Определение № 1246 от 18.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1246 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20242100601486 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. ал. 2, във връзка с чл. 341, ал. 2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор в Районна прокуратураБургас против Определение № 2528, постановено в проведеното на 17.10.2024 г. разпоредително заседание по НОХД № 2744/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, поради което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 4, т.1 вр. ал. 1 и ал. 2 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения, като със същото определение конституирал и частен обвинител.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на предходен процесуален стадий, като са изложени съображения, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати посочените от съда отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да ограничават правото на защитата на подсъдимия Ч.. Излагат се доводи, че съдържанието на обвинителния акт, отговаря на законовите стандарти за това, като ясно и последователно са изложени всички обстоятелства относно съставомерните признаци на деянието, вменено на 1 овиняемия, поради което и той не бил затруднен в разбирането на повдигнатото му обвинение.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който е автор на обвинителния акт, и пред компетентния съд, поради което се явява допустим.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с протеста оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери същият за основателен по следните съображения:

Производството по НОХД № 2744/2024 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по повод обвинителен акт, с който на С. Ч. Ч. с ЕГН:

********** е повдигнато обвинение за това, че в периода от месец юни 2019г. до месец януари 2023г. включително, в гр.Бургас, след като бил осъден с Решение № 2067/20.12.2016г., постановено по гражданско дело № 6998/2016г. по описа на БРС, влязло в сила на 20.12.2016г., да издържа свой низходящ малолетната си дъщеря Г. С. Ч., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител К. Г. Д., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 44 /четиридесет и четири/ месечни вноски, равняващи се общо на сумата от 7500 / седем хиляди и петстотин/ лева, както следва:

За периода от месец юни 2019г. до месец юли 2022г. не изпълнил задължението си в размер на 38 месечни вноски всяка в размер на 150лв;

За периода от месец август 2022г. до месец януари 2023г. не изпълнил задължението си в размер на 6 месечни вноски всяка в размер на 300 лева - престъпление по чл.183, ал.1 НК.

В провелото се разпоредително заседание на 17.10.2024 г. са присъствали представител на Районна прокуратура-Бургас, подсъдимият Ч., неговият защитник адв.Мавров, както и пострадалото лице Г. С. Ч., заедно с майка си К. Г. Д.. При излагане на своите становища по въпросите по чл.248 НПК, подсъдимият, защитникът и пострадалото лице със съгласието на майка си са посочили, че не били допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на обвиняемия или пострадалата, като последната е 2 направила и искане със съгласието на майка си да бъде конституирана в качеството й на частен обвинител.

При постановяване на своя съдебен акт по чл.248 НПК (предмет на настоящата проверка), съдът е конституирал Г. С. Ч., родена на *******., действаща със съгласието на своята майка К. Г. Д., в качеството й на частен обвинител и е установил липса на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Констатирал и наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, свързани с недостатъци в съдържанието на обвинителния акт, доколкото обстоятелството по промяна, довела до изменение на размера на издръжката, което било посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, не било отразено в диспозитива на същия. Това водело до неяснота в повдиганото обвинение относно датата на деянието и датата, от която се дължал увеличен размер на издръжка. Едновременно с това, били посочени два периода без да е налице яснота дали се твърдяло наличието на две отделни деяния или се касаело за едно продължено престъпление при настъпила промяна на размера на издръжката. На следващо място, от изложението в обвинителния акт не ставало ясно кога и каква сума е била платена и как тя е била съотнесена към общия период на задължението за плащане на издръжка.

Не ставало ясно и поради какви обстоятелства се приемало от държавното обвинение, че издръжката била дължима в гр. Бургас и как било определено мястото на престъплението. Всички тези изводи са обосновали извод за допуснати нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, поради което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1 и ал. 2 НПК Районен съд-Бургас прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения, като със същото определение конституирал и частен обвинител.

Изхождайки от изложените възражения в частния протест, въззивният съд приема, че определението на първоинстанционния съд се атакува в частта само по отношение на констатациите му за допуснати процесуални нарушения и връщане на делото в предходен процесуален стадий, а в частта му за конституиране на Г. С. Ч. като частен обвинител съдебният акт е влязъл в сила.

