Определение № 19291 от 31.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19291 гр. С., 31.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110145186 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от (ФИРМА) АД, със седалище и адрес на управление гр. В., к.к. (АДРЕС), административна сграда, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Е.К. и ИВ. Ш. чрез адв. К.Ж., със служебен адрес гр.В., бул.

(АДРЕС) против В.Ц. Я. - Г.А, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. (АДРЕС) и М.

Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС).

След проверка на исковата молба и уточнителната искова молба, съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва заявената претенция по основание и размер и заявява възражение за прихващане.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

С отговора на исковата молба ответникът В.Ц. Я. – Г.а е заявила в срока за отговор на исковата молба и по реда на чл. 119, ал. 3 от ГПК, възражение за местна подсъдност на така предявения установителен иск, като се сочи, че ответницата - В.Ц. Я. - Г.а има постоянен и настоящ адрес в град В., ул(АДРЕС). От направената справка в НБД“Население“ се установява, че ответницата е именно с постоянен и настоящ адрес в град В..

Възражението за неподсъдност на спора е неоснователно и следва да се отхвърли по аргумент от разпоредбата на чл.116 от ГПК. Следва да се има предвид, че при множество ответници, като в казуса, ищецът има право да избере пред кой съд да предяви иска, както в 1 казуса другият ответник М.Г. е с постоянен и настоящ адрес в град С.. При разглеждането на възражението съдът не следва да съобразява разпоредбата на чл.105 и чл.113 от ГПК, доколкото същите се конкурират от тази на чл.116 от ГПК, която е приложима в случай на множество ответници от различни съдебни райони.

С оглед на горното възражение на ответницата за местна подсъдност на спора, следва да се отхвърли като неоснователно.

В тази връзка съдът като приема, че исковите претенции са допустими , доколкото същатаса заявени от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че между страните по настоящото производство (ФИРМА)АД като ищец и В. Я. - Г.а и М.Г., като ответници, са налице облигационни правоотношения, чийто източник е Договор за предоставяне на общата инфраструктура на к.к. (АДРЕС), гр.В. от 20.01.2011 г.

Твърди се, че по силата на цитирания договор ищцовото дружество извършва дейности на територията на к.к. (АДРЕС), включващи дейности по поддръжка на общата инфраструктура на територията на комплекса /аргумент от чл. 19 от договора/, включващи: осигуряване на пропускателен режим на територията на курортния комплекс; -озеленяване на курортния комплекс, поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление в курортния комплекс не прилежащи към конкретни имоти; -извършване на рекламна дейност на курортния комплекс в неговата цялост.

Твърди се, че съгласно чл.15, ал.2 от договора цената се определя в размер на 1,50 евро без ДДС на един квадратен метър разгъната застроена площ годишно, на имотите притежавани от длъжниците.

Сочи се от ищеца, че ответниците притежават следните недвижими имоти, изградени в жилищната сграда с идентификатор № ***, стар идентификатор УПИ XI-2, кв.18 по плана на к.к. (АДРЕС), а именно: -апартамент № 16, с площ от 111,01 кв.м. заедно с 12,80 кв.м. идеални части от общите части на сградата или обща площ за този обект 123,81 кв.м., апартамент № 17, с площ от 111,01 кв.м., заедно с 12,87 кв.м. от общите части на сградата или обща площ на обекта от 123,88 кв.м., - магазин № 2, с площ от 22,61 кв.м., заедно с 2,69 кв.м. от общите части на сградата или обща площ на обекта от 25,30 кв.м.

Твърди се, че обща разгъната застроена площ на обектите 272,99 кв.м. х 1,5 евро без ДДС, на един кв.метър разгъната застроена площ = 409,49 евро без ДДС или 491,39 евро с ДДС, представляващи 961,06 лева с ДДС дължима сума за една календарна година. Твърди се, че за 2018 година ответниците е следвало да заплатят сума в размер на 961,06 лева с ДДС, за която е издадена фактура № 57821/02.02.2018 г. за сумата от 961,06 лева с ДДС.

Твърди се, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е била издадена оспорена от ответниците заповед за изпълнение.

2

Твърди се, че както към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а и към настоящия момент, ответниците не са заплатили дължимите суми за поддръжка на общата инфраструктура, описани по-горе.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между (ФИРМА) АД, със седалище и адрес на управление гр. В., к.к.

(АДРЕС), административна сграда, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Е.К. и ИВ. Ш. и В.Ц. Я. - Г.А, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. (АДРЕС) и М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС), че съществува вземане на (ФИРМА) АД, със седалище и адрес на управление гр. В., к.к. (АДРЕС), административна сграда, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Е.К. и ИВ. Ш. и В.Ц. Я. - Г.А, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. (АДРЕС) и М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС), дължат на (ФИРМА) АД, със седалище и адрес на управление гр. В., к.к. (АДРЕС), административна сграда, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Е.К. и ИВ.

