Решение № 13490 от 20.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13490

Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20267050702203 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на В. Л. Ф., чрез адв. Й. А., ВАК, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2986202/16.07.2026г. издадена от мл.автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна при ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з- 7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна.

Жалбоподателят оспорва заповедта и релевира подробно доводи, че е издадена при неизяснени факти, при неправилно приложение на закона, т.к. деянието е несъставомерно по приложената разпоредба и при допуснати нарушения на административно производствените правила от административния орган. Жалбоподателят не оспорва фактът, констатиран от административния орган в обстоятелствената част на заповедта, че е причинил ПТП. Оспорва фактът, че не е уведомил органите на МВР за ПТП, като сочи, че след като е причинил ПТП е започнал изтеглянето на МПС от мястото на ПТП, за да не пречи на останалите участници в движението по пътя, което било интензивно и когато изтеглил композицията на безопасно място, дошли контролните органи. Отправя искане за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и иска отмяната на оспорения административен акт. Иска присъждане на сторените разноски.

Ответната страна мл.автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна при ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з- 7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението, за което е приложена ПАМ е безспорно установено. Иска отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка GPAM - 2986202/16.07.2026г. е издадена от мл.автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна при ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з- 7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна на В. Л. Ф. на следните констатации: по път втори клас 2009 от гр. Добрич посока гр. Девня на един километър преди пътен възел Девня – Суворово управлява товарен автомобил с регистрационен номер [рег. номер], с прикачено към него полуремарке Семи с рег.№ [рег. номер], като не се съобразява с габаритите му и се блъска в метален надлез. Водачът напуска ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР.

Направен е извод, че са налице материално правните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 б.3) бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената в административната преписка заповед № 365з-7399/04.09.2025г. издадена от директора на ОД МВР Варна – мл.автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна при ОД МВР Варна, при упражняване на предоставените му съгласно заповедта за упълномощаване правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59 от АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да се отразяват на валидността на акта.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Актът е мотивиран, като в него са изложени фактите обосноваващи издаването му. При спазване на нормата на чл.170, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка.

В тежест на жалбоподателя е да установи фактите, от които черпи права като обори констатациите на административния орган. В този аспект съдът констатира, че жалбоподателят не оспорва фактът, че е причинил ПТП, констатиран от административния орган в обстоятелствената част на заповедта. Оспорва фактът, че не е уведомил органите на МВР за ПТП. Сочи, че след като е причинил ПТП е започнал изтеглянето на МПС от мястото на ПТП, за да не пречи на останалите участници в движението по пътя, което било интензивно и когато изтеглил композицията на безопасно място, дошли контролните органи. Релевирани са и доводи са незаконосъобразност на заповедта поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Административният орган е приел за приложими към констатираните факти разпоредбите на чл.171, т.1 б.3) бб) от ЗДвП и чл.175, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 б.3) бб) от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, … който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл.175, ал.1 и ал.5, чл.177, ал.5, чл.178ж, ал.1, чл.182, ал.1, т.6, ал.3, т.6, чл.182, ал.4 и чл.183, ал.8“.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.171, т.1 б.3) бб) от ЗДвП, ПАМ се прилага при нарушения на посочените в нормата основания, между които е и това по чл.175, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.175, ал.1 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който:

1.управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;

2.е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право;

3.откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол;

4.откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;

5.наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

6.при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство;“

В разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗДвП са разписани шест различни хипотези, между които е уредена и тази на налагане на наказание на водача на МПС за това, че е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, между които задължения по арг. от чл.123 от ЗДвП е - при настъпването на ПТП да уведомеми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието.

Жалбоподателят сочи, че е изтеглил композицията на безопасно място и не твърди да е изпълнил задължението си, след като е констатирал, че е причинил ПТП, да е уведомил компетентната служба за контрол на МВР. Видно от цитираната правна норма, задължението за уведомяване на контролния орган за настъпването на ПТП е императивно. Изпълнението на това задължение е скрепено с налагането на административно наказание. Без значение е каква е причината за това водачът на МПС да не уведоми компетентните органи на МВР за настъпилото ПТП.

Видно от съдържанието на заповедта за прилагане на ПАМ, констатирано е, че г-н Ф. след настъпването на ПТП е напуснал местопроизшествието и не е изпълнил задължението си за уведомяване на съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило ПТП. Налага се извод, че административният орган е установил релевантните факти и е приложил правилно материалния закон към тях.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че приложената ПАМ е несъразмерна. Целта на прилагането на този вид ПАМ е да обезпечи изпълнението на наказанието за извършеното нарушение. Административното наказание за нарушение, като това извършено от г-н Ф. е „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца“. Срокът на административното наказание е фиксиран, поради което и срокът за прилагането на ПАМ е във фиксиран размер и не е оставен на преценката на административния орган. В случая този срок, предвид поведението на жалбоподателя, а именно липсата на критичност относно извършеното от него нарушение, е и справедлив.

Неоснователно е възражението в жалбата, че при посочването на срока на прилагането на ПАМ органът действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което не е изпълнил задължението си да изложи конкретни мотиви защо срокът е определен на „до три месеца“, т.е. до максималната продължителност на предвидения в нормата срок. Видно от разпоредбата на чл.171, т.1, б.3) от ЗДвП, в нея е разписано следното: (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от:“, т.е. в разпоредбата се съдържа правилото за срок на прилагане на ПАМ „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от“. Конкретно срокът от три месеца е разписан в б.бб) на чл.171, т.1 б.3) от ЗДвП и както вече беше посочено този размер на срокът на прилагане на ПАМ кореспондира с размерът на срока на прилагане на административното наказание за нарушение от вида, като извършеното от г-н Ф..

При прилагането на ПАМ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което при констатирането на фактите посочени в правната норма е длъжен да издаде административен акт, с посоченото от закона съдържание. Видно от съдържанието на оспорената заповед – обстоятелствена и разпоредителна част, административният орган е констатирал фактите, предпоставящи издаването на заповед за прилагането на ПАМ и в изпълнение на закона е издал оспореният в настоящото производство административен акт, с предвиденото от правната норма съдържание.

Неоснователно е искането за отмяна на заповедта, тъй като административният орган е установил материалноправните предпоставки за налагане на принудителната мярка. В заповедта е описан фактът, представляващ предпоставка за издаването й. Посочено е мястото на извършването на ПТП и е индивидуализирано лицето извършило нарушението, констатирано е и че водачът на МПС не е изпълнил задължението за уведомяването на контролните органи към МВР за настъпилото ПТП.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за правилни изводите на административнонаказващия орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Заповедта се явява законосъобразна, поради което оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено.