Определение № 913 от 08.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 913 гр. Бургас, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Мицканова-Лазарова

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20252100600989 по описа за 2025 година Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв.С. Х., защитник на подсъдимия И. А., срещу Определение, постановено в провело се на 16.07.2025г. разпоредително заседание по НОХД № 90/2025 г. по описа на Районен съд - Царево в частта му, в която е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура –Бургас, ТО – Царево, доколкото било констатирано от съдията-докладчик, че в хода на досъдебното производство не били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, както и обвинителния акт отговарял на законовите изисквания за съдържание на такъв.

В жалба се сочи, че атакуваният съдебен акт не бил достатъчно мотивиран и не давал отговор на наведените възражения в съдебно заседание.

Изразява се принципно несъгласие с позицията на съда, че правата на подс.А. били защитени, доколкото бил представляван или от упълномощен, или от служебен защитник. Акцентира се върху възражението, че в обвинителния акт липсвала изложена цялостна фактология, описваща деятелността на всеки един от тримата подсъдими, доколкото им е повдигнато обвинение за престъпление, осъществено от тях в съучастие като съизвършители. Излагат се аргументи защо се приема, че подс.А. бил поставен в по-неблагоприятна 1 позиция от подс.А., доколкото и за двамата били изложени обстоятелства в обвинителния акт относно техните предишни осъждания, но само на А. било повдигнато обвинение по по-тежко наказуем състав. Иска се отмяна на горепосоченото определение като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на досъдебното производство за отстраняване на сочените процесуални нарушения. Алтернативно се иска, доколкото се твърди немотивираност на атакувания съдебен акт, той да бъде отменен и делото да бъде върнато на друг състав, който да проведе нов съдебен процес с преповтаряне на разпоредителното заседание.

Частна жалба е постъпила и от адв.Р. Ш. - защитник на И. Х., срещу първоинстанционния съдебен акт в същата част. В нея се посочва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт няма изложение на обстоятелства, от анализа на които да се направи заключение на база на кои факти държавното обвинение намира, че тримата обвиняеми и св.Р. са действали в съучастие. Продължавайки възраженията в жалбата, се сочи, че липсвало изложение на обстоятелства, изпълващи квалифициращия признак деянието да е извършено по начин, опасен за живота на лицето. Изтъква се, че за подс. Х. не било посочено точно размера на паричната сума, представляваща имотна облага.

Адв.Ш. посочва още и че незаконосъобразно е бил назначен резервен защитник на нейния подзащитен в хода на досъдебното производство, доколкото не са били налице всички законови условия за това към този момент, доколкото тя не е била редовно призована за съответното действие, което е нарушило неговото право на защита.

По делото е депозирана и трета въззивна частна от адв.Б.Я., защитник на подс.Л. А., с която се обжалва съдебния акт на Районен съд-Царево в същата част и се моли за неговата отмяна и връщане на делото на предходна процесуална фаза за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Възразява се, че обвинителният акт не отговарял на изискванията за надлежно изготвен процесуален документ, който да може да поставя началото на съдебното производство. Сочи се, че са налице противоречия, непълноти и несъответствия в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, което обосновавало извод за липса на яснота и конкретика досежно време, място, участие на подсъдимите, както и механизма на извършване на 2 деянието. Акцентира се, че нямало индивидуализация на действията на всеки от подсъдимитe, като се дават конкретни примери от съдържанието на ОА: не ставало ясно кой точно осигурил МПС за осъществяване на деянието, не ставало ясно кой точно от другите подсъдими и Р. е уведомил подс.Х., че по пътя нямало полицейски служители и той можел да тръгва, както и последващото му насочване по пътя, както и с какво средство е станало това уведомяване. Според защитата липсвало и конкретен опис на имотната облага, в това число от кого е дадена или обещана.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното определение и материалите по приложеното към делото Досъдебно производство № 4/2024 г. по описа на ГПУ Царево, в пределите на правомощията си по чл. 345 НПК прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 10.07.2024 г. с първото действие по разследване – разпит на свидетел, за извършено на 10.07.2024 г. престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. първо, т. 5 и т. 6 вр. ал. 1 от НК.

С отделни постановления в процесуалното качество на обвиняеми били привлечени И. А. А., Л. А., И. А. Х. и М.Х.Ю. Р.. Спрямо последния производството приключило с одобрено от съда споразумение. Обвиненията спрямо останалите трима били допълнително конкретизирани, поради което те били привличани в това качество няколко пъти.

При последното привличане на подсъдимия Х. от 09.10.2024 г., непосредствено след което е последвал разпит, е участвал упълномощеният му защитник – адв. Р. Ш., като му е бил осигурен и преводач.

