Решение № 347 от 08.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3684/2023
- Вид
- Решение № 347
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 213, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за горите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за горите
- чл. 273, ал. 1 · Закон за горите
- чл. 275, ал.2 · Закон за горите
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 347 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330203684 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 25 от 22.05.2023г., издадено от директор на РДГ-Пловдив, с което на Г. Й. А., ЕГН: **********, с адрес – ****
1. на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 /шестотин/ лева, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите,;
2. на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 /шестотин/ лева, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и 3. На основание 275, ал. 2 от ЗГ му е определено да заплати паричната равностойност на липсващи вещи предмет на нарушението в размер на 851,01 лв.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и административнонаказателните правила, като се оспорва фактическата обстановка, както и поради свръх високата санкция и маловажност на случая, не били изложени мотиви за неприложението на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че си е купил дървата от търговци и не съзнавал извършването на нарушението или престъпление. Процесуалният му представител поддържа жалбата и моли да се отмени наказателното постановление, тъй като не се доказала фактическата обстановка по отношение на количеството дърва, както и доразвива доводите в жалбата.
Процесуалният представител на РДГ – Пловдив – юрисконсулт оспорва жалбата, сочи че от събраните доказателства нарушението се установява по 1 несъмнен начин, моли същото да се потвърди.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
В края на месец декември 2022 г. свид. А. Л. установил, че от временните складове за съхранение на отсечена дървесина в местността „Разсадника“ или „Манастира“, разположени на пътя Перущица - Връховръх липсват около 8-9 кубика дърва зимен дъб. Той се обърнал към служителите на РДГ – свид. Ю. С. и Б. Т. за съдействие и след изискване и преглед на записите от общинските камери за наблюдение се установило че пикап с марка Мицубиши, с рег. № **** неколкократно преминавало по пътя в кратки интервА. с покрита каросерия.
Служителите на РДГ решили да издирят собственика на въпросното МПС.
При проверка на 11.01.2023 г. през деня свид. Л., С. и Т. се натъкнА. на МПСто в гр. Перущица. Същите разговаряли с жалбоподателя А., който им споделил, че превозното средство е на неговата майка, но го управлявал той.
Длъжностните лица установили, че в каросерията на пикапа имало остатъци от преноса на необработен дървен материал и поискА. да извършат проверка на нА.чните у А. дърва, като същия ги допуснал доброволно до пристройката – гараж, където били установени нарязани дърва с размери от 0,20 м. до 1 м., нахвърляни до средата на помещението. Длъжностните лица извършили замерване на количеството дърва с рулетка и установили, че се касае за приблизително 18 куб.м. дърва. При огледа им, по кората служителите установили, че се касае за дърва от вида на зимен дъб, бук, акация и черен бор. Дървата били маркирани със синя точка за сеч, но нямА. никаква контролна горска марка или с производствена марка. Били направени снимки.
При поискване жалбоподателят заявил, че не разполага с превозен билет на дървесината или документ за законния им произход. На място бил съставен констативен протокол № 008103 от същата дата и АУАН № 002987/11.01.2023 г., нарушителят дал писмено обяснение, като заявил, че дървата са купувани от различни лица за период от 3-4 години. Дървесният материал бил оставен на отговорно пазене на жалбоподателя с разписка серия Л00 № 037598.
С мотивирана резолюция
РДГ10-493/13.01.2023 г. административнонаказващия орган е прекратил административнонаказателното производството и е изпратил материА.те за преценка дА. не се касае за престъпление от общ характер. С постановление от 31.03.2023 г. РП Пловдив е оказала да образува досъдебно производство поради липса на престъпление и е изпратила материА.те за вземане на административно отношение.
На база на това било съставено Наказателно постановление № 25/22.05.2023 г., с което Г. А. бил наказан за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ с имуществена санкция по чл. 266 ал. 1 от ЗГ съответно от по 600 лв. На основание чл. 275, ал.2 от ЗГ било определено да заплати стойността 2 на липсващите вещи в размер на 851,01 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства на свид. Ю. Ю. С. – актосъставител, както и свид. Б. Т., А. Л., които подробно описват извършената проверка и сторените при същата констатации.
