Определение № 441 от 14.08.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Варна, 14.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500358 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СОФТМР“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. П., против определение № 350/17.04.2026 г., постановено по в. гр. д. № 35/2026 г. на ОС – Добрич, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба срещу действията на ЧСИ с рег. № 893, извършени по изп. д. № 11587/2024 г., изразяващи се в насочването на принудителното изпълнение срещу собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, Екострой, съставляващ ПИ *** по КККР, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** и производството по делото е прекратено.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. С доводи по съществото на спора и подробни аргументи, че има качеството на трето лице в изпълнителното производство, както и че жалбата му не е просрочена, се оспорва направения от съда извод за нейната недопустимост. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на оспорения съдебен акт.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – взискателят „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“ АД – Турция, чрез клона му „ТЕДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ – КЛОН СОФИЯ“ КЧТ, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество, настоящият състав на АпС – Варна я намира за неоснователна по следните съображения:

Производството пред ОС – Добрич е образувано по подадена от 1 настоящия жалбоподател жалба по чл. 435 ГПК, с която е предприето обжалване на действията на ЧСИ с рег. № 893, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по изп. д. № 11587/2024 г. срещу недвижим имот, за който се твърди, че е придобит от дружеството с договор за покупкопродажба, сключен с нот. акт № 141/2023 г. и се владее преди вписване на възбраната върху него, поради което и същото има качеството на трето за изпълнението лице. Оспорването е основано на фактически твърдения, че праводателят му – „КАВА ПЕТРОЛ“ ООД, е закупил имота в производство по несъстоятелност по т. д. № 309/2018 г. на ОС – Добрич по реда на чл. 781, ал. 1 ТЗ, който е бил върнат в масата на несъстоятелността преди длъжникът „ЕН ДИ ЕКСПОРТ“ ЕООД да встъпи в дълга на несъстоятелния, поради което и счита, че насоченото срещу този имот принудително изпълнение е незаконосъобразно.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Добрич е приел, че така подадената жалба е недопустима поради това, че жалбоподателят се явява ипотекарен длъжник, а не трето за изпълнението лице, поради което има само защитата по чл. 435 ГПК, с която се ползва длъжника по изпълняваното вземане, т. е може да обжалва единствено изрично предвидените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК действия, както и че жалбата е просрочена.

Видно от материалите по приобщеното изпълнително дело, както и ангажираните от страните писмени доказателства е, че принудителното изпълнение е било образувано първоначално пред ЧСИ С. Сербезов, рег. № 739, като изп. д. № 627/2018 г., което след лишаване на съдебния изпълнител от права е продължило пред ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, рег. № 893, по изп. д. № 11587/2024.

Предмет на изпълнението са вземания на „ТЕ – ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“ АД, действащо чрез клона си в гр. София, срещу солидарните длъжници „ЕН ДИ ЕКСПОРТ“ ЕООД – кредитополучател и две физически лица – поръчители за подробно описани в ИЛ парични суми, дължими по договор за банков кредит от 2015 г. и анекси към него, за които вземания е издадена заповед по чл. 417 ГПК.

Няма спор, че принудителното изпълнение е насочено и към недвижимия имот, собственик по отношение на който към настоящия момент се легитимира жалбоподателя „СОФТМР“ ЕООД съгласно нот. акт за покупкопродажба № 141/16.03.2023 г. Върху този имот е била учредена договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката – взискател от първоначалния кредитополучател „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД, който е бил и негов собственик /нот. акт № 76/2015 г./. Същата е продължила да служи за обезпечение на задължението по кредита и след встъпването на настоящия длъжник „ЕН ДИ ЕКСПОРТ“ ЕООД в задължението на кредитополучателя, съгласно анекси към договора за банков кредит от 2016 г. и 2017 г. Наред с това през 2016 г. процесният имот е бил продаден от „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД на „ЕН ДИ ЕКСПОРТ“ ЕООД, което дружество е било негов собственик към датата на образуване на изпълнителното дело.

На 07.08.2018 г. върху имота е наложена и вписана изпълнителна възбрана.

2

След отпочване на производството по изп. д., срещу „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД е било образувано производство по несъстоятелност /т. д. № 309/2018 г. на ОС – Варна/, в хода на което, след успешно проведен иск, сключената между „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД и „ЕН ДИ ЕКСПОРТ“ ЕООД покупкопродажба е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, имотът е върнат в масата на несъстоятелността и на основание чл. 718, ал. 1 ТЗ /пряко договаряне/ с договор за покупко-продажба по нот. акт № 85/2022 г. е продаден на „КАВА ПЕТРОЛ“ ООД /кредитор на несъстоятелния длъжник/, явяващ се и праводател на настоящия жалбоподател. Суми по първата сделка не са плащани от „КАВА ПЕТРОЛ“ ООД, а изготвената от синдика сметка-разпределение е била обжалвана от „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“ АД и не е одобрена от съда. На синдика са били дадени указания за изготвяне на отделна сметка по чл. 717н ТЗ за удовлетворяване вземането на банката като обезпечен кредитор спрямо имота /изрично в определението на съда е посочено, че същата не е кредитор на несъстоятелния длъжник, а върнатият в масата на несъстоятелността процесен имот служи за обезпечаване на чужд дълг, поради което и приложение намира посочената разпоредба на чл. 717н ТЗ/. До изготвянето на такава сметка не се е стигнало, тъй като производството по несъстоятелността е било спряно, а впоследствие прекратено по чл. 632, ал. 4 ТЗ и постановено заличаване на обявеното в несъстоятелност „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД.

Ипотеката върху имота не е била заличавана. Същата е подновена в срока по чл. 172 ЗЗД съгласно отразеното вписване по партидата на имота.

При така установеното от фактическа страна следва извод, че вземането на взискателя „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“ АД не е удовлетворявано в производството по несъстоятелност чрез реализиране на ипотечното му право.

В същото време извършената по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ продан, макар и да е извършена в производство по несътоятелност, няма характера и последиците на публична продан на имущество от масата на несъстоятелността, поради което на основание чл. 173, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 ГПК настоящият жалбоподател се явява приобретел на ипотекиран за чужд дълг имот и отговаря с имота си за този дълг, в случая вземането на банката срещу длъжника „ЕН ДИ ЕКСПОРТ“ ЕООД, предмет на процесното изп. д.

Съгласно задължителните разяснения в т.2 на ТР № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС „длъжник“ е адресатът на принудително изпълнение, срещу когото кредиторът е насочил своето притезание. Макар и да не са страна по материалното правоотношение между кредитора и длъжника, залогодателят и ипотекарният длъжник /лицата, дали своя вещ за обезпечение на чужд дълг/ също са адресати на принудата, тъй като са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист на основание разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК. По тази причина се приема, те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. Или лицето, ипотекирало свой имот за чужд дълг има качеството на страна в изпълнителния процес – ипотекарен длъжник и се ползва от същата защита, каквато и длъжникът по изпълняваното вземане. Същият може да обжалва само онези изпълнителни действия по чл. 435 ГПК, по отношение на които с право на жалба разполага и длъжникът по вземането. Когато ипотекираният имот е прехвърлен на трето 3 лице преди насочване на принудителното изпълнение към имота, то по арг. от разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗЗД ипотекарен длъжник в изпълнителния процес ще бъде приобретателят, а не първоначалния собственик на имота, учредил ипотеката.

Следователно твърденията на жалбоподателя, че е трето за изпълнението лице по см. на чл. 435, ал. 4 ГПК, са изцяло неоснователни, поради което и направеният от ОС – Добрич извод за недопустимост на жалбата му, тъй като няма такова качество, е правилен и законосъобразен.

Следва да бъде споделен и изводът му за просрочие на същата.

За насочването на изпълнението срещу процесния имот настоящият жалбоподател е уведомен на 09.10.2025 г. Жалбата му по чл. 435 ГПК е подадена по пощата с посочена дата върху пощенското клеймо на плика – 24.10.2025 г., което безспорно е след изтичането на законоустановения срок по чл. 436 ГПК. Доказателства в подкрепа на изложеното в частната жалба, че пратката е депозирана на 23.10.2025 г., но обработена от пощенския оператор на следващия ден, не са ангажирани.

За пълнота следва да бъде посочено и още едно основание за недопустимост на жалбата. Дори и да имаше качеството на трето лице, то владението върху имота /съобразно твърденията това е от деня на придобиването/ следва налагането на възбраната от 07.08.2018 г., което сочи на липса на изскуемата се по чл. 435, ал. 4 ГПК процесуална предпоставка.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 350/17.04.2026 г., постановено по в. гр. д.

№ 35/2026 г. на ОС – Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4