Решение № 222 от 12.06.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Перник, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251700100569 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 5483/10.09.2025г., подадена от К.

Д., МБ: ***, лична карта № ***, издадена от МВР - *** на ***, валидна до ***, с адрес в ***, и К. Д., МБ: ***, лична карта № ***, издадена от МВР - *** на ***, валидна до ***,с адрес в ***, чрез адв. Н. Н. Д. и адв. Г. Г. Р., против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, ***, с БУЛСТАТ:000695089, с която са предявени искове ответникът да заплати на всеки един от ищците на осн. чл. 49 вр. с 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от по 61 863, 65 евро (120 994, 78 лева) /след частичен отказ от исковете над тези размери на основание чл. 233 от ГПК/ за всеки един от ищците, представляващи дължимото обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка със смъртта на тяхната дъщеря Д.А. при ПТП от 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за с. Боснек, област Перник, е настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски peг. № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на събитието - 23.11.2021 г., до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ответникът, чрез адвокат И. Б. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Ответникът изрично заявява, че не оспорва твърдението, че на 23.11.2021 около 03:00 часа в района на скоростен път, част от Лот 0 на Автомагистрала „Струма“, при км 31+800, в посока към отбивката за с. Боснек, област Перник, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) 1 с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски per. № ***, който самокатастрофира, вследствие на което са загинали 45 пътника, а 8 са с телесни повреди. Не оспорва твърдението, че АМ „Струма“, на която е станало визираното в исковата молба ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез специализираното й звено Областно пътно управление - Перник (на основание чл. 22, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата). Не се оспорва и твърдението, че за процесния участък от АМ „Струма“ няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път. Това е автомобилен път с организация на движението и разрешена скорост до 120 км/ч за леки автомобили и до 90 км/ч за автобуси, като процесния. Оспорва останалите твърдения на ищците. Счита, че Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнила всички свои задължения във връзка с проектирането, изграждането и поддържането в изправност на процесния пътен участък. Изпълнила изцяло законовите си задължения за осигуряване на безопасни условия за движение в процесния участък. Извършени били необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП, както и на подзаконовите нормативни актове. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и състоянието на пътния участък, където същото е настъпило, както и оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между смъртта на дъщерята на ищците и състоянието на процесния пътен участък. Оспорва претендираните от ищците размери на обезщетенията като прекомерно завишени, още повече, че ищците са получили обезщетение за същите вреди от застрахователя ЗЗГОА „ГРАВЕ - Застраховане Неживот“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че към момента на ПТП водачът на автобуса се е движил с превишена скорост, което е допринесло за тежестта на вредите, самият автобус е бил технически непригоден за извършване на международен превоз на пътници, както и че броят на седящите места в процесния автобус е по-малък от превозваните пътници. Прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия наследодател на ищците, т.к. била без поставени обезопасителни колани. По отношение акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от 23.11.2021г. прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по силата на чл. 111,6. „в“ от ЗЗД.

Третото лице помагач "Автомагистрали" ЕАД признава съществуването на договор за пътна поддръжка на процесния учаскът от пътя, действал и към датата на ПТП, но отрича каквото и да било неизпълнение по него; оспорва и наличието на деликт, в частност противоправно поведение у ответника, и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, установява следното:

Не се спори и се установява от доказателствата по делото /Констативен протокол за ПТП № ***/, както и от КСТЕ и съдебно-медицинска експертиза, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ "Струма", при 31+800 км, и съответно 2 част от републиканската пътна мрежа, в посока към отбивката за с.Боснек, област Перник е настъпило ПТП /самокатастрофа/ с пътнически автобус марка "Мерцедес", модел 7010", с македонски peг. № ***, като при катастрофата е починал македонския гражданин Д.А. като пътник в автобуса. Спор не е формиран и по това, че ищците по делото са родители на Д.А..

Не се спори, че процесния пътен участък - от пътен възел "Даскалово " / Перник до с. Долна Диканя - е с разрешение за строеж на автомагистрала, че функционира фактически като такава, без обаче да има разрешение за експлоатация по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, и че фактически въведеното ограничение на максимално допустимата скорост е от 120 км/час.

