Решение № 4077 от 14.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4077 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110101217 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от 350, 11 лв., от страна на ищцата А. К. К., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. П. Й. Н. от АК – Варна, против ответника „Б.Е.Д.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно.

В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че на **/2019 г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за кредит с номер МАХ ***, по силата на който ответното дружество й предоставило в заем сума в размер на 1000 лв., като ищцата се задължила да върне предоставената сума в срок до 05.06.2020 г., на 11 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент 32,55% и годишен процент на разходите 40,84%. В чл.6 от договора бил посочен погасителен план, съгласно който всяка погасителна вноски била в размер на 106, 36 лв., вклющваща главница и лихва, като бил и посочен конкретно падежът на всяка от вноските. Общата стойност на плащанията била от 1169, 96 лв. В чл.9, ал.1 от договора за кредит било предвидено, че ищцата дължи парична сума за „Бързо разглеждане на искането и за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия", в размер на 350,11 лв. Сумата била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план. В чл.9, ал.2 от договора било предвидено, че ищцата дължи парична сума за „Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия", в размер на 500 лв. която сума била дължима на равни част през периода на кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план. В чл.9, ал.З от договора за кредит било посочено, че размерът на общо дължимото по кредита е 2020,04 лв. Ищцата сочи, че по отношение на сключения между нея и ответното дружество договор се прилагат 1 плавилата на ЗПК, където е регламентирано какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Счита, че посочените клаузи, регламентиращи заплащане на сума за бързо разглеждане на искането за кредит, както и сума за динамично плащане, противоречат на добрите нрави, тъй като водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните. Сочи, че предвидените в договора парични суми за „Бързо разглеждане за искането и за кредит“ не представляват такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Също така ищцата твърди, че клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга - бързо разглеждане по кредита е нищожна, като противоречаща на закона. По естеството си тя била свързана с управлението на кредита, а според императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В §1, т.1 от ДР на ЗПК била предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не било от тази категория и за него не следвало да се дължи такса. Наред с това ищцата изтъква, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В §1, т.1 от ДР на ЗПК, се съдържала дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя". Ищцата счита, че в отбелязания ГПР по договора е следвало да се включат паричните суми, дължими за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане, доколкото сумата е начислена на равни части и съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска. Невключването на посочените суми в ГПР лишавало потребителя от информация относно действителния размер на ГПР, което водило до нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този случай на осн. чл.23 от ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, като не дължал лихви и други разходи по кредита. Към датата на подаване на исковата молба ищцата изплатила изцяло задължението си по договора за кредит в размер на 2020,04 лв., представляващ погасена главница, лихва и пакет допълнителни услуги.

Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 350,11 лева, представляваща платена без основание такса за бързо разглеждане, предвидена в чл.9, ал.1 от Договор за кредит с номер МAX_*** от **/2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и да осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.

В депозирания от ответника писмен отговор на исковата молба, се сочи, че исковата претенция е неоснователна. Твърди се, че претенцията на ищцата е погасена по давност.

Задълженията по договора за кредит били изцяло предсрочно погасени от ищцата на 21.02.2020 г. Ответната страна счита, че предявяването на претенцията представлява 2 злоупотреба с процесуални права. Поради това моли искът да бъде отхвърлен, като в полза на ответната страна да се присъдят направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищцата са представени следните документи в заверени копия: договор за кредит MAX_***/**/2019 г., ведно с приложение №1 - погасителен план; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия към договор за потребителски кредит.

