Решение № 53 от 18.03.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Шумен, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243600100338 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-121830616, гр. София, ул. „Московска” №19, с адрес за призоваване – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №92 против М. А. Ю., ЕГН-**********, гр. .............., обл.

Шумен, ул. „........“ №28 иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че ответникът дължи на банката по договор за кредит за текущо потребление сумата от 72489.04 лв., от които главница по договора – 42569.70 лв., 25523.04 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 06.11.2018 г. до 20.06.2023 г., 2570.20 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 06.11.2018 г. до 20.06.2023 г., 1826.10 лв. – законна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 17.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 18.10.2023 г. до окончателното плащане на сумите за главница. Моли да бъдат присъдени и разноските, които ще бъдат направени в настоящото производство, включително тези за юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени по заповедното производство, от които държавна такса 1449.78 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Излага следната фактическа обстановка: на 03.04.2018 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и ответникът М. А. Ю., като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя била отпусната сумата от 45 000 лв. Срокът за издължаване бил 120 месеца, считана от датата на усвояването или 03.04.2028 г. Съобразно клаузите на договора (чл.8) кредитополучателят е приел да заплаща възнаградителна лихва в размер на 6.25% годишно, формирана от стойността на 6 месечен СОФИБОР – 0.163%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.087% при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушение кредитополучателят губи правото 1 си да се ползва от преференциалната надбавка и приложимият лихвен процент може да се увеличава прогресивно но не надминава фиксирана стандартна надбавка от 13.287%. Според Общите условия (ОУ), представляващи неразделна част от договора, при просрочие на погасителните вноски от деня следващ падежната дата, върху частта от вноската, представляваща главница се начислява наказателна надбавка за забава, като претендираната в заявлението наказателна надбавка е в размер на 10% пункта върху главницата от всяка просрочена вноска. Предвидена е също така – т.18.2, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като обезщетението за забава след датата на настъпването на изискуемостта е изчислено върху целият размер на главницата. Намира, че Договорът за кредит, както и придружаващите го ОУ са съобразени с изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) – чл.11, като са подписани от кредитополучателя, договорът съдържа необходимото задължително съдържание, предвидено в закона. Сумата е била преведена по банкова сметка, като по този начин банката е изпълнила задълженията си по договора и се явява изправна страна. Кредитополучателят обаче спрял да обслужва задълженията си, като последната платена от него вноска е тази с падеж на 06.10.2018 г. Неплатени са всички вноски дължими за периода от 06.11.2018 г. до 06.06.2023 г. или общо 56 на брой. Това дало основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем след изтичане на предвидения по договор срок, в който не били обслужвани задълженията – т.18.2. Било изпратено от банката до кредитополучателя уведомление с изх. №01-20-05779/14.03.3023 г. В посоченото уведомление било упоменато, че кредиторът ще счита кредита за предсрочно изискуем.

Уведомлението за това е връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Вследствие на това „Банка ДСК“ подала по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника. По заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, подадено от ищеца било образувано ч.гр.д. №1061/2023 г. по описа на НПРС.

Била издадена заповед за незабавно изпълнение, с която М. А. Ю. бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумите - 42569.70 лв., 25523.04 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 06.11.2018 г. до 20.06.2023 г., 2570.20 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 06.11.2018 г. до 20.06.2023 г., 1826.10 лв. – законна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 17.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 18.10.2023 г. до окончателното плащане на сумите за главница, както и разноски в производството: държавна такса 1449.78 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100 лв. Въз основа на Заповедта за незабавно изпълнение бил издаден и изпълнителен лист, с който било инициирано изпълнително производство по ИД №705/2023 г. по описа на ЧСИ с №931 на КЧСИ и район на действие – района на ШОС.

Ответникът М. А. Ю. не е бил открит на установените му по делото настоящ и постоянен адрес. Предвид това с Определение №719/18.10.2024 г. му е бил назначен адвокат – особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.