Оформят се две групи свидетелски показания, а именно в едната група са свидетелските показания на актосъставителя и на свид. С., Т. и Л., а от друга страна са показанията на свид. С. Г. К.. Съдът не дава вяра на показанията на свид. К., тъй като същият е дългогодишен приятел на жалбоподателя и показанията му остават неясни, изолирани и неподкрепени от нито едно друго доказателство. Показанията му противоречат на показанията на актосъставителя и другите свидетели, по отношение на видовете нА.чни дърва в склада/гаража. Не се потвърждава никъде нА.чието на дърва от вид „череша“, дори и от писмените обяснения дадени от жалбоподателя. Свидетелят изобщо не може да конкретизира момент, в който се е случило събитието за което свидетелства, заявява, че не познава дървесните видове, но пък е разпознал черешови дървета вътре в гаража.
Съдът намира, че няма как да бъде установена връзката между събитието, за което свидетелства свид. К. и установеното при проверката тъй като освен времево изнесените факти не кореспондират и с направените констатации.
Тази липса на конкретика и вътрешни противоречия съдът намира за компроментиращи истинността на показанията и то най-вече по отношение на връзката на описаното в показанията събитие и деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдът намира, че поради приятелската си връзка с жалбоподателя, свидетелят с показанията си се стреми да подкрепи защитната му теза, която пък от своя страна е променлива. Първоначално и в писмените обяснения се декларира, че са купувани дървата от различни търговци, след това в обясненията си пред длъжностните лица посочва, че ги е събирал по пътя за вилата си на Връховръх, същото посочва и в писмените си обяснения в хода на прокурорската преписка, както също, че и си е рязал дървета от собствената си черешова градина. Това не се подкрепя от доказателствата.
Показанията на свидетеля К. са вътрешнопротиворечиви и не намират опора в нито едно друго доказателство по делото.
От друга страна показанията на актосъставителя, и свид. Т. и Л. са вътрешно непротиворечиви, житейски логични и не се установиха противоречия помежду им. Същите кореспондират и с писмените доказателства, а именно констативен протокол, доклад от Ю. С., постановление за отказ за образуване на ДП, справка за собственост на МПС и веществените доказателства – снимки, направени от контролните органи, снимки от охранителна камера, поради което съдът им дава вяра и основава констатациите си за осъществените факти именно на тях.
Съдът дава вяра и на събраните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, разписка, резолюция, оправомощителна заповед и останА.те изброени по-горе.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, 3 които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Нарушението е описано с всичките му релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно механизма на извършване, поради което съдът намира, че правото на защита на лицето не е нарушено.
Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидци и нарушителя като последният е имал право да направи възражения, от което право с е възползвал като е посочил дадените от него писмени обяснения. В акта е дадена правна квА.фикация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от т. 1 на заповед № РД 49¬199/16.09.2011 г., в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуА.зиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последния е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за съхранение на дървесина без превозен билет и без контролна горска марка или производствена марка.
Съдът не споделя възражението, че административнонаказаващия орган не бил изчислил правилно количеството дървесина и това влече незаконосъобразност на наказателното постановление. На практика точното количество дървесина има отношение единствено към определената за заплащане стойност на липсващите вещи. Съдът приема, че измереното количество е приблизително, като затова говори и безкритичното приемане на измерването от самия жалбоподател –същият е приел констатациите в протокола, АУАН и разписката без възражения. Нарушителят е приел за съхранение точно това измерено количество и няма как тепърва да се установява друг размер, който да замества количеството, за което е ангажирана отговорността на А. и му е оставено за съхранение. Противното би означавало да се легитимизират евентуални липси, за които А. следва да носи материална отговорност.
По отношение на възражението, че не били изложени мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН в атакуваното наказателно постановление, съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, доколкото това не е въздигнато като задължителен реквизит от съдържанието на НП в чл. 57 от ЗАНН.
От правна страна съдът намери следното:
4
Безспорно се установява, че Г. А. на 11.01.2023 г. е съхранявал в двора си в **** около 18 куб.м. дървен материал нарязан на парчета от по 0,20-1,00 м., както следва: зимен дъб, бук, акация и черен бор, които не са били маркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка и не са били придружени с превозен билет. С това правилно АНО е ангажирал отговорността на нарушителя за нарушение по :
1. чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите – за това, че на 11.01.2023 г., в ****, е съхранявал дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, а именно – 18 куб.м. дърва от зимен дъб, бук, акация и черен бор.
2. чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите – за това, че на 11.01.2023 г., в **** е съхранявал дървесина, непридружена с превозен билет, а именно – 18 куб.м. дърва от зимен дъб, бук, акация и черен бор.