Ш., сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 20.2.2021 година по ч.гр.дело № 6312/2021 година по описа на Софийски районен съд и В.Ц. Я. - Г.А, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к.

(АДРЕС) и М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС) дължат сума в общ размер на 961,06 лева, представляваща както следва: главница в размер на 961,06 лева, представляваща неплатено задължение по Договор за предоставяне на общата инфраструктура на к.к. (АДРЕС), гр.В. от 20.01.2011 г., за което е издадени фактура М 57821/02.02.2018 г. за сумата от 961,06 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски.

С отговора на исковата молба В.Ц. Я. – Г.а се оспорва предявения иск по основание и размер изцяло, както и се оспорват твърденията в исковата молба.

Ответникът В.Ц. Я. – Г.а твърди, че не дължи присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение № 6312/2021 г. на Районен съд гр.С. по ч.гр.д. № 6312/2021г. по описа на СРС, суми в размер на 961 лева, представляваща задължение по фактура № 57821/02.02.2018г., издадена въз основа на договор от 20.11.2011г. за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. (АДРЕС) - гр. В., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева.

Твърди се, че Договорът от 20.01.2011г. за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. (АДРЕС) - гр.В., на основание на който е издадена фактурата за претендираната сума, е 3 развален по вина на изпълнителя с връчена по реда на чл.47 от ГПК от ответницата на ищцовото дружество нотариална покана с рег.№ 322, том I, акт № 22 от 30.01.2018 г. на Жельо Костов, нотариус с peг. № 149 на НК на Р.България, район на действие - Районен съд гр. В., която представяме. Твърди се, че страните не са обвързани от валидно правоотношение по процесния договор, а отделно се твърди, че същият договор е и нищожен.

Твърди се, че ответницата никога не получавала посочената със заявлението по чл. 410 ГПК фактура № 57821/02.02.2018 г. Възразява се и се твърд, че същата съставлява ненадлежен счетоводен документ; не е издадена на датата на данъчното събитие по см. на ЗСч и ЗДДС, а е издадена единствено за целите на настоящия процес. Същата е издадена на отпаднало основание - развален договор и след датата на разваляне на договора - 30.01.2018 година.

С отговора на исковата молба се заявяват възражения за нищожност на договора и на отделни договорни клаузи от същия:

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като сключен при изначална липса на основание, тъй като имотът на ответницата се намира извън територията, по отношение на която се осъществяват дейностите по чл. 1 от договора.

Ответницата възразява и, че е нищожна клаузата на чл. 8 от същия поради противоречието й с морала и добрите нрави, както и се възразява, че е налице нищожност на клаузата на чл. 13 от договора като противоречаща на закона и на добрите нрави, тъй като същата предвижда дължимост на договорното възнаграждение дори в случай на непредоставяне на услугите по договора конкретно за имотите на ответницата, при хипотеза на каузален договор за услуга, чиито елементи са такива на договора за изработка.

Твърди се, че е нищожна и клаузата на чл. 15 от договора поради противоречието й на закона и на добрите нрави, като се твърди, че същата е и неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителя.

С отговора на исковата молба се възразява и за нищожност на клаузите от договора като противоречащи на закона и на добрите нрави.

С отговора на исковата молба се заявява и от двамата ответници възражения за изтекла погасителна давност на вземането. Твърди се, че е изтекла кратката 3-годишна погасителна давност на вземанията на ищеца за заплащане на задължение с периодичен падеж, каквото е годишната такса по договора за 2018 година, предмет на претенцията, на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД и съгласно указанията в ТР №3/ 18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГК на ВКС.

Твърди се, че падежът на задължението за заплащане на претендираната такса за инфраструктура е определен в чл. 16 от Договор от 20.01.2011 г. за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. (АДРЕС) - гр.В. - в срок до 30.01 на съответната година. Твърди се, че задължението има характер на периодично и се погасява с изтичането на 3-годишна погасителна давност. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението задължението за 4 такса за 2018 година, дължима в срок до 30.01.2018 година, е погасено по давност. Сочи се, че издаването на фактура с по-късна дата, която не съответства на датата на данъчното събитие (падеж на задължение) е ирелевантно за погасяването на задължението по давност, която е започнала да тече от 31.01.2018 година и е изтекла на 31.01.2021 година.

С отговора на исковата молба се заявява от ответницата В. Я. – Г.а възражение за недължимост на претенцията поради неизпълнение на договора по отношение на ответницата. Твърди се, че след като притежаваният от ответницата имот с идентификатор № *** не се намира на територията, определена за осъществяване на дейностите по чл. 1 от договора, а предметът на договора визира престиране на услуги, то и възнаграждение не би се дължало, ако предоставената услуга не касае имота на възложителя и ответницата не се ползва от нея. Твърди се, че обследването на въпроса докъде се простира територията, в която услугите по чл. 1 от договора се извършват или не от ищеца, е въпрос от значение за основателността на претенцията за заплащане на възнаграждението по договора, за което сме поискали назначаването на СТЕ в доказателствените си искания по-долу.