Решение № 3814 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3814 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110125323 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу Б. Б. М..

Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че ответникът издал в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД запис на заповед за сумата в размер на 1163,82 лева, който бил с уговорен падеж. Вземанията по посочения запис на заповед били джиросани на ищеца. В качеството си на кредитор по посочения запис на заповед ищецът инициирал заповедно производство срещу ответника, за което било образувано ч.гр.д. №*****/2013 г. по описа на СРС, 35 състав, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 16.10.2013 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът образувал изпълнително дело №961/2013 г. по описа на ЧСИ М.П, рег. №***. Поради постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на ищеца било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което се изпълнявало с подаването на настоящата искова молба.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1163,82 лева – главница по запис на заповед от 26.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2013 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че по изпълнително дело №961/2013 г. ответникът М. бил заплатил всички, задължения, произтичащи от изпълнителния лист, както и всички направени от взискателя разноски и дължими такси на съдебния изпълнителни М.П, рег. №***, като изпълнителното дело било приключено. Излага теоритични постановки относно предмета на доказване при предявен иск въз основа на запис на заповед. Ищецът не бил доказал за какво се дължи посочената сума.

1

Евентуално, ако съдът приеме, че записът на заповед е изряден, прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията по процесния запис на заповед. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Наведените от ищеца твърдения и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 535 ТЗ. По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, а именно – че е заплатил сумата, предмет на записа на заповед.

По заповедното производство по ч.гр.д. № *****/2013 г. по описа на СРС е представен в оригинал запис на заповед, издаден на 26.09.2008 г. от Б. Б. М. на „Изи Асет Менидмънт“ АД платим на предявяване без протест, като е посочено, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане до 5 години от издаването му.

Отбелязано е, че същият е предявен за плащане на 05.07.2010 г., което е удостоверено с подпис на издателя Б. Б. М..

На гърба на процесния запис на заповед е налично джиро от 05.03.2013 г., с което „Изи Асет Менидмънт“ АД прехвърля на всички прав по записа на заповед на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.

Според задължителните указания в т. 17 от Т. решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т.

9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Съдът намира процесния Запис на заповед за валидно извършен, като е спазена писмената форма за действителност заедно с изискуемите реквизити. Записът на заповед е платим на предявяване и е без разноски. Вземанията по същия са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство - „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД на 05.03.2013 г., предвид което съдът намира за доказано по делото наличието на запис на заповед, който е валиден от външна страна и с който ответникът се е задължил спрямо ищеца за претендираната усма в размер на 1163,82 лева.

Доколкото в случая не са въведени твърдения за наличие на каузално правоотношение, което да е обезпечено чрез издаването на процесния запис на заповед, такова не се разглежда в настоящото производство.

Между страните е безспорно и с доклада по делото е отделено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за събиране на вземането, предмет на записа на заповед е образувано изпълнително дело №2013***0400961 по описа на ЧСИ М.П, като по посоченото изпълнително дело ответникът е заплатил вземането, предмет на записа на заповед.

Предвид изложеното, въпреки извода на съда за наличието на валиден от външна страна запис на заповед, който удостоверява наличието на задължение на ответника 2 към ищеца, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 535 ТЗ следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията по записа на заповед. Съобразно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В случая падежът по записа на заповед е на предявяване, като същият е предявен за плащане на 05.07.2010 г., а заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 08.03.2013 г., т.е. преди изтичане на срока.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото плащането по изпълнителното дело е постъпило на 14.04.2025 г. (след образуване на делото) – видно от приложеното към отговора на исковата молба удостоверение с изх.

№21273/14.04.2025 г., издадено от ЧСИ Петков.

Видно от посоченото удостоверение, чрез извършеното плащане длъжникът е погасил и сумата в размер на 125 лева – разноски по гражданско дело. Визират се разноските в размер на 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, присъдени с издадената по ч.гр.д. № *****/2013 г. по описа на СРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Предвид това на ищеца не следва да се присъждат разноски за заповедното производство.

В настоящото производство се претендира присъждане на разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение. Предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

********* срещу Б. Б. М., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1163,82 лева – главница по запис на заповед от 26.09.2008 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*****/2013 г. по описа на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА Б. Б. М., ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 63,91 евро (с равностойност от 125 лева) – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3