Решение № 16264 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16264 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110169551 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. С. М. срещу ........ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Ищцата твърди, че на 16.10.2024 г. около 18:20 ч., движейки се по тротоара на ....... и срещу входа на частен паркинг при ........, се спънала в стърчащи от разрушената настилка арматурни железа и паднала напред. Мястото не било обезопасено, обозначено или осветено по начин, който да предупреждава пешеходците за опасността.

Твърди, че се движела с дъщеря си и малолетното си внуче, като носела пазарски чанти. В резултат на падането получила травми по дясната подочна и скулова област, дясната ръка, двете колена, гръдния кош и ребрата, както и увреждане в областта на лявата китка, първоначално квалифицирано като счупване на кост на дланта. След инцидента посетила ........., където били извършени прегледи и образни изследвания, а лявата ръка била обездвижена с превръзка и шина.

Поддържа, че през първите две седмици не могла да се обслужва самостоятелно и се нуждаела от помощ при хранене, обличане, къпане и придвижване, а общият възстановителен период продължил около месец. Наред с физическите болки изпитала срам от вида си непосредствено след падането, тревожност и нежелание да излиза и да общува.

Сочи, че процесният тротоар е публична общинска собственост и ........ е длъжна да го управлява и поддържа с грижата на добър стопанин, както и да осигурява безопасното му ползване. Претендира общо 13 000 лв., превалутирани по официалния курс на 6 646,79 евро.

........ оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на инцидента, причинната връзка между състоянието на настилката и уврежданията, вида и тежестта на травмите и размера на обезщетението. Поддържа, че медицинската документация 1 установява предимно повърхностни мекотъканни увреждания, лекувани консервативно, без операция, репозиция, продължителна рехабилитация или доказани трайни последици.

Според ответника липсата на документи от своевременни контролни прегледи опровергава твърденията за фрактура и продължително възстановяване.

Прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Извежда принос на ищцата от собствените й твърдения, че носела чанти, вниманието й било насочено към внучето и не виждала добре настилката. Счита, че тя не е положила обичайно дължимата грижа за собствената си безопасност.

Общината признава, че мястото фактически е част от тротоара, но твърди, че конкретната площ е разрешена за изграждане и използване като транспортен достъп към временен открит паркинг в имот на ........ Сочи разрешение за строеж № ...... г. и одобрени инвестиционни проекти, според които е предвидена усилена тротоарна конструкция с настилка от бетонови плочи и понижен бордюр, докато фактическото изпълнение било от армиран бетон с оголена арматура. Поради това счита, че евентуалният фактически причинител е дружеството инвеститор.

При условията на евентуалност, че главният иск бъде уважен, ........ е предявила срещу ....... обратен частичен иск по чл. 54 ЗЗД за 1 000 лв., част от общо 13 000 лв., съответно 511,29 евро, част от 6 646,79 евро. Иска дружеството да бъде осъдено да възстанови тази част от платеното обезщетение, ако главният иск бъде уважен, ведно със законната лихва и разноските. Основава иска на твърдението, че дружеството е изградило транспортния достъп в отклонение от одобрения проект и не го е поддържало в безопасно експлоатационно състояние.

......., конституирано като трето лице помагач на страната на ответника и като ответник по обратния иск, оспорва главния и обратния иск. Оспорва нараняванията да са получени на посоченото място и вследствие на дефект на настилката, като поддържа, че евентуалното падане е резултат от поведението на ищцата. Оспорва претендирания размер като прекомерен.

По обратния иск сочи, че притежава съседен поземлен имот, но инцидентът е станал върху общински тротоар, извън границите на имота му, който не се стопанисва от дружеството. Твърди, че е изпълнило задълженията си по разрешението за строеж, че арматурата не е свързана с негов строеж и че към инцидента на обекта не са извършвани строително-монтажни работи. Иска отхвърляне на обратния иск и разноски.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и възниква за вредите, причинени виновно и противоправно от лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението й. Когато задължението за извършване на опредЕ. дейност произтича пряко от закона и се осъществява чрез служители или други натоварени лица, за ангажирането на отговорността не е необходимо пострадалият да установи самоличността на конкретния служител. Достатъчно е да се докаже, че вредата е резултат от противоправно действие или 2 бездействие при изпълнението на възложената дейност. Отговорността на възложителя не отпада поради възлагане на фактическото изпълнение на друго лице или поради положена грижа при избора и контрола му – разрешение, последователно възприето в ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и практиката на ВКС, включително решение № 124/18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., IV г. о.

Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване: задължението на ........ да организира поддържането и обезопасяването на процесния тротоар и възлагането на тази дейност на нейни служители или други лица; твърдяното опасно и противоправно състояние на пешеходната площ; настъпването на инцидента на посочените дата и място и описания механизъм на падане; претърпените телесни увреждания и неимуществени вреди; както и пряката причинна връзка между необезопасения участък и вредите. Вината на лицата, натоварени с работата, се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не подлежи на самостоятелно доказване от ищцата. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД въз основа на доказаните вид, интензитет и продължителност на болките и страданията.

