Решение № 22 от 12.01.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Силистра, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Н. Петрова при участието на секретаря Милена П. Лекова като разгледа докладваното от М. Н. Петрова Гражданско дело №

20233420100621 по описа за 2023 година

Ищецът “ЕОС М.” ЕООД твърди, че на основание сключен между “Ю. И Е. Д.Б.“ АД и ответника договор за потребителски кредит от 15.10.2008 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер от 3400 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 120 месечни вноски в срок до 15.10.2018 г.

Чрез договор за цесия от 18.01.2016 г. кредиторът прехвърлил вземанията си спрямо ответника в полза на ищцовото дружество, за което на длъжника било изпратено уведомление чрез куриерска фирма, която върнала пратката с отбелязване, че адресатът е с променен адрес. С оглед клаузата на чл. 19 от договора за кредит ищецът счита, че изпратените уведомления следва да се считат за връчени или в краен случай следва да се приеме, че това е сторено с връчването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, заедно с приложените към нея документи. Тъй като кредитът не бил напълно издължен ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на 3344,88 лв., обезщетение за забава за периода от 16.10.2018 г. до 13.02.2023 г. в размер на 670,03 лв., както и законна лихва върху главницата от 13.02.2023 г. до окончателното плащане, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 233 по описа на СРС за 2023 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Д. Н. Д. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Счита, че не става ясно как цедент по договора за цесия е лице, различно от неговия кредитор “Ю. И Е. Д. Б. АД и счита, че ищецът не би могъл да придобие вземанията спрямо него от трето на правоотношението лице – в случая „Ю. Б.“ АД. Прави възражение за 1 погасяване на задълженията си по давност, считайки, че за всяка погасителна вноска давността тече от датата на нейната изискуемост, а не от крайния срок на договора. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл.

92 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 99 ЗЗД.

Въз основа на постъпило на 13.02.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 114 от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 233 по описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на главница по договора за кредит в размер на 3377,73 лв., обезщетение за забава за периода от 16.10.2018 г. до 13.02.2023 г. в размер на 670,03 лв., както и законна лихва върху главницата от 13.02.2023 г. до окончателното плащане. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжника, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за потребителски кредит от 15.10.2008 г., сключен между ответника в качеството на кредитополучател и “Ю. И Е. Д. Б.“ АД в качеството на кредитор, чрез който банката предоставила на клиента си потребителски кредит в размер на 3400 лв., а последният се задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва на 120 месечни погасителни вноски. От приет като доказателство протокол от извънредно общо събрание на акционерите на банката – кредитор от 06.11.2012 г. е видно, че на тази дата е взето решение за промяна на наименованието на банката на „Ю.

Б.“ АД; същевременно чрез договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. „Ю. Б.“ АД, т.е. именно първоначалния кредитор, макар и легитимиран с промененото наименование на фирмата си, прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по конкретно упоменати в документа договори, всред които попада и вземането спрямо ответника по процесния договор за кредит. Цесията е осъществена в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като в чл.

18, ал. 1 от договора е регламентирано правото на банката да прехвърли вземането си на трети лица. Чрез пълномощно от 19.02.2021 г. цедентът упълномощил конкретно посочени лица, всред които и Адвокатско дружество „И. и Д.“, да уведомят длъжниците за промяната на техния кредитор, като адвокатското дружество направило опит да стори това чрез изпращане на уведомление от 16.09.2022 г., адресирано до ответника съобразно адреса му, посочен в договора за кредит. Последното не било получено от адресата, тъй като според отбелязването на служителя на използваната куриерска фирма местоживеенето му било променено, но въпреки това съдът приема, че връчването е редовно осъществено с оглед клаузата на чл. 19 от договора за кредит, която предвижда, че уведомленията до длъжника се считат получени, ако са адресирани до посочения в договора адрес, в случай че той не е уведомил писмено съконтрахента си за неговата промяна.

Крайният срок на договора за кредит настъпил на 15.10.2018 г., като ищецът не се позовава на обявена от първоначалния кредитор (или от самия него) предсрочна 2 изискуемост на задълженията по договора, съответно не представя доказателства, че първоначално уговорения срок за погасяването им е отпаднал. От заключението на вещото лице по изготвената по делото ССЕ е видно, че към настоящия момент задълженията по договора не са погасени в пълен размер, като са останали неиздължени суми за главница в размер на 3344,88 лв.

С оглед на така изложените факти съдът приема, че по силата на сключения договор за кредит в тежест на ответника е възникнало задължение да възстанови на кредитора си неизплатената част от главницата в размер на 3344,88 лв. с оглед на поетия от него ангажимент да върне предоставената му сума в уговорения между страните срок. Според чл.

110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с тригодишен давностен срок. Същевременно според чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давността не тече докато трае съдебния процес за вземането, който в конкретния случай се счита заведен с депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.02.2023 г.) с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, според който искът за съществуване на вземането се смята предявен от този момент. Действително непогасените от длъжника вноски датират от м. април 2009 г. и за част от тях е изминал петгодишен срок, считано от падежа на всяка вноска до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, но по въпроса за началния момент на давността съдът споделя становището на ищеца, че той се поставя с изтичането на крайния срок на договора за кредит, който в конкретния случай е 15.10.2018 г. В този смисъл са формулирани и мотивите на ТР № 5/2019 от 21.09.2022 г. по тълк.д. № 5/2019 на ВКС, ОСГТК, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Крайният извод на тълкувателното решение е, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, което означава, че от крайния падеж започва да тече и погасителната давност за основния длъжник, тъй като не е възможно поръчителят да отговаря в по – голям обем от лицето, чието задължение е обезпечил.

Същевременно в чл. 9 от договора за кредит е уговорена неустойка за забава в размер на законната лихва, а това задължение по силата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасява след 3 изтичането на тригодишен давностен срок. Поради тези причини възражението на ответника в този смисъл е основателно за периода преди 13.02.2020 г., но въпреки това предявеният акцесорен иск следва да се уважи в пълен размер, тъй като размерът на законната лихва за периода от 13.02.2020 г. до 13.02.2023 г. надхвърля този на исковата претенция дори при съобразяване на периодите, в които не се начисляват неустойки съгласно чл. 6 от З акона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. С оглед на същата клауза (чл. 9 от договора за кредит) следва да се потвърди и вземането на ищеца за законна лихва върху главницата от 13.02.2023 г. до окончателното ѝ плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва се присъдят и направените по делото разноски съобразно представения списък в размер на 80,96 лв. за държавна такса, 400 лв. за експертиза, както и разноски по заповедното производство в размер на 80,96 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатски хонорар, а поради уважаване на исковете искането на ответника за заплащане на разноски следва да се остави без уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Б. К.“ № , вх., ет. , ап. 25 дължи на “ЕОС М.” ЕООД с ЕИК . и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М.д., ул. „Р. П. – К.“ № , представлявано от Р. И. М. – Т., главница по договор за потребителски кредит от 15.10.2008 г., сключен с “Ю. И Е. Д. Б.“ АД (с ново наименование „Ю. Б.“ АД) в размер на 3344,88 лв. (три хиляди триста четиридесет и четири лв. и 88 ст.), неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от 13.02.2020 г. до 13.02.2023 г.

(без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) в размер на 670,03 лв. (шестстотин и седемдесет лв. и 3 ст.), както и законна лихва върху главницата от 13.02.2023 г. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на ищеца чрез договор за цесия от 18.01.2016 г. и за които той се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 233 по описа на СРС за 2023 г., като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска за установяване вземането на законна лихва върху главницата за периода от 16.10.2018 г. до 12.02.2020 г.

ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Б. К.“ № , вх. , ет. , ап. да заплати на “ЕОС М.” ЕООД с ЕИК . и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П. – К.“ № 6, представлявано от Р. И. М.– Т., направените по делото разноски в размер на 80,96 лв. (осемдесет лв. и 96 ст.) за държавна такса, 400 лв. (четиристотин лв.) за експертиза, както и разноски по заповедното производство в размер на 80,96 лв. (осемдесет лв. и 96 ст.) за държавна такса и 180 лв. (сто и осемдесет лв.) за адвокатски хонорар.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Б. К.“ № , вх. , ет. , ап. за присъждане на деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

4

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

5