Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 284 от 10.10.2022, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 170/2022
Вид
Решение № 284
Подписан
10.10.2022
В сила
10.10.2022
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Перник, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500170 по описа за 2022 година при участието на секретаря КАТЯ СТАНОЕВА, като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 170 / 2022 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалба

ОТ: Х. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***

ЧРЕЗ адв. М. К.,

ПРОТИВ: Решение № 69/26.01.2022г., постановено по гр.д. № 5085/2021г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. Е. С. срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане (изпълняемо право) спрямо ищцата за сумите 3123,03 лева – главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия за периода от 12.03.2012 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 508,08 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 12.03.2012 г. до 18.02.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1384/2015 г. по описа на РС Перник и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3176/2015 г. по описа на ПРС, и е образувано изпълнително дело № 2545/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..

1

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че в полза на ищеца не е изтекла предвидената от закона погасителна давност за процесното вземане на ответното дружество. Твърди се, че изп. дело № 584 / 2016г. по описа на ЧСИ С. Б. не е надлежно и законосъобразно образувано, тъй като молбата за изпълнение е подписана от лице без представителна власт, поради което не са породили правни последици извършените впоследствие изпълнителни действия по него.

Допълва, че по посоченото изпълнително дело на жалбоподателката не е връчена надлежно покана за доброволно изпълнение, поради което счита, че по него няма извършени валидни изпълнителни действия спрямо нея. Според жалбоподателката, тъй като по изп. дело № 584 / 2016г. по описа на ЧСИ С. Б. не са извършвани валидни изпълнителни действия, то и не е прекъсната давността по отношение на процесното вземане и предявеният иск се явява основателен.

В срока за въззивно обжалване Х. Е. С., чрез адв. М. К., е подала и частна жалба срещу Определение № 425 от 07.02.2022г., постановено по гр.д. № 5085/2021г. по описа на Районен съд – Перник, с което е уважена молбата й за обезпечаване на висящия иск и е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 2545/2021г. по описа на ЧСИ С. Б. до приключване на производството по делото при условията на предоставяне на парична гаранция от Х. Е. С. в размер на 364,01 лева. Жалбоподателката е останала недоволна от определения размер на паричната гаранция, равняващ се на 10% от цената на предявените искове, като моли същият да бъде значително намален, тъй като ответното дружество не се нуждаело от гаранция в такъв висок размер.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба. Препис от частната жалба не е връчен на въззиваемия, тъй като към момента на депозирането й паричната гаранция не е била внесена и обезпечителна заповед не е била издадена.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения. Моли за присъждане на направените разноски за двете инстанции. По отношение депозираната частна жалба, прави изявление, че определената от първоинстанционния съд парична гаранция е внесена и е наложена обезпечителната мярка, поради което заявява, че не поддържа частната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител, като с депозирана преди дата на съдебното заседание молба, оспорва депозираната въззивна жалба и моли да бъде потвърдено изцяло решението на Районен съд Перник и да му бъдат присъдени разноските в производството съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Жалбоподателят Х. Е. С. е депозирала пред първоинстанционния Пернишки районен съд искова молба, с която е предявила иск за признаване на установено по отношение на ответника „Топлофикация – Перник“ АД, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите 3123,03 лева – главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия за периода от 12.03.2012 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 508,08 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 12.03.2012 г. до 18.02.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по 2 ч.гр.д. № 1384/2015 г. по описа на РС Перник и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3176/2015 г. по описа на ПРС, и е образувано изпълнително дело № 2545/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на вземането по давност.

В срок ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, в който по подробни съображения е изразило становище за неоснователност на иска.

Районният съд е отхвърлил така предявения иск, като е приел, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника по него и по молба на ответника с постановление от 21.03.2016г. е образувано изпълнително дело № 584/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б., по което изпълнително дело на 02.11.2016г. и 06.12.2016г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, а с молба от 27.12.2016 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки на длъжницата, какъвто е наложен с постановление от 11.01.2017 г. С молба от 28.06.2017 г. длъжницата е поискала запорът върху една от банковите й сметки да бъде вдигнат и е изразила готовност да внася парични постъпления директно по сметка на съдебния изпълнител, като с молба от 31.07.2017 г. взискателят се е противопоставил на искането на длъжника за вдигане на запора и е поискал изпълнителното производство да бъде продължено до пълно погасяване на задължението. С молба от 02.09.2019 г. пълномощникът на длъжницата е отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, като е посочил, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяването му по право. Със съобщение от следващия ден съдебният изпълнител е съобщил на взискателя, че производството се явява прекратено поради наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и служебно е вдигнал наложените запори. На 03.06.2021 г. взискателят е подал молба за връщане на изпълнителния лист, а след това – за образуване на ново дело въз основа на същия, във връзка с което е образувано и изп.д. № 2545/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. по молба от 25.08.2021 г.

Съдът е приел, че доколкото процесното вземане е установено със съдебно решение, влязло в сила на 19.02.2016 г., погасителната давност за същото е общата 5-годишна, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като между отделните валидно предприети изпълнителни действия, както и към датата на образуване на второто по ред изпълнително дело и към тази на депозиране на исковата молба, петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което е приел, че отрицателният установителен иск се явява неоснователен.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, Въззивният съд намира от фактическа страна следното :

Въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1384 / 2015г. по описа на Районен съд Перник и след проведено исково производство по реда на чл. 422 ГПК, приключило с постановяване на решение №1178 от 07.12.2015г. по гр.д. № 3176/2015г. по описа на ПРС, влязло в сила на 19.02.2016г., е прието за установено, че Х. Е.

3

С. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 3123,03 лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 12.03.2012 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 508,08 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 12.03.2012 г. до 18.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

На 25.02.2016г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение №1178 от 07.12.2015г. по гр.д. № 3176/2015г. по описа на РС Перник.

От приложеното по делото копие на изп. дело № 584/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че с постановление от 21.03.2016г. на ЧСИ С. Б. е образувано изпълнително производство въз основа на молба от кредитора „Топлофикация – Перник“ АД на основание горепосочения изпълнителен лист срещу длъжника Х. Е. С., като в същата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника по реда на чл. 47 ГПК чрез залепяне на уведомление на 15.06.2016г. С постановления от 02.11.2016г. и от 06.12.2016г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. С молба от 27.12.2016 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки на длъжницата, какъвто е наложен с постановление от 11.01.2017 г. С молба от 28.06.2017 г. длъжницата е отправила искане запорът върху една от банковите й сметки да бъде вдигнат и е изразила готовност да изпълнява задължението си като внася суми по сметка на съдебния изпълнител. С молба от 31.07.2017 г. взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде продължено до пълно погасяване на задължението, като не е приел предложеният начин за доброволно изпълнение. С молба от 02.09.2019 г. пълномощникът на длъжницата е отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, поради наличие на предпоставките за прекратяването му по право. С постановление от 03.09.2019г. ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като е отбелязал, че последното изпълнително действие по него е извършено на 11.01.2017г.

С молба от 03.06.2021г. взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителният лист.