Ответната АПИ не оспорва и това, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на ответната АПИ и именно на нея е възложена по закон дейността по проектиране, изграждане и последваща поддръжка на този път, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП.

В настоящото производство ищците са представили и са приети в заверен препис в превод от македонски на български език 2 (два) броя нотариални извънсъдебни спогодби, сключени на 13.07.2023 г. между всеки един от ищците К. Д. и К. Д. и „ГРАВЕ Общо застраховане“ АД /“ГРАВЕ Осигурувнье Неживот“ АД/ Република Северна Македония за доброволно уреждане на претенциите им за претърпените от тях материални и нематериални щети вследствие смъртта на дъщеря им Д.А. при пътнотранспортно произшествие, станало на 23.11.2021 г. в Република България, на автомагистрала „Струма“, където изгоря автобус на „Беса Транс“ с per. № ***, подробно описано в документацията, водена под № 19 ***, и удостоверяващи извършено плащане от страна на ЗЗГОА „Граве - Застраховане Неживот“ АД на сумата от по 2 490 750, 00 MKD (два милиона четиристотин и деветдесет хиляди седемстотин и петдесет) денара (40 394, 73 EUR) на всеки от ищците.

Видно от уговореното в чл. 2 от визираните спогодби, сключени между всеки един от ищците и Застрахователно акционерно дружество „ГРАВЕ Общо застраховане“ АД /“ГРАВЕ Осигурувнье Неживот“ АД/ Република Северна Македония, последните са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че с получаването на общата сума от по 2.490.750,00 (два милиона четиристотин и деветдесет хиляди седемстотин и петдесет) денара, посочена в член 1 от тази Спогодба, Потърпевшият е напълно обезщетен за всички щети, които е претърпял от посоченото пътнотранспортно произшествие, и е съгласен за евентуални бъдещи щети да не предявява никакви претенции към „ГРАВЕ Общо застраховане“ АД /‘‘ГРАВЕ Осигуруванье Неживот" АД/ гр. Скопие и неговия застрахован - причинител на щетата, независимо от факта дали към момента на подписване на спогодбата му е било известно или не някакво правно или фактическо основание за щета. В чл.4, изр. второ от спогодбите страните са се договорили още, че „Ако в бъдеще се установи отговорност на друго лице или юридическо лице, право на суброгация има единствено Застрахователно акционерно дружество „ГРАВЕ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“/ „ГРАВЕ Осигуруванье Неживот“ АД/, гр. Скопие“.

При така установените факти, от правна страна съдът намира, следното:

3

Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 1 от 30.01.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл. 45 и сл. ЗЗД срещу носителя на гражданската отговорност. Съобразно ТР № 2 от 6.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСТК на ВКС прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка от носителя на тези права е от кого да потърси репариране на вредите. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Направено е позоваване на мотивите към т. 1 на ТР № 1823.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според които, когато обхватът и размерът на вредите е един и същи, те имат обвързващо действие по отношение на материалното право.

Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. Прието е, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане.

Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна.

В подписаните нотариални извънсъдебни спогодби, сключени на 13.07.2023 г. между всеки един от ищците К. Д. и К. Д. и „ГРАВЕ Общо застраховане“ АД /“ГРАВЕ Осигурувнье Неживот“ АД/ Република Северна Македония, е намерила израз ясната и ненуждаеща се от 4 тълкуване воля на страните за изплащане на обезщетение за претърпените от ищците материални и нематериални щети вследствие смъртта на дъщеря им Д.А. при пътнотранспортно произшествие, станало на 23.11.2021 г. в Република България, на автомагистрала „Струма“, както и изричното съгласие последните да бъде обезщетени напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението – по 2 490 750, 00 MKD (два милиона четиристотин и деветдесет хиляди седемстотин и петдесет) денара (40 394, 73 EUR) на всеки от ищците. Постигнатото споразумение разкрива волята за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане и удостоверява изплащането от застрахователя на уговореното обезщетение, които имат значение за погасяване както на деликтното, така и на прякото право на увредения срещу застрахователя. Касае се до валидно споразумение за репариране на всички вреди в резултат на причиненото виновно ПТП. Ищците не релевират доводи за опорочаване на волята им по споразумението, съответно за недействителност на същото.