,изкопаване на септична яма и др.

С течение на времето, година след година от 2005г. до момента на завеждане на делото, процесния имот е превърнат в оранжерии за домати, краставици, тикви и др.зеленчуци, като водоподаването и тока е от собствената им вила към процесния съседен имот, посредством маркучи и разклонители за тока. Засадени са плодни дръвчета.

През 2019г. когато на основание съдебното решение за развод З. А. става едноличен собственик на вилата, снабдявайки се с НА 28/2019г., се снабдява и с атакувания НА № 178/2019г. по давност, за съседния имот, който стопанисват и превръщат от сметище в градина, За тези 18 години, никой не идвал на место, не е предявявал претенции или не е попитал кой стопанисва по този начин процесния имот. Владението от страна на ответника е явно, непрекъснато и необезпокоявано, като чрез всички описани по-горе подобрения направени в имота е демонстрирала явно, че владее.

Преди снабдяването с атакувания НА по давност, от извършените 3 проверки в Община Шумен, по повод нотариалното производство, не се установява собственик с документ за собственост или заявени права на трети лица, както и имота не е общински и не е държавен - документите са представени пред нотариуса за нуждите на производството по чл.587 ал.2 от ГПК. Поради горното счита, че имотът е придобит по давност.

Извън горното оспорва и правото на собственост на ищците, т.к. счита, че представените от тях документи не обосновават правото на собственост.

Оспорва материално-доказателствената сила по см.на чл.179 ал.1 от ГПК, относно констатацията за принадлежността на правото на собственост обективирана в НА № 62/91 г. на ШРС, като неверни, а именно, че Г. С. В. е придобил по давност процесния имот, тъй като същия вече му е бил даден за ползване на друго правно основание три години по-рано/ 1989г./ Постановление № 26 на МС и е имал качеството на ползвател, а не на владелец, видно от Удостоверение № 57/31.05.1989г. на ИК на ОНС Шумен.

Претендира разноски.

В хода на делото страните поддържат твърденията и възраженията си.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е по чл.108 от ЗС- ревандикационен иск, по който основна предпоставка за успешното му провеждане е ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на спорния имот.

В настоящият случай ищците, от които първият К. В. е преживяла съпруга на общия наследодател Г. В., а вторият и третият ищец са негови деца, твърдят, че техния наследодател Г. В. е сключил Договор за покупкопродажба от 02.11.1977г. на недвижими непокрити имоти, въз основа на който Василка И.а Е.а му е продала собственото си лозе от 500 кв.м., намиращо се в местност „Под манастира“ край гр. Шумен.

Съгласно Решение № 94 от 26.05.1989 г. на ИК на ОНС - гр. Шумен и издадено Удостоверение № 57 от 31.05.1989 г., на Г. С. В. било предоставено право на ползване върху следната земя: нива, в размер на 0.500 кв.м., находяща се в землището на гр. Шумен, община Шумен, местност „Под манастир“ № 1323 по парцеларния план при граници: ползватели Д П. и Ю. З., който имот може да се използва за земеделско ползване.

На 22.11.1991 г. Г. С. В. се снабдява с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 62, том IV, дело 2138 от 1991 г., на Кольо Митков, Нотариус при Районен съд гр. Шумен.

От назначената и приета по делото СТЕ се доказва, че имотът описан в първите два от посочените документи- Договор за покупко-продажба от 02.11.1977г. и Удостоверение № 57 от 31.05.1989 г. е идентичен с описания в Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 62, том IV, дело 2138 от 1991 г., на Кольо Митков, Нотариус при Районен съд гр.

Шумен и в момента представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, одобрена със Заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 г. на ИД на АГКК. последно изменение със Заповед № КД - 14-27-1572 от 27.05.2008 г. на Началника на СГКК Шумен, е площ от 609 кв.м., с адрес на имота: гр. Шумен, местност „Под манастира“, с трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: за вилна сграда, категория на земята: при 4 неполивни условия.

При анализ на представените от ищците документи, съдът намира, че към датата на съставяне на Нотариален акт № 62, том IV, дело 2138 от 1991 г., с който наследодателят Г. В. (в режим на СИО със съпругата му К. В.) е признат за собственик на имота, не отговаря на действителното правно положение. Този извод на съда е формиран от представеното по делото Удостоверение №57/31.05.1989г., в което е посочено, че с Решение №94/26.05.1989г. на ИК на ОНС, на наследодателя Г. В., на основание Постановление №26 на МС и НС на ОФ от 1987г. и Решение №94/26.05.1989г. на ИК на ОНС-Шумен е предоставено право на ползване върху процесния имот.