Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 111 от 20.07.2026, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Частно наказателно дело 227/2026
Вид
Определение № 111
Подписан
20.07.2026
Състав
Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.234, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.62, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Поморие, 20.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ НАКАЗ., в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Йовка Т. Т.ова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно дело № 20262160200227 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.65, вр.с чл.62, ал.2 от НПК и е образувано по искане от адв.Т. Д., защитник на И. С. С. – обвиняем по досъдебно производство № 320 ЗМ-270/2026 г., по описа на РУ – Поморие, ОДМВР гр.Бургас, за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Домашен арест ”.

В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и със защитника си, поддържа направеното искане.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането, като такова моли съда да го остави без уважение.

Съдът като взе предвид изразените становища на страните и след преценка на представените доказателства по делото, намира следното.

И. И. С. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 320 ЗМ-270/2026 г. по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, за това че на 30.06.2026 г., около 10.30 ч., в гр.Ахелой, общ.Поморие, на Централен плаж, причинил на Н.Н., род. на ... г., гражданин на Израел, средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина, поради немарливо изпълнение на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, а именно предоставяне на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, без да съгласува предварително с Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с Военоморските сили и с Главна дирекция „Гранична полиция“, съгласно Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях – 1 престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от от НК.

Спрямо С. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест ” с влязло в законна сила определение № 103/03.07.2026 г., по ЧНД № 214/2026 г., по описа на РС – Поморие.

Съгласно чл.65, ал.4 НПК, по повод постъпилата молба, съдът следва не само да прецени налице ли са нови обстоятелства по случая, а отново да изследва всички обстоятелства, които са свързани със законността на задържането, в случая домашния арест.

От събраните по делото доказателства – материалите по ДП № 320 ЗМ-29/2025 г., по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, което не се оспорва от защитата.

В конкретния случай, както е посочено в мотивите на съда за първоначалното вземане на мярката за неотклонение, адекватна за целите по чл.57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда е мярката за неотклонение предвидена в чл.58, т.3 от НПК, а именно „Домашен арест”, като опасността обвиняемия да се укрие съществува, макар и да не е реална такава, налагаща вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Този извод на съда не е разколебан и към настоящия момент, независимо от ангажираните от защитата доказателства относно ангажираността на обвиняемия с предприемаческа дейност, както и относно здравословното състояние на лицето, с което обвиняемия съжителства, нещо повече опасността обвиняемия да се укрие се установява и от обстоятелството, че същият не пребивава на регистрираните негови постоянен и настоящ адрес, а на различен адрес, които не е заявил по делото и който е станал известен единствено поради взетата спрямо него мярка за неотклонение и необходимостта от изпълнение на същата.

На последно място съдът съобрази обстоятелството, че от постановяване на мярката за неотклонение е изминал период от по-малко от месец, който срок е в рамките на тримесечния такъв по чл.234, ал.1 от НПК, респ. двумесечния по чл.63, ал.4 от НПК, поради което намира, че срокът на продължителност на мярката не е неразумен и не е основание за изменение на същата, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В съвкупност от изложеното съдът намира, че мярката за неотклонение е законосъобразна, предпоставките за вземане на същата са налице и те не са отпаднали, ето защо искането за изменението й следва да бъде отхвърлено, а мярката потвърдена, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Домашен арест ” взета спрямо И. И. С., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-270/2026 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

2

Определението подлежи на обжалване и протест с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд на 27.07.2025 г., от 14.00 часа.

Преписи от определението да се изпратят на 5-то РУ на МВР– Бургас и ОСИН – Бургас, за сведение.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3