Решение № 113 от 12.11.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Шумен, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500270 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на разглеждане е въззивна жалба от С. Р. Н., действаща чрез пълномощника адв. С.Е. от ШАК срещу решение № 260216/07.05.2021 г. по гр.д. № 2168/2020 г. по описа на ШРС в частта, с която е осъдена да заплати на „ ОТП Факторинг България „ ЕАД, ЕИК 202317122 сумата от 3 602.10 лева – падежирала и непогасена по давност към 30.09.2020 г. главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2008 г., включена в анюитетните вноски от № 90 до № 120, с падеж от 30.09.2015 г. до 14.03.2018 г., вземане, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и в частта за присъдените на дружеството разноски в размер на 632.31 лева.

Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция изцяло като погасена по давност и й присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ ОТП Факторинг България „ ЕАД, ЕИК 202317122, представлявано от изпълнителния директор И.Г.Д.М., действаща чрез юрисконсулт М. В. е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото 1 разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 2168/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателката, в която ищецът е навел твърдения, че на 15.02.2013 г., по силата на договор за покупко-продажба на вземане, „ Банка ДСК „ ЕАД му било прехвърлено вземане на Банката срещу ответницата, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2008 г., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности, в това число и поръчителството на К.Н.Н., като прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. На 28.11.2021 г., вследствие неизпълнение задълженията на кредитополучателя по посочения договор за кредит, Банката подала заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което се снабдила със заповед за незабавно изпълнение № 2516/29.11.2012 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 4159/2012 г. по описа на ШРС срещу ответницата и поръчителя по договора. Поради депозирано от ответницата възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и неподаден установителен иск по чл.422 от заявителя, с определение № 2475/06.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4159/2012 г. издадените по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист били обезсилени в частта им срещу длъжника С. Р. Н. и солидарния длъжник, като определението на съда е влязло в сила. Предвид горното и, че задължението на ответницата по договора за кредит остава непогасено, ищецът е поискал от съда да осъди С. Р. Н. да заплати на „ ОТП Факторинг България „ ЕАД, като правоприемник и цесионер на „ Банка ДСК „ ЕАД следните дължими и непогасени по давност суми по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2008 г.: 1/ 3 602.10 лева – падежирала главница, включена в анюитетни вноски от № 90 до № 120, с падеж от 30.09.2015 г. до 14.03.2018 г., съгласно погасителен план към договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, 2/ 35.02 лева – падежирала и непогасена по давност възнаградителна лихва, включена в анюитетни вноски от № 114 до № 120, с падежи от 30.09.2017 г. до 14.03.2018 г. и 3/ 31.98 лева – непогасена по давност наказателна лихва за забава по т.19.2 от Общите условия към договора за кредит, включена в анюитетни вноски от № 114 до № 120, с падежи от 30.09.2017 г. до 14.03.2018 г., ведно с извършените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е възразила, че предявените искове са недопустими, тъй като кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявление по чл.417 от ГПК и надлежен кредитор по договора остава „ Банка ДСК „ ЕАД, а не ищеца. В условията на евентуалност е оспорила исковете като изцяло неоснователни, навеждайки възражения, че: 1/ Претендираните задължения за главница и лихви са погасени по давност; 2/ Договорът за цесия между „ Банка ДСК „ ЕАД и ищеца е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.І от ЗЗД, поради неопределеност и неопределяемост на уговорения 2 предмет и на престацията в момента на сключване на договора; 3/ Клаузите по т.5, т.7 и т.8 от договора за кредит са неравноправни на основание чл.143, ал.1, т.10 и т.18 от ЗЗП и като такива са нищожни.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове като такива по чл.79, вр. чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като с решението си е осъдил ответницата С. Р. Н. да заплати на ищеца „ ОТП Факторинг България „ ЕАД сумата от 3 602.10 лева – падежирала и непогасена по давност към 30.09.2020 г. главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2008 г., включена в анюитетни вноски от № 90 до № 120, с падеж от 30.09.2015 г. до 14.03.2018 г., съгласно погасителен план към договора за кредит, вземане прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 632.31 лева – деловодни разноски, съобразно уважената част от иска. Със същото решение, съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „ ОТП Факторинг България „ ЕАД срещу С. Р. Н. осъдителни искове за сумите от 35.02 лева – падежирала и непогасена по давност възнаградителна лихва по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2008 г., включена в анюитетни вноски от № 114 до № 120, с падежи от 30.09.2017 г. до 14.03.2018 г., съгласно погасителен план към договора за кредит и 31.98 лева – непогасена по давност наказателна лихва за забава по т.19.2 от Общите условия към договор кредит за текущо потребление от 14.04.2008 г., включена в анюитетни вноски от № 114 до № 120, с падежи от 30.09.2017 г. до 14.03.2018 г., вземания прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 15.02.2013 г. и е осъдил ищеца да заплати на ответницата деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 10.06 лева.

