Определение № 12492 от 30.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12492 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110139684 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба и уточнителни молби от Ж. Р. Ц. против „ГЕОРГ БГР“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените във формулираното доказателствено искане факти.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените във формулираното доказателствено искане факти.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ищеца за довеждане на допуснатите до разпит свидетели в първото открито съдебно заседание, като при неизпълнение без доказването на уважителна причина за това, производството по делото още продължи без събиране на допуснатото доказателство.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 14.05.2026 г. от 10:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, 1 предл. 1 ЗЗД за сумата от общо 1687,26 евро /3300 лева/, представляваща неплатени наемни вноски за периода от 05.10.2024 г. до 05.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяване на задължението; 2/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 108,60 евро /212,40 лева/, представляваща лихва за забава върху неплатените наемни вноски за периода от 19.01.2025 г. до 07.07.2025 г.; 3/ чл. 59 ЗЗД сумата от 3374,53 евро /6600 лева/, представляваща обезщетение за лишаването от правото да ползва собствения на ищеца търговски обект, представляващ магазин с площ от 65 кв. м., находящ се в гр. *** за периода от 13.01.2025 г. до 13.07.2025 година, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението;

4/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 136,51 евро /267 лева/, представляваща лихва за забава върху обезщетението за лишаване от ползване за периода от 13.01.2025 г. до 07.07.2025 г. и 5/ чл. 45 ЗЗД за сумата от 2812,68 евро /5501,13 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на 03.01.2023 г. в гр. ***, действаща в качеството на управител на "ГЕОРГ БГР" ЕООД, ЕИК 206888937, сключил договор за наем, по силата на който предоставил на дружеството за временно и възмездно ползване търговски обект – магазин, с площ от 65 кв. м., находящ се в гр. *** срещу месечен наем в размер на 1100 лв., платим до 5-то число на месеца. Твърди, че преди сключване на договора за наем и предаване държането върху вещта, имотът бил в добро състояние. Тъй като през м. октомври 2024 г. не получил наемната цена. Ето защо с уведомление, адресирано до „ГЕОРГ БГР“ ЕООД, на 13.01.2025 г. ответното дружество чрез Д Г, действаща в качеството си на н е г о в управител, било информирано за едностранно прекратяване на наемното правоотношение между страните, поради неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена в продължение на 3 месеца (считано от 05.10.2024 г. до 05.01.2025 г.). Била предоставена възможност на ответника в срок до 19.02.2025 г. да изплати задължението си в общ размер на 3300 лв. по посочена в уведомлението банкова сметка. Това обаче не било сторено. Освен това, с посоченото уведомление едноличното дружество било поканено да преустанови държането си върху описания по-горе имот, както и да освободи наетото помещение от собствените си вещи, но действия в тази насока не били предприети. Поради горното, на 14.02.2025 г. ищецът изпратил до "ГЕОРГ БГР" ЕООД нотариална покана с рег. № *** по описа на нотариус М Д - СС, с рег. № *** от нот. камара, с район на действие РС-София, с която отново поканил дружеството да му предаде държането върху процесния имот в 5-дневен срок, считано от получаване на поканата. Сочи, че от съставен от нотариуса протокол за посещения на процесния адрес се установявало, че нотариусът е направил три посещения на адреса (15.02.2025 г., 24.02.2025 г. и 07.03.2025 г.), но адресатът не е намерен. Било извършено връчване чрез залепване на уведомление. Сочи, че не могъл за ползва имота си за периода от 13.01.2025 г. до 13.07.2025 г., до който момент в обекта имало вещи на ответника /фризер, хладилник, канапе, два стелажа, както и шперплат, прикрепен към прозорците/. Отделно излага, че имотът се намирал в лошо състояние – дограмата на прозорците била продупчена, което било сторено от ответното дружество без знанието и съгласието на ищеца. Освен това подовите настилки в имота били в окаяно състояние – протрити, а на места имало отчупени елементи. Описаното наложило разходването на средства за възстановяване на имота в първоначалния му вид, като на 21.03.2025 г. бил извършен разход в размер на 3850,18 лева за подмяна на по-голямата част от алуминиевата дограма в обекта; на 27.05.2025 г. бил извършен разход в размер на 1000,94 лева за премахване, респ. поставяне на гранитогрес; на 27.05.2025 г. бил извършен разход в размер на 650,01 лева за подмяна на ПВЦ дограма. Поради 2 изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск за заплащане на неплатените наемни вноски е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е бил сключен валиден договор за наем за процесния имот, по които ищецът е предал на ответника фактическата власт върху имота, изпълнил е задълженията си по договора и за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената наемна цена.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че: 1/ ищецът е собственик на процесния имот; 2/ ответникът е ползвал фактически имота в процесния период без наличие на правно основание за това и 3/ размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този функционален тип имоти.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е имало основание за фактическото използване на процесния имот в процесния период или респ., че ответникът е заплатил процесната сума на ищеца.

По иска по чл. 45 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/ че е собственик на процесния имот; 2/ че е претърпял твърдените имуществени вреди; 3/ че е налице твърдяното противоправно и виновно поведение на ответника, както и 4/ причинна връзка между действията на ответника и настъпилите вреди.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на задължението си за обезщетяване на причинените вреди.

По двата иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и настъпването на изискуемостта на вземането – уговорен срок за изпълнение /по отношение на наемните вноски/ и отправена и получена от ответника покана за заплащане на дължимите суми преди образуване на настоящото производство /по отношение на лишаването от ползване/.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението в срок.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за разпределените в негова тежест факти.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4