Решение № 1149 от 02.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110200794 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от *, срещу НП №*г., издадено от *, с което за нарушение по чл.125, ал.5 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 256.00 €.

Въззивинкът не оспорва фактическите констатации по АУАН и НП. Твърди, че наказващият орган неправилно е санкционирал съответното нарушение, тъй като същото представлява „маловажен случай“ съобразно чл.28 ЗАНН и моли оспореното НП да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.01.2026 г. при извършена служебно справка в информационния масив на НАП, било установено, че въззивното дружество не е представило в законоустановения срок до 14.01.2026 г. справка-декларация по ДДС за периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г., при което до въззивника била изпратена с пощенска пратка Покана изх.№55-03-583-166 от 15.01.2026 г. за явяване в ТП НАП Варна за съставяне на АУАН във връзка с неподадена в срок декларация по ЗДДС за отчетен период м. декември 2025 г. На 17.01.2026 г. въззивникът представил пред ТД НАП Варна изискуемата декларация за м. декември 2025 г.

На 19.01.2026 г., в присъствие на управител на въззивното дружество, спрямо същото бил съставен АУАН №*, в който било посочено, че проверка от 15.01.2026 г. е установила неизпълнение на задължението за подаване в законоустановения срок до 14.01.2026 г. на справка-декларация по ДДС за периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г., 1 както и че съответна декларация била подадена на 17.01.2026 г., с което на 15.01.2026 г. е извършено нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.

На 20.02.2026 г. въззивникът депозирал писмено възражение срещу съставения му АУАН, с което изтъкнал, че нарушението е първо за въззивника и същото е отстранено още преди съставяне на АУАН, посочил, както и че през последните 15 фирмата не осъществява дейност, има нулеви обороти и бюджета не е ощетен, при което отправил искане, нарушението да бъде счетено за маловажен случай.

Въпреки отправеното възражение, на 10.02.2026 г. било издадено оспореното НП, с което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възприети и възпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание „глоба“ в размер 500.00 лв за неизпълнение на административно задължение по чл.125, ал.5 ЗДДС. В наказателното постановление било изтъкнато, че посоченото с възражението смекчаващо обстоятелство не обуславя извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи по процесната административнонаказателна преписка – НП №* г., АУАН серия AN № * г., покана изх.№55-03-583-166 от 15.01.2026 г., заповед №* г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед № * г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално-правна норма, като наказанието за нарушението е ясно индивидуализирано.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на законоустановения срок – 14.01.2026 г., въззивникът не е изпълнил вмененото му задължение за представяне на справка-декларация по ДДС за периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г., както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката, с което в първия работен ден след изтичане на съответния срок – 15.01.2026 г., е осъществил съответното нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.

Въпреки това, предвид факта, че нарушението е отстранено от въззивника още в третиия ден (17.01.2026 г.) след изтичане установения срок (14.01.2026 г.) и дори преди същото да е било надлежно удостоверено (19.01.2026 г.) от контролния орган с АУАН, както и с оглед обстоятелствата, че въззивникът всъщност не е осъществявал дейност и не е дължал ДДС за съответния период, при което фискът не е бил ощетен, а също и поради факта, че към датата на процесното нарушение въззивникът не е бил санкциониран за предходно нарушение от същия вид, съдът намира за приложим института маловажен случай, доколкото, съобразно изтъкнатите констатации, степента на обществена опасност на 2 конкретното нарушение се явява по-ниска спрямо обикновените случаи от същия вид.

При така изтъкнатите аргументи, съдът намира, че съобразно чл.63, ал.4, вр. чл.28, ал.1 ЗАНН, процесното НП следва да бъде отменено като се предупреди въззивника, че при последващо извършване на нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение на въззивника ще бъде наложено административно нарушение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №* г., издадено от *, с което, за нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС, на * е наложено административно наказание „глоба“ в размер 256.00 €, поради установяване, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като ПРЕДУПРЕЖДАВА *, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл.63, ал.4, вр. чл.28, ал.1, вр. §1, т.6 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3