След приключване на разследването органите на досъдебното производство са правили многократни опити (по телефона и чрез органите на МВР) за призоваване на Адв.Ш. за извършване на предявяване на материалите по разследването на основание чл.227 НПК. Доколкото те са останали неуспешни, на основание чл.227, ал.5 НПК, е бил назначен резервен защитник на подсъдимия Х., който е бил надлежно призован за дата 04.03.2025 г. На тази дата се е явила и Адв.Ш., поради което в присъствието както на нея, така и на назначения резервен защитник на подс.Х., е било предявено разследването, за което са съставени два протокола, доколкото е имало изрично искане на Адв.Ш. за надлежното оформяне на адресирана до нея призовка за извършване на това процесуално-следствено действие. При предявяване на 3 разследването Адв.Ш. и подсъдимият са отказали да разпишат протоколите за това действие, като на тях е отбелязано, че подсъдимият желае превод на арабски език на постановлението за привличане към наказателна отговорност, както и на протоколите за разпит на свидетелите и останалите към онзи момент обвиняеми. Ръкописно е отбелязано на единия протокол (л.149, том 10), че Адв.Ш. не се е запознала с материалите по разследването, а на следващия протокол е записано от нея изявление, че не е успяла да се запознае с материалите по разследването предвид обема им и иска да й бъде предоставена друга възможност за това, което не е направено.

По досъдебното производство е депозирана молба (л.166 от том 1) от адв.С. Х., с която е уведомила, че за насрочено на 13.02.2025 г. от 15.00 часа действие, а именно предявяване на прецизирано обвинение спрямо подзащитния й И. А., няма да може да присъства, доколкото била във влошено здравословно състояние, за което е ангажирала (включително след даване на указания) необходимите медицински документи. Действието е било извършено на 18.02.2025г. при участието на преводач (л.182-183 от том 1), като в протокола за привличане е отразено ръкописно, че адв.Х. и нейният подзащитен отказват да разпишат протокола. Отдолу на постановлението ръкописно е записано от адв.Х., че подзащитният й желае да се ползва от правата си, уредени в Глава 30а от НПК и да получи писмен превод.

Протоколът за разпит на обвиняем от същата дата, следващ привличането, е разписан само от преводача и прокурор, като отново ръкописно е отразено, че обвиняемият и неговият защитник отказват да го разпишат.

Впоследствие са направени множество опити за призоваване на адв.Х. по реда на чл.178, ал.1, ал.2 и ал.11 НПК за предявяване на постановление за привличане на А. на арабски, провеждане на разпит и предявяване на материалите по разследването, които са останали неуспешни, доколкото защитникът не си е вдигал телефона и не е бил установяван на обявения му служебен адрес. При тази ситуация, на А. с постановление на разследващия полицай от 27.02.2025 г. е бил назначен на основание чл.94, ал.3, вр. с чл.94, ал.1, т.6, вр. с чл.199, вр. с чл.227, ал.5 НПК, вр. със Закона за правната помощ, резервен защитник. На 04.03.2025 г. в присъствието на двамата наблюдаващи прокурори, резервния защитник и преводач е било връчено на А. преведено на арабски език постановление за привличане към наказателна отговорност, за което е бил съставен надлежен документ (л.131 от том 10), 4 който подсъдимият А. е отказал да разпише, което обстоятелство е надлежно удостоверено в протокол. В протокола за разпит от същата дата, следващ това действие, е удостоверено изявление на подсъдимия А., че не желае да дава обяснение към този момент и ще се свърже с упълномощения адвокат.

Впоследствие на същата дата - 04.03.2025 г., са правени отново опити за призоваване на адв.Х. - както на адреса на кантората й от служител на прокуратурата (л.145, том 10), така и по телефона, за призоваването й за предявяване на материалите по разследването, които опити са останали отново неуспешни. Материалите по делото били предявени по-късно през деня на 04.03.2025 г. на назначения резервен защитник, за което има съставен протокол от 04.03.2025 г. (л.153, том 10). В същия е удостоверено, че подсъдимият А. е успял междувременно (между връчване на постановлението му за привличане на арабски език и предявяване на материалите по разследването на резервния защитник) да се свърже с адв.Х., като в хода на този разговор тя е заявила, че е представила бележка, че е болна, каквато за тази дата няма.

Последното постановление за привличане като обвиняем на подс. Л. А. било предявено на последния в присъствието на защитника му и преводач на 13.02.2025 г., след което на същата дата е било пристъпено незабавно към разпита му (л.77-79, том 2 от ДП). Впоследствие на подс. Л. А. и неговия защитник адв.Б.Я. е било предявено разследването на 04.03.2025 г., за което е съставен надлежен протокол (л.151, том 10).

Производството било пренесено в съдебна фаза с депозиране на дата 07.03.2025 г. на обвинителен акт срещу И. А. А. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 281, ал.3, вр. ал. 2, т.1, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, И. А. Х. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т.3, т.5, т. 6 и т.7, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и престъпление по чл.345, ал.1 от НК, както и Л. А., роден на **********г. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

В насрочено на 16.07.2025 г. разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, защитниците на подсъдимите - адвокатите Х., Ш. и Я., са изразили становища за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора заради наличие на предпоставките по чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Възраженията им в тази насока могат да се обобщят в две групи - такива в 5 насока допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство във връзка с предявяване на постановленията за привличане на обвиняемите и предявяване на разследването, и втората група, насочени срещу съдържанието на обвинителния акт и целящи да оборят неговата стойност като годен процесуален инструмент, поставящ началото на съдебния процес.

Настоящият въззивен състав намира частните жалби, с които е сезиран, за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК и насочени срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда наглава ХХІІ от НПК предвид разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, съгласно която на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл. 248, ал.1 т. 3 от НПК. Разгледани по същество, жалбите се явяват неоснователни.