Решението се обжалва от ответницата в осъдителната му част за сумите от 3 602.10 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2008 г. и 632.31 лева – деловодни разноски. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори от ответницата, че на 14.04.2008 г. между нея, в качеството на кредитополучател и „ Банка ДСК „ ЕАД, в качеството на кредитодател е бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000.00 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата на издължаване на месечните вноски 30-то число на месеца, обезпечен с поръчителство, по който договор, няколко месеца след сключването му ответницата е преустановила плащанията на дължимите погасителни вноски, поради оставането й без работа / твърдение на последната, възведено с отговора на исковата молба /. На 28.11.2012 г. Банката - кредитодател е подала заявление по чл.417 от ГПК, въз основа което се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение № 2561/29.11.2012 г. и изпълнителен лист от 29.11.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 4159/2012 г. по описа на ШРС срещу ответницата и поръчителя й, за солидарното им осъждане да 3 заплатят на заявителя сумите от 7 337.15 лева – главница за неизплатени вземания по договор за кредит от 14.04.2008 г., 753.64 лева – лихва за просрочие, включая такси за закъснение от 04.07.2012 г. до 27.11.2012 г. и законната лихва от 28.11.2012 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски.

От приобщеното по делото копие от ч.гр.д. № 4159/2012 г. по описа на ШРС се установява, че, въз основа на издадения по посоченото дело изпълнителен лист, през 2017 г. ищецът е предприел действия по принудително събиране на вземанията, като по негова молба е било образувано изп.д. № 2017*0403423 по описа на ЧСИ Д. З.. Поканите за доброволно изпълнение по това дело са били връчени на ответницата и солидарния длъжник на 24.08.2017 г., като на 30.08.2017 г. всеки от двамата е подал възражение срещу заповед за изпълнение № 2561/29.11.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 4159/2012 г. по описа на ШРС. По повод на горното, съдът е указал на кредитора „ Банка ДСК „ ЕАД да предяви вземанията си по съдебен ред, съобразно изискването на чл.415, ал.1 от ГПК. С определение № 2475/06.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4159/2012 г. на ШРС заповедният съд е приел, че оспорените вземания не са предявени пред съд в законоустановения срок, поради което и на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилил издадените по делото заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 29.11.2012 г..

По делото е представен договор за покупко-продажба на вземания / цесия / от 15.02.2013 г., сключен между „ Банка ДСК „ ЕАД и „ ОТП Факторинг България „ ЕАД, съгласно който Банката е прехвърлила на ищеца вземанията и правата си по потребителски кредити в лева и евро, които са просрочени и не се погасяват надлежно, описани в приемопредавателен протокол от 19.03.2013 г., представляващ неразделна част от договора, включая вземанията си срещу ответницата по договор за потребителски кредит от 14.04.2008 г., възлизащи към посочената дата в размер на 7 509.77 лева, от които 6 924.55 лева – главница, 90.68 лева – законна лихва за забава и 494.54 лева – разноски.

На л.27 от първоинстанционното дело е приложено писмено потвърждение от цедента на извършената с договора от 15.02.2013 г. цесия на вземания, описани в Приложение № 1/19.03.2013 г. към него.

На л.28 е приложено уведомление до ответницата за цесията, във връзка с което не са представени доказателства за връчването му на адресата.

В първоинстанционното производство е допусната ССЕ, от заключението по която, прието като обективно и компетентно дадено и не оспорено от страните, се изяснява, че сумата по договора за кредит е била усвоена от ответницата както следа: на 14.04.2008 г. – теглени 8 770.00 лева, на 15.04.2008 г. – заплатена ДСК гаранция 1 204.69 лева и банкова такса – 25.00 лева. За обслужване на кредита са постъпили общо 9 129.85 лева, внесени в периода 14.04.2008 г. – 26.08.2013 г., от които са били погасени 3 126.20 лева – главница, 5 763.65 лева – лихва и 240.00 лева – такси. Размерът на непогасените анюитетни вноски към датата на завеждане на исковата молба възлиза на 9 633.77 лева, от които 6 873.80 лева – главница, 2 284.97 лева – договорна лихва и 475.00 лева – такси. Размерът на неиздължената главница, включена в анюитетните вноски за периода от 30.09.2015 г. до завеждане на 4 исковата молба възлиза на 3 602.10 лева. Размерът на неиздължената възнаградителна лихва за периода от 30.09.2017 г. до завеждане на исковата молба възлиза на 26.46 лева. Размерът на непогасената наказателна лихва по чл.19.2 от ОУ към договора, за периода 30.09.2017 г. – 14.03.2018 г., възлиза на 27.94 лева. Според счетоводните документи, водени от „ Банка ДСК „ ЕАД, след дата 23.04.2012 г. плащанията за главница и лихви по кредита са преустановени, като след тази дата са налице плащания от остатъци по разплащателна сметка и внесени суми след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На 04.07.2012 г. кредитът е прехвърлен към графа „ предсрочно изискуем „ със общо задължение 8 090.79 лева, от които 7 337.15 лева – главница и 753.64 лева. Считано от 30.10.2012 г. кредитът се отчита задбалансово.