Решение № 2418 от 13.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2418 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110146699 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск от Д. Г. Д. срещу „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно наименование „Мого България“ ООД/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 846 лева, представляваща недължима неустойка за забава на прехвърлянето на собствеността върху МПС, платена на 10.02.2023г. по Договор за финансов лизинг № АG 0010052 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 26.02.2020г.

Ищецът Д. Г. Д. твърди, че е сключил договор за финансов лизинг за придобиване на лек автомобил марка Ауди А 4 на стойност 16000 лева като бил внесъл 8000 лева за първоначална вноска. След като заплатил първоначалната вноска започнали да оформят договора за лизинг от 8000 лева главница на 41,16 % лихвен процент за целия срок от 24 месеца като лихвата възлизала на 3850,42 лева. Договорът бил със срок от 26.02.2020г. до 25.02.2022г. Изплатил всичко по него, включително и лихвата. Не бил прехвърлил автомобила навреме, тъй като бил при сина си в Германия. Твърди, че служител Петя Антонова пратила двама души да съберат от него сумата от 846 лева за неустойка за прехвърляне на автомобила. На 10.02.2023г. се появили двама мъже като единият от тях го изпроводил до „Изипей“ и му казал да плати сумите. В себе си имал средства и заплатил сумата от 846 лева. Служител на ответника му обяснил, че в договора пишело, че се заплащала неустойка в размер на 0,03 % стойността от договора. Поискал разпечатка, че дължи такава сума, но такава не му била дадена.

С уточнителна молба от 24.11.2023г. ищецът е посочил, че ответник по делото е П.В.А., служител в МОГО България ООД. Сочи, че същата се е свързала с него по телефона 1 и е поискала да заплати сумата от 846 лева, неустойка за забава на прехвърляне на собствеността на лекия автомобил. Сочи, че заплатил сумата от 846 лева неоснователно като не бил получил документ за какво и къде е предназначена. Платил сумата по лизинговия договор с уникален идентификатор 0010052. Счита, че не дължи нищо по лизинга и сумата от 846 лева следвало да бъде възстановена.

С молба от 30.04.2024г. ищецът е посочи, че претендира сумата да бъде възстановена по договора за лизинг от дружеството- лизингодател. Искането към съда е да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва същата като нередовна и неоснователна. Изложени са твърдения, че в исковата молба не било посочено на коя дата е платена неустойката и на какво основание, както и как е била формирана сумата от 846 лева, респ. дали искът е бил предявен като частичен.

Поддържа, че на 20.06.2020г. между „Мого България“ ЕООД и ищецът бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността.

В изпълнение на договора, лизингодателят бил предоставил ползването върху избрания от лизингополучателя лек автомобил марка „Ауди“ А 4, модел „Олроуд Куатро“, рег. № СВ7801РМ, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 20.06.2020г. Сочи, че съгласно чл. 12.5 от ОУ правото на собственост върху лизинговия автомобил се прехвърляло с отделно споразумение за прехвърляне на собствеността с нотариална заверка на подписите. Последната вноска била с падеж 25.02.2022г. Твърди, че от страна на лизингодателя били правени многократни опити за осъществяване на връзка с лизингополучателя на декларираните телефони и електронен адрес, въпреки това активът бил прехвърлен на 16.02.2023г. по вина на лизингополучателя. Било разяснявано на лизингополучателя, че следва да бъде прехвърлена собствеността и че непрехвърлянето влече допълнителни разходи за лизингодателя, включително заплащането на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На основание чл. 8.6 вр. чл. 8.7.5 от ОУ се дължали направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Премиите били заплатени от собственика на основание чл. 483 КЗ по сметка на застрахователния брокер. Искането към съда е да върне исковата молба, евентуално да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗДД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. задържането на сумата.

В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е 2 обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е бил сключен Договор за финансов лизинг № АG 0010052 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 26.02.2020г., както и че на 16.02.2023г. е бил сключен Договор за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство в изпълнение на Договор за лизинг № АG 0010052.

Освен безспорния характер на горните обстоятелства същите се установяват и от приетия препис от Договор за финансов лизинг № АG 0010052 от 26.02.2020г., сключен между „Мого България“ ООД /с настоящо наименование „Амиго Финанс“ ЕООД/ и Д. Г. Д. с предмет – лизингов актив „Audi A4 Allroad Quattro“, идентификационен номер WAUZZZ8K2AA114985, двигател- САН116948, рег. № СВ7801РМ и продавач „Кентавър- А“ ЕООД. В договора е посочено, че цената на автомобила е 16000 лева, първоначалната вноска е в размер на 8000 лева, а главницата по договора- също 8000 лева. Към договора е приложен погасителен план, видно от който първата дължима вноска по него е 26.02.2020г., а последната – 25.02.2022г. В чл. 2 от договора е посочено, че срокът на договора е 24 месеца при договорен лихвен процент от 41, 16 %, фиксиран за целия срок на договора.

В погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по договора е в размер на 19850,42 лева.

По делото е приет и препис от Договор за покупко-продажба на МПС от 27.02.2020г., сключен между „Мого България“ ООД и „Кентавър- А“ ЕООД, с който е бил придобит лек автомобил „Audi A4 Allroad Quattro“, идентификационен номер WAUZZZ8K2AA114985, двигател- САН116948, рег. № СВ7801РМ за сумата от 16000 лева.

