Решение № 733 от 02.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Бургас, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120204109 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от „*” ООД с ЕИК: *, чрез управителя – *, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № К20_184F579084/29.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2286,51 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Застъпва се, че обстоятелствата, при които според АНО е извършено нарушението, са неясни и противоречиви. Твърди се, че е взета информация от друг АУАН, който не е бил издадено по повод процесната проверка. Счита се, че не е доказано как е формиран оборотът от 13719,04 лева, като към датата на издаване на НП на дружеството не е бил връчван ревизионен акт, както изисква ал. 102, ал. 5 ЗДДС, поради което и жалбоподателят е в невъзможност да прецени, дали наложената санкция е правилно и законосъобразно изчислена. Заявява се, че в хода на проверката не са били отчетени сторно оборотите, както и че дружеството е било санкционирано двукратно за едно и също нарушение. Под евентуалност се навеждат доводи за квалифициране на нарушението като маловажно и се иска приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски по списък (такъв обаче не е приложен).

1

В открито съдебно заседание „*” ООД се представлява от пълномощник – адв. К.К. – БАК, който поддържа и доразвива изложените в сезиращата съда жалба доводи, като моли за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 11 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 09.08.2021 г., а жалбата е депозирана на 16.08.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

Във връзка с РИП № П-02000220149774-0РП-001/11.09.2020 г. на св. М.С. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас било възложено извършването проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на „*” ООД. В хода на проверката св. С. изискала съответните документи и установила, че дружеството е било регистрирано по ЗДДС на 11.08.2020 г. Констатирала също, че основанията за регистрация са възникнали порано и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация в периода 01.02.2020 г. до 07.02.2020 г., но е бездействало (за това му бездействие има издадено НП № 545142-F565300/30.10.2020 г). Свидетелката установила също, че за периода 24.02.2020 г.

(датата на която е следвало най-късно да се издаде актът за регистрация по ЗДДС, ако дружеството беше подало заявление на време) до 10.08.2020 г. (датата предхождаща тази, на която реално то е било регистрирано по ЗДДС) дружеството е реализирало облагаем оборот от 13719,04 лева. На база тези факти св. С. преценила, че „*” ООД е нарушило разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС, поради което на 10.11.2020 г. съставила срещу него АУАН с № F579084. Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него, заявявайки, че не са отчетени сторно оборотите в съответните месеци.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнително писмено възражение не било депозирано.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.

180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2286,51 лева.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

2

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал. 2 от ЗДДС: „ал. 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок“, като съгласно ал. 1:

„Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.“. С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.

Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена нито една от двете, а само е посочено чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС. В случая в наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение.

Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то той е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство.

Времето на извършване на

3 административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не покъсно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.

4

На последно място следва да се има предвид, че размерът на дължимия данък за периода от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която задълженото лице е регистрирано от органа по приходите (чл. 102, ал. 4 ЗДДС) се изчислява по формулата на чл.

53 от ППЗДДС – в която е посочено, че релевантни са данъчната основа на конкретните доставки и съответната данъчна ставка. В случая в АУАН и НП не е посочена данъчната основа, а само стойността на облагаемите доставки (13719,04 лева). Двата термина са различни и легалните им дефиниции са дадени в чл. 12, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗДДС, като в случая интересуващата величина е именно данъчната основа, която обаче не е посочена никъде в АУАН или НП. Посочването само на облагаемите доставки е недостатъчно и само на негова база не може да се изчисли какъв е дължимият данък.

Поради всичко казано по-горе настоящият състав приема, че в хода на производството са допуснати нарушения на закона, като издаденото НП е незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени изцяло.