Решение № 112 от 30.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бл. , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500066 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. С.

П., ЕГН 6505080159, против решение № 908418/ 28.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 984/ 2020 г. на Pайонен съд – Бл., с искане за отмяна изцяло.

Поддържа се, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че първоинстанционния съд е извършил неправилен и повърхностен анализ на свидетелските показания и не е взел предвид съществени обстоятелства касаещи дадените от свидетеля показания, като неправилно е кредитирал същите, което от своя страна отново е довело до формирането на погрешен извод за доказаност на твърдяното в исковата молба.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 908418/ 28.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 984/ 2020 г. на Pайонен съд – Бл., с искане за отмяна изцяло.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови 1 доказателства при въззивната проверка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Сочи се в отговора, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Бл., ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по молба от Л. А. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Бл., ул.“М.“ № **, с която се иска даване на разрешение от съда за извършване от молителя на действие на разпореждане – покупко – продажба на семейно жилище, лична собственост на молителя, поради липса на съгласие за това от другия съпруг – С.П. – правно основание чл.26, изреч.2-ро от СК. Твърди се в молбата от молителя, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище, апартамент“ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.Бл., ул.“М.“ № **, площ на имота 107,45 кв.м. с прилежащите части мазе 4 и 5,10 % идеални части общи части, на основание дарение, обективирано в нот.акт № 49, дело № 454/1994г., издаден от нотариус Тамбураджиева . В този смисъл молителят твърди, че имотът е негова лична собственост, независимо от сключен със С. С. П., с ЕГН **********, граждански брак на 29.11.1987 г.

Сочи се, че от брака на страните има родени две навършили вече пълнолетие деца – А.Л. П., с ЕГН ***** и ББ.Л.Ю., родена на *****г. Твърди се от молителя, че със съпругата си са във фактическа раздяла от 2015г. , като се изтъква, че именно С.П. е напуснала въпросното жилище, което е било семейното такова и понастоящем живее в с.П., ул.Г.Д.. Посочва се, че С.П. разполага със собствен наследствен имот – жилище в с.П., поради което се обосновава правен интерес от поисканата защита и уважаване на молбата, като се твърди, че желае да се разпореди с личното си имущество, а съпругата му отказва д даде съгласие за това.

Ответната по молбата страна – С. С. П. оспорва молбата и иска оставянето й без уважение. Оспорва твърдението на молителя, че са във фактическа раздяла от 2015г. , както и че е напускала семейното жилище по собствено желание, а естеството на работата й е налагало да остава да преспива в сладкарския им цех в с. П.. Твърди , че жилището го е напуснала 2 изгонена от сина й, а не по собствено желание на 24.12.2018 г., поради което била принудена да се пренесе да живее под навес в сладкарски цех, който работи и където живее и до сега. Във възражението си ответната по молбата страна излага своя версия на твърденията на молителя като посочва изключително влошените й отношения с него и общия им син. , включително и за образувано производство по ЗЗДН, както и подадени жалби в прокуратурата за самоуправни действия.

При тези факти се оспорва молбата.

По делото са приети писмени и са събрани гласни доказателства.

От фактическа страна, настоящия състав намира следното:

По делото не е спорно, че Л. А. П. и С. С. П. са законни съпрузи – сключили са граждански брак на 29.11.1987г., като от брака си имат родени, вече навършили пълнолетие две деца - – А.Л. П., с ЕГН ***** и ББ.Л.Ю., родена на ***** г. По време на брака молителят Л.П. е станал собственик на недвижим имот, а именно „жилище, апартамент“ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. Бл., ул. “М.“ № **, площ на имота 107,45 кв.м. с прилежащите части мазе 4 и 5,10 % идеални части общи части, на основание дарение, обективирано в нот.акт № 49, дело № 454/1994г., издаден от нотариус Тамбураджиева.

Не се спори между страните, а и от свидетелските показания се установява, че към датата на подаване на молбата живеят фактически разделени, като молителят живее на друг адрес в Бл., а ответника по молбата С.П. – на адрес в .П.. Спорна е датата на фактическата раздяла, както и конкретните обстоятелства при настъпването й – дали това е станало по желание на ответника или последният е бил изведен насила от сина на страните. По делото не се спори, че именно жилището, находящо се на административен адрес: гр. Бл., ул. “М.“ № 25, вх. Б, ет. 1, ап. 1 е било жилището, в което съпрузите и децата от брака са живели до фактическата им раздяла, независимо от датата на настъпването и конкретните обстоятелства за това.

От справка от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Бл. на името на С.П. за периода от 01.01.1991 г. до 30.07.2020 г. , удостоверение за наследници на лицето С.С.В. и нот.акт № 23 от 1975 г. се установява, че С.П. е наследник по закон на своя баща Веселински и на това основание - по наследство е собственик на недвижим имот в с. П., представляващ двуетажна къща, построена в парцел в с. П.. Според удостоверение от кметство с. П. от 10.07.2020 г. е удостоверено, че С.П. притежава имот в с. П. на ул .В.Л., състоящ се от 1-ви жилищен етаж в съсобственост с О.В., но е негодно за обитаване.

От удостоверение от община Бл. се удостоверява, че жилище, 3 апартамент, находящо се на 1-ви жилищен етаж в сграда, заснета с идентификатор ***, находящ се в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. П., УПИ VIII56, кв.6А по плана на с.П., община Бл., не отговаря на хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2 от Раздел ІІІ на приложение № 2 от ЗМДТ, а именно – строителството е напълно завършено.

От показанията на свидетеля П. - син на страните, се установява, че родителите му живеят фактически разделени, а той и съпругата му обитават процесното жилище от 2015 г. Сочи, че родителите му живеят в с. П., на различни адреси, като майка му обитава пригодена стая за живеене в сладкарски цех. Свидетелят посочва, че майка му има наследствена къща в с.

П. на три етажа, като твърди, че преди да се изнесе майка му е изнесла част от нещата, както и че старата дограма от процесния имот е била взета от майка му и поставена в наследствената й къща в с. П.. Горните факти се потвърждават и от св. Г. П. - брат на молителя. Показанията на свидетеля Ю. дъщеря на страните сочи, че от Коледа на 2018 г. майка й не живее в процесното жилище, като е била изгонена от брат й и сменен патрона на вратата. Свидетлката потвърждава, че старата дограма от апартамента е поставена на наследствения имот на ответницата, както и че последната е започнала ремонт на наследствения си имот, но същият не е довършен.

Според свидетеля и двамата й родители не живеят вече в това жилище, а същото се обитава от брат й и съпругата му.

Свидетелят Просеникова сочи, че наследствения имот на ответницата не е годен за живее, липсвало вода и санитарен възел, но уточнява, че има такъв в мазето на къщата, както и сочи, че е помагала на ответницата за ремонт, има ламинат, както и потвърждава, че е поставена дограма от имота на М..

Представена е заповед за защита и определение, постановени по гр. д.

№ 23998/ 2019 г. по описа на РС - Бл., от които се установява, че св. А. П. син на страните по делото е подал молба за защита по ЗЗДН срещу майка си ответницата, но производството е прекратено.

От правна страна, съдът намира, че искането за защита е процесуално допустимо - подадено е от лице, което твърди, че е собственик на имот, който има характер на „семейно“ такова и с който имот - желае да се разпореди, но липсва съгласие на съпругата за това.

Съгласно разпоредбата на смисъла на §1 от ДР на СК, семейно е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка разпоредбата на чл. 26 СК е създала едно ограничение на правото на собственост - в случаите, когато жилище, което има характер на „семейно“ по см. на §1 от ДР на СК - е лична собственост на единия от съпрузите - то разпореждането с него по време на брака може да става само със съгласие на другия съпруг, а при липса на такова - с разрешение от съответния районен съд по местонахождение на имота при наличието на определени предпоставки.

4

Ограничението важи само докато трае брака между съпрузите.

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения. В този случай защитата на децата от брака (ако има такива) се постига чрез противопоставимостта спрямо третите лица на възникналото наемно отношение (чл. 57 СК).

Определящо за едно жилище като семейно е да се установи, че до фактическата раздяла съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца са го обитавали, независимо от собствеността. В случая страните не спорят, че процесното жилище е „семейно“ такова по см. на §1 от ДР на СК - не оспорват факта, че са обитавали жилището, не оспорват, че помежду им е настъпила фактическа раздяла /спорна е само датата и начина на напускане/, както и не спорят, че към настоящият момент и двамата съпрузи не го обитават.

Няма спор и за това, че родените от брака на страните две деца свидетели по делото, са пълнолетни, като в жилището живее само пълнолетния син на страните - .А. П., заедно със своето семейство.

При тези данни молбата е основателна. Жилището е лична собственост на молителя, придобито на основание дарение. Личната собственост е неприкосновена. Съпругът - несобственик може да се противопостави на разпореждането на личното жилище на другия съпруг, имащо характер и на семейно такова само при следните предпоставки - този съпруг да няма друго жилище, но кумулативно с това в изречение 2-ро на чл. 26 от СК разрешението на районния съд за разпореждане може да се даде ако се установи, че отчуждаване на жилището няма да е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството като цяло.

С напускане на жилището съпрузите сами са се отказали и с конклудентни действия установили липсата на общност помежду им, която да се охранява. В същото време се установи, че ответната страна има наследствен имот, с жилищен характер, по отношение на който е предприел и действия по ремонтирането му. Законодателят в разпоредбата на чл. 26, изр. 1 СК не поставя изискване за годност за обитаване на жилището, а само наличието на такова с предназначение за жилищни нужди, каквото се установи, че ответника притежава в наследство в обем идеални части.

Разпечатката съдържа 44 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68b4d349-9807-4f21-91b4-108bf0dc9ec8