Предявеният при условията на евентуалност обратен иск е с правно основание чл. 54 ЗЗД във връзка с чл. 219, ал. 3 ГПК. По него ........ носи тежестта да установи предпоставките на твърдяното регресно право: евентуалното изпълнение на задължението й към ищцата; че процесният участък попада в обхвата на разрешения на ....... транспортен достъп; че опасната арматура е свързана с изграждането или поддържането на този достъп; както и че дружеството е било длъжно да изпълни и поддържа участъка в безопасно състояние. В тежест на ....... е да докаже правоизключващите си възражения, включително твърдението, че транспортният достъп е изпълнен изцяло съобразно одобрения проект и че установената арматура не произхожда от извършени от него или по негово възлагане работи. В този смисъл докладът е допълнен с определение № 34363/18.08.2025 г.

В откритото съдебно заседание на 14.11.2025 г., след възраженията на ........ и третото лице помагач, съдът е изменил доклада, като е заличил първоначално отделените като безспорни обстоятелства относно настъпването на инцидента, механизма му и получените увреждания.

Следователно тези факти са останали в доказателствена тежест на ищцата.

В същото заседание процесуалните представители на трите страни изрично са потвърдили, че не спорят по фактическата характеристика на мястото като тротоар. ........ е заявила и че върху тази част от тротоара е разрешила изграждането на транспортен достъп до съседния имот на ......., а ищцата изрично е заявила, че не оспорва този факт. Поради това съдът е допълнил доклада и е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че теренът, описан в исковата молба като място на инцидента, попада в обхвата на тротоар и че за тази част ........, по проведената административна процедура, е разрешила на ....... да изгради транспортен достъп до собствения си имот.

При така изменен и допълнен окончателен доклад фактическите спорове по главния иск са останали относно настъпването и механизма на падането, наличието и вида на опасното 3 препятствие, конкретните увреждания, причинната връзка, обема на неимуществените вреди и твърдяното съпричиняване. По отношение на безспорно определения участък спорът е останал правен: дали задължението за поддържане и обезопасяване на терен, който запазва характеристиката си на тротоар, се носи спрямо пострадалия пешеходец от ........, независимо от издаденото разрешение за транспортен достъп, както и дали във вътрешните отношения между общината и ....... последното дружество отговаря за състоянието на изградената част и за платеното от общината обезщетение.

Съдът, след като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

От показанията на свидетеля ........ М., която е възприела падането, съдът ориема за установено и доксзано, че на 16.10.2024 г. около 18:20 ч. ищцата се е движела пеша по левия тротоар на .........., заедно с дъщеря си ........ М. и внучето си. В участъка пред входа към частен паркинг, при № 65-66, от компрометирана настилка са стърчали две извити арматурни железа и едно по-късо желязо. Ищцата се е спънала в тях, политнала и паднала напред върху ръцете, коленете, дясната страна на гръдния кош и лицето.. Тя подробно описва маршрута, движението на ищцата по тротоара, внезапното спъване в две извити като куки арматурни железа, падането по предната част на тялото и непосредствено видимите кръв, отоци и рани по лицето, ръцете и коленете. Показанията са конкретни, последователни и съответстват на медицинските находки, документирани по-малко от два часа след инцидента и на следващия ден.

Свидетелката е дъщеря на ищцата и показанията й следва да бъдат преценени при условията на чл. 172 ГПК, но роднинската връзка сама по себе си не е основание те да бъдат изключени. Показанията й намират обективна опора в медицинската документация и заключенията, според които комплексът от травми е типичен за падане напред с първоначална опора върху дланите и последващ контакт на коленете, гръдния кош и лицето с терена.

Обстоятелството, че ищцата е носела пазарски чанти, не опровергава механизма.

Свидетелката посочва, че ищцата се е движела по тротоара и внезапно се е спънала.

Наличието на стърчащи извити железа върху пешеходна площ представлява нетипично, трудно предвидимо и съществено препятствие, което не се неутрализира от общото задължение на пешеходеца да наблюдава пътя си.

От амбулаторен лист № ......... от 16.10.2024 г., 19:58 ч., се установява преглед в ......... по повод болки в дясната гръдна половина и лявата ръка. Диагностицирана е контузия на гръдния кош; не са установени фрактури на ребра или травматични увреди на гръдни органи. Назначени са обезболяващи и локални медикаменти.

От амбулаторен лист № ........... от същата дата, 20:24 ч., и допълнителния лист към прегледа се установяват болка в дясната длан и лявата гривнена става, с максимум в 4 областта на граховидната кост. Отразени са „суспектни“ рентгенови данни за фрактура на os pisiforme. Ищцата е отказала гипсова имобилизация; поставена е превръзка с Кобейн, препоръчани са криотерапия и елевация.

Съдебномедицинското удостоверение № ........... г., издадено след преглед на 17.10.2024 г., удостоверява: контузия на дясната подочна и скулова област с кръвонасядане, оток и болка на площ 5/3 см; контузия на дясната гръдна половина на нивото на VI-VIII ребро; контузия, кръвонасядане и ограничени дълбоки охлузвания по дясната длан; неуточнено увреждане на лявата китка поради поставената превръзка; контузия, оток, кръвонасядане и групирани охлузвания по лявото коляно; контузия, оток и кръвонасядане по дясното коляно.

Вещото лице д-р Ц. Г. приема, че установените мекотъканни травми са причинени от ударни и тангенциални въздействия на твърди тъпи предмети и като комплекс добре съответстват на падане от собствен ръст напред, с опора върху дланите и последващо травмиране на коленете, дясната гръдна половина и дясната страна на лицето. Травмите са документирани непосредствено след инцидента и се намират в пряка причинна връзка с него. По медикобиологичен признак съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Обичайният срок за отшумяване е една до две седмици; острите болки са били през първите часове и дни.