От така представените доказателства се установява, че с горепосочения договор за потребителски кредит ответната страна се е задължила да предостави на ищцата потребителски кредит в размер на 1000 лв., която сума от своя страна ищцата се задължила да върне на 11 погасителни вноски, всяка от по 106, 36 лв. Срокът на издължаването е определен на 11 месеца, а общата стойност на плащанията е посочен в размер на 1169, 96 лв., при годишен лихвен процент от 32,55% и годишен процент на разходите от 40, 84%. В чл.6 от договора е посочен погасителният план с конкретно посочени дати на всяка погасителна вноска, нейният размер и оставащата главница. В чл.9, ал.1 от договора се съдържа клауза, гласяща, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия, като паричната дума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 350,11 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. В чл.9, ал.3 от договора е посочен погасителният план с включени в плащанията на всяка погасителна вноска суми за бързо разглеждане на искането за кредит, както и сума за динамично плащане, договорена в чл.9, ал.2 от договора. Така всяка погасителна вноска е посочена в размер на 183,64 лв., при което общото задължение по кредита възлиза на сумата 2020, 04 лв. В т.7.3 от Общите условия на договора за потребителски кредит е уговорено, че при заявено искане за бързо разглеждане на заявката за кредит, искането за кредит се разглежда в срок до два часа в рамките на работното време на ответното дружество, считано от момента на постъпване на искането за кредит, а в случаите когато искането постъпи в извънработно време, или в неработен ден, се допуска забавяне в обработката, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането в срок до два часа на от началото на първия следващ работен ден.

Не е налице спор между страните по делото, че ищцата е изпълнила изцяло задълженията си по сключения договор за кредит, като включително заплатила и таксата за бързо разглеждане на искането на кредит, заплащайки съответна сума с всяка погасителна вноска, като кредитът изцяло е бил погасен на 21.02.2020 г.

Горепосочените обстоятелства съдът приема за установени по делото с категоричност от представените от ищцата писмени доказателства, като същите не са оспорени от ответника в подадения отговор на исковата молба. Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:

3

Към сключения между страните договор за кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото договорът, съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК се характеризира като потребителски такъв, а ищцата има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. Също така в случая са приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото ищцата има качеството на потребител и съгласно пар.13, т.1 от ДР към ЗЗП. Относно клаузата на чл.9 от сключения между страните договор за кредит с номер МАХ**** /2019 г., съдът счита, че същата е неравноправна и по тази причина нищожна, като противоречаща на добрите нрави. С посочената клауза е уговорено, че ищцата дължи допълнителна сума на ответното дружество за бързо разглеждане на искането за кредит. По същността си разглеждането на искането за кредит представлява дейност по усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Нарушавайки въпросната разпоредба с клаузата на чл.9 от договора, е нарушено изискването за добросъвестност и се стига до неравновесие между правата и задълженията на кредитора потребителя, защото въпросната клауза е обременяваща за ищцата, без тя да получава насреща някаква допълнителна услуга, за която на кредитора е позволено да събира такси.

Също така е видно, че клаузата на чл.9 от договора за кредит не е уговорена индивидуално.

Предвид обстоятелството, че тя препраща към Общите условия на договорите за потребителски кредити на дружеството, които очевидно се прилагат към всички потребители, не може да се счете, че тя е индивидуална клауза. Ето защо въпросната клауза следва да се счете за нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

По делото е безспорно установено, че ищцата е заплатила сума за бързо разглеждане на искането й за кредит от 350,11 лв. Тази сума е платена без основание и е недължима към ответното дружество, предвид нищожността на клаузата на чл.9 от договора за кредит.

Относно възражението на ответната страна за погасяване на ищцовата претенция по давност, съдът счита, че възражението е неоснователно. В случая погасителните вноски по кредита, включително и таксата за бързо разглеждане, са изплатени на 21.02.2020 г., като от този момент следва да се счита, че е започнал да тече погасителният давностен срок. Трайно е установено в съдебната практика, че „при договора за заем е налице неделимо плащане и в случай, че е уговорено връщането на сумата /а в случая и таксата за бързо разглеждане/ да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява частични плащания по договора“ – напр. Решение № 50253 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 393/2022 г. С този аргумент следва да се приеме, че погасителният давностен срок за претенцията на ищцата за недължимо платена такса за бързо разглеждане, макар и платена на вноски, започва да тече от деня на посленото плащане – 21.02.2020 г. Исковата молба е подадена в съда на 31.01.2025 г., т.е. преди изтичането на петгодишният погасителен давностен срок.

Предвид гореизложеното и считайки исковата молба за основателна и доказана, съдът счита, че същата следва да се уважи, като ответната страна бъде осъдена да заплати на 4 ищцата сумата от 350,11 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 31.01.2025 г. до окончателното плащане.