От името на ответника М. А. Ю. по делото е бил депозиран отговор на исковата молба, подаден от назначения особен представител. В него е посочено, че така подадените 2 искове са допустими и частично основателни. Сочи, че между страните е сключен действителен договор за банков кредит, по който ответника е поел задължение да погасява сумите взети като кредит на месечни вноски на определени падежни дати. Намира, че за банките е призната възможността да прекратят договора с едностранно волеизявление – позовава се на ТР №3/2019 г. на ОСГТК на ВКС по ТД №3/2017 г. Сочи, че в ОУ към договора за кредит е изрично уговорено, че при забава в плащанията за главница или лихви в срок над 90 дни целият непогасен остатък от сумата става предсрочно изискуем. Намира, че не може да се установи спазване на процедурата по връчване на уведомлението за прекратяване на договора от страна на банката, тъй като няма данни дали връчващият го ЧСИ е изпълнил изцяло процедурата предвидена в чл.47 от ГПК като сочи, че липсват доказателства, че последният е извършил призоваване на друг адрес, освен посочения в договора за кредит. Поради това оспорва редовността на обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Намира, че същият е обявен за предсрочно изискуем от момента на връчване на препис от исковата молба в производството на служебния представител на ответника. Намира, че съобразно с установеното в т.2 от Тълкувателно решение №3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че установените от договора лихви се дължат до момента на обявяване на договора за предсрочно изискуем, като след това според посочената точка от тълкувателното решение се дължат само главницата и мораторна лихва, но не и договорените между страните възнаградителни и наказателни лихви. Предвид обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита за ответника е възникнала едва при уведомяване на особеният представител, счита, че за вноските по кредита падежиращи след този момент не се дължат договорни лихви, а единствено мораторни. С оглед изложеното моли да бъдат уважени частично така предявените искови претенции, а в останалата им част до пълния предявен размер да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца. Не се противопоставя на изготвянето на поисканата с ИМ ССЕ.

В съдебно заседание представителят на ищеца заема становище за основателност на така предявената искова молба. Представителят на ответника излага съображенията си, обективирани в отговора на исковата молба.

Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящото производство е заведен установителен иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея.

Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендираният размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, както и специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът може 3 да установява, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.

Представляващият ответника адвокат, назначен като особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК не оспорва обстоятелството, че кредитът е валиден, че сумите по него са предоставени на ответника, както и че част от тях са останали незаплатени, което е дало възможност на банката – ищец да обяви кредита за предсрочно изискуем. Намира обаче, че поради нередовност на уведомяването за обявяване на предсрочната изискуемост на договора, извършено от ЧСИ предсрочната изискуемост не е настъпила по-рано от уведомяването на адвоката назначен като особен представител на ответника. Оспорва и дължимостта на част от претендираните лихви – възнаградителни и наказателни, имащи основанието си в договорните клаузи, като обосновава мнението си с обстоятелството, че според т.2 от ТР №3/2019 г. по ТД №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС след обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължат единствено мораторни лихви.

Предвид обстоятелството, че двете основни възражения на ответника се обосновават с обстоятелството, че ответника е нередовно уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост по договора, то това са обстоятелства подлежащи на установяване в производството, като доказателствената тежест за това редовно ли е уведомяването за прогласяване на кредита за предсрочно изискуем са в доказателствена тежест на ищеца.

Настоящото производство е предпоставено от протекло преди това производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги на банка по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Установява се в рамките на производството, че ищецът в качеството си на заявител на 20.10.2023 г. (по куриер) е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е заведено ч. гр. д. 1061/2023 г. по описа на РС – ...... Със заявлението е поискано да бъде осъден длъжникът М. А. Ю., ЕГН********** да заплати сумата от 42569.70 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 03.04.2018 г. за сумата от 45 000 лв., 25 523.04 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за период от 06.11.2018 г. до 20.06.2023 г., 2570.20 лв. – лихвена надбавка за забава за период от 06.11.2018 г. до 20.06.2023 г., 1826.10 лв. – размер на законната лихва за забава, 120 лв. – разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 18.10.2023 г. до датата на окончателното й изплащане. Със свое разпореждане №1739/23.10.2023 г. заповедният съд е отхвърлил частично в частта за сумта от 120 лв. като дължими разходи при изискуем кредит, както и за сумата над 1449.78 лв. до сумата от 1452.18 лв., претендирани като разноски. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №519/23.10.2023 г. за исканите суми, както и за 1449.78 лв., представляващи разноските за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.