По делото е приет и препис от приемо-предавателен протокол от 26.02.2020г., с който на ищеца- лизингополучател е предадена лизинговата вещ.

По делото е приета и разписка № 040017893668996 от 10.02.2023г. от „Изи пей“ АД за заплащане на сумата от 846,14 лева от Д. Д. в полза на „Мого/Амиго Лизинг/ Амиго финанс“ ЕООД.

По делото е приет и препис от Договор за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство в изпълнение на Договор за лизинг № АG 0010052 от 16.02.2023г., с който Д. Д. е придобил собствеността върху лизинговата вещ.

По делото е прието известие за плащане 9000073572 от 29.03.2022г. с издател „Амиго финанс“ ЕООД и получател Д. Д. за сумата от 90,14 лева с основание гражданска отговорност при ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, Стар Инс, както и известие за плащане 9000084065 от 16.12.2022г. с издател „Амиго финанс“ ЕООД и получател Д. Д. за сумата от 77,12 лева с основание гражданска отговорност ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, Стар Инс, както и известие за плащане 9000076507 от 16.06.2022г. с издател „Амиго финанс“ ЕООД и получател Д. Д. за сумата от 77,12 лева с основание гражданска отговорност при ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве Ад, Стар Инс.

С протоколно определение от 21.11.2024г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е 3 начислил 244,38 лева, застрахователни премии и 601,76 лева, неустойка за забава за прехвърляне на автомобила.

Съгласно чл. 8.6 от ОУ на ответното дружество лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и други разноски във връзка с използването на лизинговия актив. За сметка на лизингополучателя са застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив, винетни такси, наложени глоби и имуществени санкции в случай на извършване на административни и др. нарушения, вкл. при нарушения на правилата за движение по пътищата от водача на моторно превозно средство- предмет на Договор за лизинг. За сметка на лизингополучателя са и банковите такси и комисионни при извършване на банкови преводи, които са определени по размер съгласно тарифите на обслужващите банки. Лизингополучателят заплаща и всички суми, дължими от лизингодателя в качеството му на собственик на лизинговия актив, независимо от източника на тези задължения, включително и допълнително начислени задължения за данък върху добавена стойност от органите на приходите във връзка с лизинговия актив, на базата на уведомление, изпратено от лизингодателя с приложени доказателства за основанието и размера на задълженията по реда на чл. 17.1 от ОУ. В чл. 8.7.5 е посочено, че лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя в срок до 5 работни дни от издаването на счетоводен документ от страна на последния разноските, направени от лизингодателя във връзка със застраховането и дозастраховането на лизинговия актив.

В чл. 10.1 от ОУ е посочено, че лизингополучателят е длъжен да сключи и поддържа застраховка „Гражданска отговорност“ за лизинговия актив за целия срок на лизинга. В чл.

10.4 е посочено, че плащането на застрахователни премии е за сметка на лизингополучателя, който следва да подновява изтичащите застраховки самостоятелно, без да е необходимо да бъде уведомяван нарочно за целта от лизингодателя. В случай, че лизингополучателят не изпълни задълженията си за сключване на застраховка или за заплащане на вноска за застрахователна премия за лизинговия актив съгласно общите условия и договора и когато това е уговорено между страните, лизингодателят може да сключи застраховка и/или да плати дължимата вноска за застрахователната премия от свое име и за сметка на лизингополучателя. В такъв случай лизингополучателят възстановява платената от лизингодателя застрахователна премия в 5- дневен срок от получаване на уведомление, че застраховката е била сключена или че дължимата вноска за застрахователната премия е била платена и заплаща допълнителна услуга- администриране на застраховка на лизинговия актив, определена съгласно тарифата на лизингодателя.

Спорният по делото въпрос касае дължимостта на предвидената в ОУ неустойка за забава за прехвърляне на автомобила. По този въпрос съдът намира следното:

В чл. 2.4.1 от ОУ е посочено, че когато договорът за лизинг предвижда уговорена в полза на лизингополучателя опция за придобиване- след отправяне на писмено искане по реда на чл. 12.1 от ОУ. Лизингополучателят може да упражни това свое право, само ако всички дължими суми по договора, в това число и дължимата стойност на опцията за придобиване, са изплатени, и не е налице друго неизпълнение на задълженията по договора 4 за лизинг.

Съгласно чл. 12.1 от ОУ при договори с уговорена в полза на лизингополучателя опция за придобиване по смисъла на чл. 2.5.1 лизингополучателят е длъжен писмено да уведоми лизингодателя дали желае да придобие лизинговия актив едновременно с плащането на последната лизингова вноска и не по-късно от 10 работни дни преди изтичане на срока на лизинга.

При договори със задължително придобиване на собствеността по смисъла на чл.

2.5.2 лизингодателят прехвърля правото на собственост върху лизинговия актив на лизингополучателя след заплащане на последната лизингова вноска и всички останали дължими суми по договора, включително разсрочен ДДС, ако договорът предвижда такъв.

При преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че страните са били обвързани от валидно сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG 0010052, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя в сроковете и при условията, уредени в Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани с „Мого България“ ООД с физически лица- потребители, договорената лизингова вещ, а именно лек автомобил „Audi A4 Allroad Quattro“, идентификационен номер WAUZZZ8K2AA114985, двигател- САН116948, рег. № СВ7801РМ. От своя страна лизингополучателят – Д. Д., е поел задължение да заплаща дължимите 24 броя лизингови вноски съгласно договорения между страните погасителен план, неразделна част от договора.