Решение № 131 от 19.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503031 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3633/22.06.2020г., постановено по гр.д. № 9888/2019г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД, като СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати в полза на Н. В. Л. сумата от 3000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от получена средна телесна повреда, в резултат от падане на пешеходна пътека, в гр. София, на ул. “***” в района на “Южен парк”, непочистено от сняг и заледено, в края на която хлътва и попада в дупка, образувана от счупени и липсващи тротоарни плочкки, непочистени от сняг и лед, настъпило на 05.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 240 лв. имуществени вреди - направени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и 40 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата 3 000 лева до 26 000 лева, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като Н. В. Л. е осъдена да плати на СО 50 лева юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него. СО е осъдена да плати на адв.Д. сумата от 440 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, а в полза на СГС 120 лева - д.т. на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК/.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателят-ищец Н. В. Л. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над сумата 3 000 лева до 26 000 лева, и моли съда да го отмени, като уважи предявения иск изцяло. Твърди, че е пресичала с бавен ход, по пешеходна пътека, в гр.

София, на ул. “***” в района на “Южен парк”. Пътното платно било непочистено от сняг и заледено. В момента, в който приключвала пресичането и стъпила с единия крак на левия тротоар, настилката хлътва и попада в дупка, образувана от счупени и липсващи тротоарни плочки, непочистени от сняг и лед, в резултат на което пада на тротоара и пътното платно и получава описаните травматични увреждания. Правилни са констатациите на съда, че в хода на процеса се доказва посредством изслушаните свидетелски показания и заключението на вещото лице, че получените травматични увреждания са получени при процесното събитие и при този механизъм, следствие на подхлъзването и падането на заледената настилка.

Изтъква факта, че обстоятелства, от значение за определяне на размер на обезщетението, които съдът не е обсъдил са причинените неудобства и неблагоприятни промени в живота на пострадалата, вида и характера на всички увреди - изобщо не са взети предвид пожизнените остатъчни последици - значително ограничения обем на движение на ръката на пострадалата в областта на китката, на мястото на счупването. Китката е деформирана, което не може да бъде променено и остава пожизнено. Видно от разпита на в.л.д-р К. С., в проведеното о.с.з. на 25.05.2020г. ограничението обема на движение на ръката е пожизнено и подобрение не може да настъпи, то затруднява ищцата при някой обичайни ежедневни дейности и й носи периодични болки и страдания при натоварване, както и при промяна на времето. Посочва още, че травматичните увреждания са затруднили движенията на левия горен крайник за период от няколко месеца, като значителен период от време не е излизала сама от вкъщи, страхувала се и била водена от близки само на прегледи. Налице е била необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието й. Пострадалата дълъг период след получаване на увреждането е изпитвала затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на ръката са създали множество трудности в нормалното й ежедневие.

Налице са усложнения и остатъчни последици в състоянието - лявата й китка остава деформирана, оточна, с ограничен обем на движенията в областта на травмата и до настоящия момент. Болките дори при леко натоварване продължават и до настоящия момент, а при смяна на времето, дори се налага да пие обезболяващи. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищцата Н. В. Л. твърди, че на 05.01.2019г. пресичала с бавен ход, по пешеходна пътека, в гр.София, на ул. “***” в района на “Южен парк”. Пътното платно било непочистено от сняг и заледено. В момента, в който приключвала пресичането и стъпила с единия крак на левия тротоар, настилката хлътва и попада в дупка, образувана от счупени и липсващи тротоарни плочкки, непочистени от сняг и лед, в резултат на което паднала на 2 тротоара и пътното платно и получила описаните травматични увреждания в областта на лява гривнена става. Първа помощ й била оказана в СПО- ВМА- София, където след направата на необходимите рентгенови снимки, са установени следните увреждания:

Счупване на лява лъчева кост на типично място. Проведено било консервативно лечение, изразяващо се в закрито наместване на счупването под местна анестезия и поставяне на гипсова имобилизация. Ходила на контролни прегледи, носила гипсовата имобилизация 30 дни. След свалянето й се наложило да проведе курс по физиотерапия и рехабилитация.

Твърди, че при последващи прегледи били удължавани болничните й листи и била назначена физиотерапия. Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпяла болки, страдания и ограничения в обичайния си начин на живот. Претендира сума в размер на 26 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 240 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът СО, не оспорва обстоятелството, че ищцата е претърпяла инцидент на посочените време и място. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като няма описание как, къде и по кое време е настъпил инцидента. Оспорва твърдението, че на улицата е имало сняг, непочистен и заледен участък. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е съобразила поведението си с тежките метеорологични условия в началото на януари 2019г. Оспорва претенцията като прекомерно завишена.

От фактическа страна се установява, че на 05.01.2019г. Н. В. Л. пресичала с бавен ход, по пешеходна пътека, находяща се в гр.София, на ул. “***” в района на “Южен парк”. Пътното платно било непочистено от сняг и заледено. В момента, в който приключвала пресичането и стъпила с единия крак на левия тротоар, настилката хлътнала и тя попаднала в дупка, образувана от счупени и липсващи тротоарни плочки, непочистени от сняг и лед, в резултат на което паднала на тротоара и пътното платно.

Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно - показанията на св.П. /приятел на дъщерята на пострадалата/, разпитан в о.с.з. на 28.05.2020г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.

Същият заявява, че в деня на инцидента на 05.01.2019г. имал среща с ищцата и дъщеря й, на входа на южния парк от към ул. „***“. Видял, че Н. тръгнала да пресича през улицата към него и в момента, в който стъпила на тротоара, на който той вече се намирал, се подхлъзнала и паднала. Твърди, че се подхлъзнала на тротоара, защото последният бил заснежен. Тротоарът не бил добре почистен, имало движение на самите плочки, поставени на тротоара. Заради подхлъзването Н. изгубила равновесие и паднала. В този момент пристигнала дъщеря й, тя била с кола, взела майка си и тръгнали към болницата.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.39 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука е получила фрактура в областта на лява гривнена става. Първа помощ й била оказана в СПО- ВМА- София, където след направата на необходимите рентгенови снимки, са установени следните увреждания:

Счупване на лява лъчева кост на типично място. Проведено било консервативно лечение, изразяващо се в закрито наместване на счупването под местна анестезия и поставяне на гипсова имобилизация. Ходила на контролни прегледи, носила гипсовата имобилизация 30 дни. След свалянето й се наложило да проведе курс по физиотерапия и 3 рехабилитация. Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между претърпяното увреждане и процесното събитие - падане вследствие стъпване в необезопасена, несигнализирана дупка на тротоар. Посочено е, че обичайният период на възстановяване е около 6 месеца. При ищцата е приложено консервативно лечение, изразяващо се в закрито наместване на счупването под местна анестезия и поставяне на гипсова имобилизация. Обективно е установено наличие на деформитет в областта на лява гривнена става. Ръката е отклонена към палеца. Ограничен обем движение на лява гривнена става при навеждане на ръката надолу от 40 градуса, при норма 90 градуса и ротация на китката от 60 градуса, при норма 90 градуса. При прегледа на вещото лице е представена рентгенова снимка на СД диск на лява гривнена става на Н. В. Л. от 26.05.2020г., на който е отразено счупване на лявата лъчева кост в областта на гривнената става, зараснало с разместване на фрагментите по ширина. Обоснован е извод, че през първия месец на имобилизацията и в началото на раздвижването пострадалата е имала затруднение в битовото си обслужване и нарушение на обичайния ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и страданията, причинени на ищцата са били най- интензивни непосредствено след травмата, и в началото на раздвижването. Посочено е, че направените разходи за лечение са в причинно-следствена връзка с процесното събитие и получените увреждания.

В о.с.з. вещото лице С. заявява, че в движението на ръката сега затрудненията произтичат от това, че има намален обем на движението на крайника. Наличното изкривяване би могло да се отстрани само по оперативен път, тъй като счупването вече е зараснало, но не може да се каже с категоричност какъв би бил изхода и резултата от операцията (има и други факти от значение като възраст и така нататък).

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно почистване от сняг и обезопасяване на раместени плочки, находящи се на прилежащ тротоар пред пешеходна пътека в Южен парк. САС констатира, че претърпените от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по почистване и отстраняване на заледяване в района на общински парк, който безспорно е публична общинска собственост. “При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват 4 правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този смисъл решение № 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290 ГПК/