Решение № 977 от 30.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Плевен, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430100773 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК***, представлявано от Н.П.П. – управител, чрез юрк. М.Т., против П. П. А., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 833 лв.- главница по договор за паричен заем №840705/04.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6010/2024г.. на ПлРС. Твърди се, че на 04.04.2023г, между страните е сключен Договор за заем №840705, по реда на ЗПФУР, за сумата от 1500 лева, със срок на договора -04.04.2024г. Твърди се, че сумата е усвоена от ответника- кредитополучател. Сочи се, че по договора има плащания от общо 667лв., като неиздължена остава главница от 833лв. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. П. П. А. не депозира отговор на ИМ и не изразява становище по предявеният иск. По делото, от страна на ответника, чрез адв. вл. Б. е депозирана молба, с която се изразява становище за нищожност на процесния договор за заем.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №3447/21.10.2024г. по ч.гр.д.№6010/2024г. на ПлРС, против която е депозирано възражение по чл. 414а от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, 1 поради което същият е допустим.

По делото се установява факта на сключване между страните на договор за потребителски кредит 840705/04.04.2023г, със следните параметри: предоставен заем от 1500лв, за срок от 12 месеца, при ГПР 47,99% и фиксиран ГЛП от 40,05%; общ размер на всички плащания- 1911,39лв. Съдът констатира, че в договора е уговорено- чл. 6,1предоставяне на обезпечение от заемателя, в тридневен срок от сключването на договорапоръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията по чл. 33 от ОУ. Установява се също, че на основание чл. 6.2 от Договора, че заемателя дължи неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 6,1, в размер на 2000,61лв. Съдът констатира, че вземането за неустойка е включено в погасителния план, инкорпориран в договора за заем, като е определена обща месечна погасителна вноска от 326лв и обща сума за погасяване от 3912лв.

По делото са представени и Общите условия към договора.

Съдът констатира, че в производството по ч.гр.д.№6010/2024г. на ПлРС, определение с №4356/21.10.2024г., влязло в сила, е отказано издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми за неустойка.

По делото се установява също, съобразно твърденията на ищеца, че от страна на ответника има извършено плащане по договора за заем- на сумата от 667лв, с която сума са погасени 100,12лв.- договорна лихва и 551,88лв.- неустойка, както и 15лв – разходи за събиране на вземането.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят „СИТИ КЕШ“ ЕООД, е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД. По процесният договор за заем, страни са ищецът – като потребител, по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с 2 професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема, че клаузата по чл. 6 от договора за заем е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП.

Налице е уговорка- чл. 6,2 от договора, с която изначално се определя размер на неустойката за неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от погасителната вноска. Съдът намира, че тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/; същата е уговерана в размер, надвишаващ размера на отпуснатия заем.. Уговорената и дължима неустойка, по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,99%- т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита. По силата на § 1, т.

1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

3

На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът счита, че следва да посочи, че макар вземането за неустойка да не е предмет на настоящето производство, клаузата е част от договора и съдът следи служебно за действителността на същия.

Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая съдът съобразява извършеното от ответника плащане на сумата от 677лв., която кредиторът е отнесъл към суми по нищожни клаузи и която сума приема, че следва да бъде приспадната от дължимата главница по кредита от 1500лв. /дължима остава сумата от 833лв главница/ По делото, от страна на ответника не са представени доказателства за извършено плащане, извън сумата от 677лв.

На основание гореизложеното, съдът намира че предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, от ЗЗД, за признаване за установено, че отв. П. П. А. гр. Плевен, дължи сумата от 833 лв.- главница по договор за паричен заем №840705/04.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, е основателен и следва да бъде уважен.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 127,30лв.- за настоящето производство /100лв. юрк. възнаграждение и 27,30лв.държавна такса и такса за преписи/ и сумата от 75лв. разноски в заповедното производство /50лв. юрк. възнаграждение и 25 лв.- държавна такса/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.23 от ЗПК, ЧЕ П. П. А., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ НА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе №115Е, ет. 5, със законен представител Н.П.П., сумата от 833лв.главница по Договор за паричен заем №840705/04.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.

410 от ГПК- 18.10.2024г., за част от която сума има издадена заповед за изпълнение №3447/21.10.2024г. по ч.гр.д.№6010/2024г. на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, П. П. А., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „СИТИ КЕШ“ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе №115Е, ет. 5, със законен представител Н.П.П., сумата от 127,30лв - разноски по настоящето производство и сумата от 75 лв разноски по ч.гр.д.№ 6010/2024г. на ПлРС.

4

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5