3

Бургаският окръжен съд в настоящия си състав не споделя изводите на Районен съд-Бургас и счита, че обвинението, повдигнато на подсъдимия С. Ч., с внесения обвинителен акт, е изцяло съобразено с текста на нормата на чл.

183, ал.1 НК, като е описано престъплението, в което лицето се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци /време, място, изпълнително деяние/, съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на деянието, и приложимия наказателен закон /правната квалификация на деянието/.

Обвинението е пълно, точно и ясно формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и определяне на неговите правни рамки. В тази връзка въззивният състав приема, че обвинителният акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция.

Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт, е посочено, че подсъдимият Ч. бил осъден с Решение № 2067/20.12.2016г., постановено по гражданско дело № 6998/2016г. по описа на БРС, влязло в сила на 20.12.2016г., да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Г. С. Ч., ЕГН: **********, като следвало да изплаща издръжка в размер на 150 лева.

Следователно именно този съдебен акт - Решение № 2067/20.12.2016г., постановено по гражданско дело № 6998/2016г. по описа на БРС, е законното основание, от което възниква задължението на Ч. за заплащане на издръжка на низходящо нему лице. Посочването на този съдебен акт в диспозитива на обвинителния акт, както е направено в случая, е достатъчно с цел описване на признаците от обективна страна на изпълнителното деяние на престъплението. Непосочването на одобреното от съда споразумение, по силата на което е увеличен размерът на дължимата от Ч. издръжка на неговата дъщеря в диспозитива на сезиращия съда акт, а преди това и в постановлението за привличане, е неточност, която обаче не може да се приеме за такава, че да опорочи процеса до степен, налагаща връщане на делото в предходен процесуален стадий с цел поправянето й. Това е така, доколкото в самия обвинителен акт държавното обвинение е изложило обвтоятелства относно увеличения размер на дължимата издръжка считано от 4 месец август 2022 г. Допълнително от това, при посочване на периода от време, през който е траело продълженото престъпление, каквото безсъмнение се явява процесното, а именно в периода юни 2019г. – януари 2023 г., прокурорът го е разделил, като е уточнил, че за една част от месеците – от месец юни 2019г. до месец юли 2022г., подсъдимият не изпълнил задължението си в размер на 38 месечни вноски всяка в размер на 150лв, а за втората част - от месец август 2022г. до месец януари 2023г., не изпълнил задължението си в размер на 6 месечни вноски всяка в размер на 300 лева.

Въззивният съдебен състав не може да се съгласи с изложеното от проверяваната инстанция, че така изложените обстоятелства относно времето на извършаване на инкриминираното деяние, водели до неяснота дали се твърди наличието на две отделни деяния или се касае за едно продължено престъпление при настъпила промяна на размера на издръжката. Ясно и конкретно е посочен периода, през който трае неизпълнението на плащане на издръжка, като е видно, че с цел по-голяма конкретизация е подразделен на два периода с оглед различния размер на дължимата издръжка.

Относно следващата неточност в обвинителния акт, а именно липса на яснота защо държавното обвинение е приело, че издръжката е била дължима в гр. Бургас, респ. как е определено мястото на престъплението, съдът намира, че е достатъчно да се посочи населеното място, както е направено в конкретния случай. Видно е, че наблюдаващият прокурор е приел, че издръжката се е дължала в гр.Бургас, поради което и той е местнокомпетентен.

По отношение на следващия порок, визиран от районния съд, доколкото според него от изложението на сезиращия съда акт не ставало ясно кога и каква сума е била платена и как тя е била съотнесена към общия период на задължението за плащане на издръжка, е необходимо да се посочи, че това е въпрос по същество и следва да бъде решен на база събрания доказателствен материал с крайния съдебен акт.

С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. Това обосновава изводa, че неправилно първоинстанционният съд по НОХД № 2744/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас е упражнил правомощието си по чл. 248, ал.

5

5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК , като е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага отмяна на посоченото определение в тази му част и връщане на делото на Районен съд гр. Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2528, постановено в проведеното на 17.10.2024 г. разпоредително заседание по НОХД № 2744/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, В ЧАСТТА, с която състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, поради което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1 и ал. 2 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения.