Решение № 14 от 27.01.2025, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. В.П., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100203 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по депозиран положителен установителен иск с пр. осн. чл. 124 от ГПК, предявен от И. М. М. срещу П. М. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. В.П., находящ се в град В.П., ул. „Ю.“ № 67, ет. 1, с площ от 86,00 кв. метра, намиращ се на първия етаж от сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, с посочен предходен номер УПИ X- 42,46, в кв. 13, собственост на община В.П. въз основа на давностно владение, осъществило се за периода от 01.01.1981 год. до 01.04.2024 год.

В случай, че исковата претенция бъде уважена, ищецът моли на основание чл. 537, ал.2, изр. последно от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том VII, per. № 2243, дело № 1437/2008 г., в частта, в която майката на страните по делото Й.

М.а М.а е дарила на ответника 7/12 ид.части от процесния първи жилищен етаж.

Ищецът излага, че е собственик на гореописания недвижим имот въз основа на реализирано право на строеж върху ½ идеални части от ПИ, което право на строеж е отстъпено с договор № 320/14.08.1978 г. Сочи, че това право на строеж е реализирано заедно с баща му през 1981 г. Допълва, че заживял на втори етаж, а родителите му М. и Й. - на първи жилищен етаж. Акцентира, че по късно един от братята му - ответникът П. М. М. построил още един етаж в сградата за негови жилищни нужди. Настоява, че от построяването на сградата през 1981 г. до момента живее, ползва, стопанисва и обитава имота, обозначен по кадастралната карта с идентификатор 5822.495.303.2.1 и отразен като първи жилищен етаж в КК на град В.П.. Твърди, че този етаж в действителност се явява втори жилищен етаж, а под него има друг етаж, наименуван - сутерен, който е всъщност първи етаж, построен от родителите на ищеца съгласно издаденото разрешение за строеж от община В.П. по Договор № 320/14.08.1978 г .

Релевира, че в един по-късен етап е построен и трети етаж, който се води втори жилищен етаж и е бил собственост на ответника П. М. М. преди продажбата му на публичен 1 търг и възлагането му на купувача с Постановление за възлагане на недвижим имот.

Поддържа, че именно след продажбата на този трети етаж започнали конфликтите му с ответника, като последният заявявал претенции да е собственик на 7/12 идеални части както от сутерена, така и от процесния имот с идентификатор ***, легитимирайки се с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том VII, per. № 2243, дело № 1437/2008 г., по силата на който покойната майка на страните по делото Й. М.а М.а е дарила на ответника 7/12 идеални части от първи жилищен етаж и сутерен с РЗП от 95 кв. м., както и 7/12 идеални части от общите части на първи жилищен етаж и сутерен, от двуетажна жилищна сграда, построена върху държавно място представляващо ½ идеални части от УПИ X- 42,46, кв. 13 по плана на гр. В.П., ул. „Ю.“, съгласно отстъпено право на строеж по горепосочения Договор № 320/14.08.1978 г. Ищецът настоява, че към момента на изповядване на сделката за дарение, обективирана в посочения по-горе нотариален акт Й.

М.а не е била собственик на първи етаж от жилищната сграда, поради което не е разполагала с право да прехвърли 7/12 идеални части на него. Акцентира, че родителите му са били собственици единствено на сутерена, който би следвало да е първи етаж по учреденото право на строеж на баща му М. М., а той се явява собственик на първи етаж.

Допълва, че в данъчната служба в град В. П. сградата е декларирана като триетажна сграда, с три отделни партиди, от където е видно, че собственици на първи етаж, наследствен от М. и Й., са техните деца, при следните квоти П. М. М. - 8/12 идеални части.

И. М. М. - 1/12 идеална част, Е. М.а Ф. - 1/12 идеална част, Й. М.а В. - 1/12 идеални части, П.Р. М.а - 1/48 идеални части, Х.В.Т. - 1/48 идеални части., Б. В. М. - 1/48 идеални части и Е. в.а. - 1/48 идеални части.

Ищецът акцентира, че от 1981 г. до момента плаща данък сгради и такса смет за процесния имот с идентификатор *** находях се в град В. П., ***, ет. 1, сметките за електричество и ВиК са на партида на ищеца и той ги заплаща, поради което претендира, че е придобил имота освен от реализирано отстъпено право на строеж, и по давност, владеейки го явно, необезпокоявано и непрекъснато за периода от 1981 год. до момента на завеждане на исковата молба, като същият се владее от ищеца и понастоящем.

Сочи, че след като бил продаден на публична продан етажът на ответника, последният бил допуснат от ищеца да ползва неговия първи етаж, но ответникът започнал да събаря стени, да се кара с него и семейството му, което принудило ищеца да предяви настоящата искова претенция.

Предвид изложеното, моли исковата му претенция да бъде уважениа изцяло, да бъде отменен нотариалния акт в посочената част и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното по делото съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с процесуалния си представител, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, в който взима становище по неоснователността на исковата претенция. Признава, че живее в описания в исковата молба имот, находящ се на административен адрес: гр.В.П. обл.Ш., ***.

Не отрича обстоятелството, че с договор № 320/14.08.1978 г. на Градски народен съвет гр. П. на баща му М. М. Г. и на ищеца И. М. М. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано дворно място, съставляващо 1 /2 идеална част от парцел X от квартал № 141 по тогава действащия план на гр.П., върху който строителите по одобрен архитектурен проект е следвало да изградят двуетажна жилищна сграда, от която първият етаж за М. М. Г., а ищецът И. М. е следвало да стане собственик на втория етаж след изграждането му.

Твърди, че въз основа на така отстъпеното право на строеж родителите му М. М. Г. и Й.

М.а М.а са изградили сутерена, където се намира гараж, сервизно помещение и общи части 2 на сградата и Първия жилищен етаж, на които са собственици. Излага, че до смъртта на баща му М. М. Г. етажът се е обитавал и ползвал от двамата му родители, а впоследствие от майка му Й. М.а М.а и от ответника.

Поддържа, че ищецът И. М. М. не е реализирал така отстъпеното му право на строеж на втори жилищен етаж съгласно договор № 320 от 14.08.1978 г.

Ответникът заявява, че със заявление до ОНС гр. П. от 26.04.1983 година, вписано съгласно правилника за вписвания под № 12/29.04.1983 г. ищецът И. М. М. и съпругата му Л.Д. М.а са му отстъпили правото да построи втория жилищен етаж от двуетажна жилища сграда, съгласно договор № 320/14.08.1978 г. на ГНС гр. П., което на основание чл.56 ал.2т.2 ЗТСУ е представлявало и прехвърляне на правото на строеж от ищеца на ответника. Твърди, че въз основа на така прехвърленото право на строеж и след одобрен проект му било издадено разрешение за строеж № 15/1984 година от ОНС гр. П., въз основа на което е изградил вторият жилищен етаж.

Сочи, че след смъртта на баща му М. М. Г. на 04.11.2001 г. построеният и притежаван от родителите му сутерен и първи жилищен етаж станали съсобствени между всички наследници на Гайдардждиев, при квоти, както следва: 7/12 ид.части за преживялата му съпруга Й. М.а М.а, по 1/12 ид.част за ищеца, ответника, Е. М.а Ф. и Й. М.а В., и по 1/36 ид.част за Х.В.Т.; Б. В. М. и Е. В.а А. – наследници на починалия брат на страните Велчо М.

М..

Не отрича, че с Нотариален акт № 110, том VII, рег.№2243, дело № 1437/2008 г. на Р.Х. съдия по вписване при ВПРС, майката на страните Й. М.а М.а е подарила на ответника притежаваните от нея 7/12 идеални части от Първи жилищен етаж и Сутерен с РЗП от 95 кв.м., както и 7/12 идеални части от общите части на сутерен и първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху държавно място, представляващо 1/2 идеална част от УПИ X- 42,46 от квартал № 13 по плана на гр. В.П..

Настоява, че сутеренът и първи жилищен етаж е бил на родителите им като след смъртта им е придобит по наследство от техните наследници, при посочените по-горе квоти.

Оспорва изцяло твърденията на ищеца за придобИ.е на описания в исковата молба имот и въз основа на давностно владение. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и заедно с процесуалния си представител като поддържа депозирания отговор и претендира отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените по делото Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 320/14.08.1978 г., сключен между Председателя на ИК на ГНС – П., от една страна и М. М. Г. и И. М. М., от друга страна и Удостоверение № 320/14.08.1978 год., изд. от ГНС – П., в полза на М. Г. и И. М. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано дворно място, представляващо ½ ид.част от парцел Х от квартал 141 по плана на гр. П., одържавено с акт № 718/ 21.09.1977 год., цялото с площ от 540 кв.метра от втора оценителна зона по 2 лева на кв.метър на стойност 540 лева и 1% надценка по чл. 152 от Наредбата за държавните имоти – 5,40 лева или обща сума 545,40 лева, заплатена от строителите.

Отразено е, че строителството следва да се извърши съобразно одобрен архитектурен план в 5-годишен срок. Посочено е, че строителите ще застроят източното строително петно, като правото на собственост върху първия етаж ще бъде придобито от М. М. Г., а върху втория – от И. М. М..

Съгласно Удостоверение за търпимост с изх. № 150/18.08.2021 г., изд. от община В. П., в 3

УПИ Х-42,46, кв. 13, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

В.П. е построена жилищна сграда на 2 етажа и сутерен, съгласно Удостоверение за отстъпено право на строеж № 320/14.08.1978 г. на М. М. Г. и И. М. М.. Жилищната сграда е с идентификатор *** и застроена площ от 100,06 кв.метра. Има и гараж с идентификатор *** със застроена площ от 22,58 кв.метра. Отразено е, че сградата е строена преди 1978 год. и за същата липсват строителни книжа, поради което са изпълнени условията на §16 от ПР на ЗУТ.

Представена е Схема на самостоятелен обект в сграда № 15 - 882369/10.08.2021 г. на СГКК гр. Ш. за имот с идентификатор ***, построен в сграда с идентификатор ***, представляващ първи етаж от тази сграда, с площ от 86 кв.метра, с предназначение: жилище, апартамент, с административен адрес: гр. В.П., ***, ет.

1, от която е видно, че като собственици на обекта са вписани ищецът, притежаващ 1/1 част от правото на собственост и ответникът, притежаващ 7/12 ид.част от правото на собственост.

Съгласно Удостоверение за наследници изх. № 356 от 09.08.2022 г., изд. от община В. П.

М. М. Г. е оставил свои законни наследници – съпругата си Й. М.а М.а, децата си И. М. М.

(ищец), Е. М.а Ф., П. М. М. (ответник), Й. М.а В. и наследниците на починалия преди общия наследодател негов син Велчо М. М. – Х.В.Т., Б. В. М. и Е. В.а А..

Съпругата на М. М. Г. също е починала, като видно от Удостоверение за наследници изх.

№ 357 от 09.08.2022 г., изд. от община В. П. е оставила същите наследници като гореизброените – нейни деца и внуци.

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том VII, рег. № 2243, дело № 1437/2008 г. от 16.09.2008 г. на съдия по Вписванията при ВПРС се установява, че Й. М.а М.а е дарила на сина си П. М. М. 7/12 ид.части от първи жилищен етаж и сутерен с РЗП от 95 кв.метра, както и 7/12 ид.части от общите части на първи жилищен етаж и сутерен от двуетажна жилищна сграда, построена върху държавно място, представляващо ½ ид.част от УПИ Х-42,46 от квартал 13, цялото с площ от 540 кв.метра по плана на гр. В.П., находящо се в град В.П., ***, съгласно отстъпено право на строеж с Договор № 320/14.08.1978 г., със статут на търпим строеж по силата на §16 от ПР на ЗУТ, при граници на имота: от две страни улица, УПИ IX-44, УПИ VIII – 54,45, УПИ XI.