Решение № 476 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Мария Райкинска при участието на секретаря Р. Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000205 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано по жалби на „Ес Джи Пи - Био Дайнамикс“ ООД, гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 45, с ЕИК:121803081, подадени чрез адвокат Д. С. от АК – Габрово, както следва:

1) Въззивна жалба вх. на СГС № 524/04.01.2023 г. – п.к. 03.01.2023 г., срещу решение № 1412/11.12.2022 г., постановено по търг. дело № 712/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL), дружество учредено по законите на Италия, с регистрационен номер РI 03389400247, със седалище и адрес на управление Алтавила Вичентина, ул. „Ретроне“ № 16, представлявано от управителя М. Л., на основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки сума в размер на 42 507 евро - главница, представляваща, дължима и непогасена цена по договори за международна продажба на стоки, с продавач ищецът и купувач ответникът и обективирани в шест падежирали фактури, както следва: фактура № 107/04.06.2021 г.; фактура № 112/21.06.2021 г.; фактура № 114/29.06.2021 г.; фактура № 128/20.07.2021 г.; фактура № 133/29.07.2021 г. и фактура № 146/04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 18.04.2022 г. - датата на подаване на исковата молба и до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки вр. Законодателен указ № 231/2002 и № 192/2012 - сума в размер на 3 288.68 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на покупната цена за доставените стоки, начислено за периода от 05.08.2021 г. до 18.04.2022 г., което обезщетение е в размер на лихвата, дължима съобразно законите на Италия при забава в договорите за търговска продажба на стоки, 1 сключени между ищеца, като продавач и ответника като купувач и обективирани в следните фактури: фактура № 107/04.06.2021 г.; фактура № 112/21.06.2021 г.; фактура № 114/29.06.2021 г.; фактура № 128/20.07.2021 г.; фактура № 133/29.07.2021 г. и фактура № 146/04.08.2021 г., при лихвен процент от 8 % върху забавената сума от датата, следваща падежа на всяка една фактура и до 18.04.2022 г.; както и на основание чл. 78, ал. ал. 1 и чл. 3 ГПК сумата от 10 474.94 лева, представляваща разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения и немотивирано, поради което моли апелативния съд да го отмени в тази му част и постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения – не била завършена процедурата по чл. 43, ал. 1 КМЧП, вследствие на което не било установено съдържанието на материалноправните разпоредби от правото на Италия, приложими към настоящия случай, а това било от съществено значение за правилното разрешаване на поставения пред съда правен спор; както и за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – изцяло неоснователен бил изводът на първоинстанционния съд, че не била настъпила новация по отношение на процесните задължения, каквато в действителност била налице и погасявала предходните задължения, включително и за лихвите, а и на практика, в полза на ищеца дори не съществувало притезание за вноските по устното споразумение, чийто падежи все още не били настъпили.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – италианското дружество „Прогети

Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) чрез адвокат Д. И. от САК, е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

2) Частна жалба вх. на СГС № 7620/27.01.2023 г. – п.к. 25.01.2023 г., срещу постановено по същото дело на Софийски градски съд определение по чл. 248 ГПК № 144/16.01.2023 г., с което е изменено на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото решение от 11.12.2022 г. в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 3 ГПК „Ес Джи Пи - Био Дайнамикс“ ООД е осъдено да заплати на италианското дружество „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) сумата от още 479.08 лева за разноски и по компенсация.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и моли апелативния съд да го отмени.

Излага съображения, че не е следвало да се уважава молбата на „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) за присъждане на разноски в обезпечително производство, тъй като последното имало самостоятелен характер и съдът по обезпечението на основание чл. 81 ГПК е следвало да се произнесе по разноските за производството пред него, а ако някоя от страните е пропуснала възможността да поиска присъждане на разноски, то тя не можела по-късно, в исковото производство, да иска разрешаване на същия въпрос, доколкото били изтекли съответните преклузивни срокове.

„Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) чрез адвокат Д. И. от САК е подало отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли апелативния съд да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В хода на въззивното производство, жалбоподателят „Ес Джи Пи - Био Дайнамикс“ ООД чрез адвокат М. поддържа жалбите си. Претендира присъждане на разноски – заплатена държавна 2 такса в размер на 1 791.37 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от друга страна като разноски по делото.

От своя страна, „Ес Джи Пи - Био Дайнамикс“ ООД чрез адвокат И. поддържа отговорите си, с които оспорва жалбите. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.

80 ГПК.

Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира и двете жалби за процесуално допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки ги по същество, ги намира за неоснователни поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. на СГС № 23269/18.04.2022 г., подадена от „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) – търговско дружество, учредено и регистрирано в Република Италия срещу „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ООД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки сума в размер на 42 507 евро – главница, представляваща дължима и непогасена цена по договори за международна продажба на стоки, с продавач ищецът и купувач – ответникът, обективирани в шест падежирали фактури, както следва: № 107/04.06.2021 г.; № 112/21.06.2021 г.; № 114/29.06.2021 г.; № 128/20.07.2021 г.;

№ 133/29.07.2021 г. и № 146/04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 18.04.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78 от същата конвенция вр. Законодателен указ № 231/2002 и № 192/2012 – сума в размер на 3 431.58 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на покупната цена за доставените стоки, начислено за периода от 05.08.2021 г. до 18.04.2022 г., което обезщетение е в размер на лихвата, дължима съобразно законите на Република Италия при забава в договорите за търговска продажба на стоки, сключени между ищеца, като продавач и ответника като купувач и обективирани в така посочените 6 бр. фактури, при лихвен процент от 8 % върху забавената сума от датата, следваща падежа на всяка една фактура и до 18.04.2022 г.

Ищецът твърди, че по силата на сключени с ответника неформални договори за продажба на стоки му доставил такива, за което били издадени фактури: № 107/04.06.2021 г.; № 112/21.06.2021 г.; № 114/29.06.2021 г.; № 128/20.07.2021 г.; № 133/29.07.2021 г. и № 146/04.08.2021 г., като стоките били приети без забележки. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си за заплащане на дължимата по банков път по фактурите и за изпратените стоки цена. Имало частични плащания на общите задължения по фактура 107, като останалите плащания на ответника погасили вземания по фактури, извън процесните.

Претендира и лихва за забава, считано от падежа по всяка отделна фактура до предявяване на иска, а също и законна лихва до погасяването, както и разноски в настоящото и обезпечителното производство.

Също така твърди, че многократно правил опити за доброволно уреждане на спора, но това не се случило, като единствено получил до завеждане на иска частично плащане по първата от издадените фактури и по фактури, които били извън обхвата на процесния спор по устно споразумение. Отрича да било налице новиране на задължението, тъй като нямало постигнато устно съгласие в този смисъл, което било видно и от действията и плащанията на ответника по процесните задължения, а ако имало споразумение за разсрочване на плащанията, то същото било 3 развалено поради виновното неизпълнение от ответника и отношенията били уреждани само въз основа на кореспонденцията по имейл.

Във връзка с възраженията на ответника, поддържа, че ответникът не бил заявявал извънсъдебно претенции за лошо изпълнение, като приел стоките без възражения. Същевременно, нямало и уговорен срок за доставките, поради което те били дължими в разумен срок (чл. 33 от Конвенцията). Във връзка с възражението за прихващане, оспорва причинната връзка между твърдяната забава и претърпените от ответника вреди, както и въобще отрича да има връзка между доставките по процесните фактури и посочените от ответника към краен клиент. Твърди и че ищецът изрично поставял условия при изпълнение на поръчките за уреждане на предходни задължения, оспорва и въобще да са претърпени вреди.

Ответникът оспорва исковете, като счита, че със споразумение по чл. 29 от Конвенцията от 17.02.2021 г. и 11.01.2022 г. страните били разсрочили задължението на вноски от по 5 500 евро, дължими до 15-то число на всеки следващ месец, което споразумение имало характер на новация, като старите задължения били погасени, вкл. лихвите и към предявяване на иска твърди по-голяма част от вноските да не били изискуеми, а друга част да били погасени с посочените от самия ищец плащания. Възразява и същото да било развалено.

Заявява в процеса възражение за прихващане със свои насрещни вземания за претърпени вреди от забавеното изпълнение от страна на ищеца за доставка на част от стоките по фактури 112 и 114. По това възражение твърди, че му била начислена неустойка за забава от негов клиент в размер на 2 237.25 евро, както и неустойка, начислена по проект за доставка с ООН от 581.07 щатски долара, която също била в резултат от поведението на ищеца, който не изпратил своевременно стоки с изискуемия остатъчен срок на годност.

Оспорва по основание и размер и акцесорните претенции.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира, че така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки и чл. 78 от същата конвенция вр. Законодателен указ № 231/2002 и № 192/2012, са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба на „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ООД: