Определение № 1225 от 16.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1225 гр. София, 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500931 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1672/02.03.2026 г. на ищеца Е. Д.

И., ЕГН **********, срещу определение рег. № 90 от 16.02.2026 г. по гр.д. № 4/2026 г. на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаването му на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на такси и разноски в производството по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Релевантен за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК бил моментът на произнасянето, а не минал момент, като съдът следвало да установи наличието или липсата на реални парични средства и възможност за тяхното набавяне. Фактът, че към предходен момент ищецът получавал възнаграждение не доказвал налични спестявания, още по-малко - че тези средства не са били ползвани за текущи жизнени нужди. Съгласно практиката на ВКС, не можело да се презумира наличие на свободни парични средства единствено въз основа на получаван доход в минал период. Поради това изводът на първостепенния съд, че ищецът може да заплати таксите, тъй като трудовото му правоотношение, по което получавал високо възнаграждение, било прекратено два дни преди преди подаване на исковата молба, бил основан на предположение, а не на доказателства. Преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК не включвала изследване целесъобразността на трудовите или 1 имуществените решения на страната, а единствено на актуалното й имуществено състояние. Съдът не отчел и обстоятелството, че по делото няма доказателства за получено от ищеца обезщетение или натрупани спестявания, а съгласно практиката на ВКС съдът не можел да изгради отказ по чл. 83, ал. 2 ГПК върху предположение за възможни, но недоказани доходи или активи. В случая обжалваното определение се основавало на предположение за натрупани средства, без доказателства за това. Не бил отчетен и рискът от внезапна загуба на доход, което обстоятелство следвало да се отчете като съществено при преценка икономическата възможност на страната. Загубата на доход непосредствено преди завеждане на исковата молба не увеличавала възможността за плащане, а я намалявала. Нарушен бил принципът на пропорционалност и достъп до съд. В тази връзка ВКС приемал, че отказът от освобождаване от държавна такса следвало да бъде мотивиран с конкретни данни за наличие на достатъчни средства, тъй като в противен случай се засягало право на ефективен достъп до съд. Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо това постанови друго, с което да го освободи от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият въззивен състав я намира за основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 07.01.2026 г. от Е. Д. И., ЕГН **********, с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 27 вр. чл. 33 ЗЗД, предявени срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, за унищожаване на споразумителен протокол от 14.01.2025 г. за сумата 11 154.92 лв. и за периода 12.02.2015 г. – 10.11.2015 г., и на споразумителен протокол от 14.01.2025 г. за сумата 26 965.44 лв. и за периода 13.02.2016 г. – 11.12.2024 г., поради сключването им от ищеца при условията на крайна нужда. Заявени са и недопустими претенции за установяване на факти с правно значение – да се признае за 2 установено между страните, че вземанията на ответника към ищеца за периода 12.02.2015 г. – 10.11.2015 г. и за периода 13.02.2016 г. – 11.12.2021 г. са погасени по давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

С молба от 14.01.2026 г. ищецът поискал от съда на основание чл. 83, ал.

2 ГПК да бъде освободен от заплащането на държавна такса поради липса на достатъчно средства, като приложил и декларация за имущественото си състояние с нотариална заверка на подписа от 12.01.2026 г. С нея ищецът е декларирал, че има призната от ТЕЛК 65 % трайно намалена работоспособност; притежава апартамент в гр. Враца с площ 67 кв. м; л.а.

„Ауди А8“, който не е в движение. Декларирал е още, че не няма влогове, няма доходи от заплата, наеми, рента или аренда на земеделски земи или други имоти, от дивиденти или от дялови участия в търговски дружества, няма фирма като ЕТ, не получава пенсия, няма и непълнолетни деца, които да издържа. Като източник на средства за издръжка е посочил „помага ми сестра ми“.

Видно от извършените от първостепенния съд справки, молителят няма сключен граждански брак и деца; На 28.02.2025 г. същият е сключил трудов договор с „Автостъкла София Т“ ЕООД, като трудовото правоотношение е прекратено на 05.01.2026 г.

От изисканите от ищеца документи е видно, че същият е получавал основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 000 евро, като трудовото правоотношение с „Автостъкла София Т“ ЕООД е прекратено на 05.01.2026 г. по взаимно съгласие.

От представеното копие от ЕР на ТЕЛК – Белоградчик е видно, че ищецът е бил с определена 64 % ТНР без чужда помощ за срок до 01.08.2025 г., с водеща диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения.

Въз основа на тези доказателства, с атакуваното определение от 16.02.2026 г. първоинстанционният съд взел предвид, че ищецът е на 47 години, в трудоспособна възраст, със собствено жилище и лек автомобил; не е семеен и няма деца, за които да дължи грижи и издръжка; към датата на предявяване на исковата молба трудоспособността му е възстановена. От друга страна непосредствено преди завеждане на исковата молба е работел по безсрочен трудов договор при високо основно месечно трудово 3 възнаграждение от 3 000 евро, като договорът е прекратен по взаимно съгласие два дни преди предявяване на иска. По тези мотиви счел, че ищецът има възможност да поеме заплащането на държавната такса и разноските по делото и оставил молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК без уважение.

Определението е неправилно.

Предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и релевантния момент, към който съдът ги преценява в производството по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, са изяснени в практиката на ВКС (определение № 73/05.04.2019 г. по ч.гр.д. № 723/2019 г., ІІ ГО, определение № 141/01.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4354/2018 г., ІІІ ГО, определение № 69/12.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4354/2018 г., ІІІ ГО, определение № 399/06.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3281/2018 г., ІІІ ГО, определение № 342/10.08.2018 г. по ч.гр. д. № 1790/2018 г., ІІІ ГО, определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. ІІ ТО, определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч.гр.д. № 22/2012 г. II ГО, Определение № 155 от 07.04.2020 г. по ч.т.д. № 173/2020 г., ІІ ТО и много други). Прието е, че в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК – страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т.е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. След изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за нейното пълно или частично заплащане. Тази 4 преценка трябва да се направи към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Преценката на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя.

В този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

В случая по предявените искове с правно основание чл. 27 вр. чл. 33 ЗЗД дължимите държавни такси, определени по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, са в размер съответно на 228.14 евро и на 551.49 евро, общо 779.63 евро.

Исковата молба в частта й по другите два предявени иска е нередовна – така заявени същите са недопустими положителни установителни искове за установяване на факти с правно значение. Първостепенният съд не е дал указания за отстраняване на нередовността, като ищецът посочи дали предявява отрицателни установителни искове, каква е тяхната цена, какъв е правният му интерес от отрицателни установителни искове, а също и дали твърди, че е заплатил част или изцяло сумите по споразуменията за разсрочено плащане, в който случай интерес от отрицателни установителни искове не бе бил налице, а само от осъдителни такива. Независимо от това, и при евентуално отстраняване на нередовността държавна такса по тези искове 5 не би се дължала, доколкото същите биха били „в защита на един интерес“ по смисъла на чл. 72, ал. 1 ГПК. Поради това няма пречка съдът да извърши възложената му от закона преценка дали страната, с оглед установеното по делото нейно имуществено състояние, е в състояние да заплати конкретно дължимата държавна такса – в случая в размер на 779.63 евро.

Молителят е декларирал, че притежава апартамент в гр. Враца с площ 67 кв. м и лек автомобил „Ауди А8“, който не е в движение. Декларирал е още, че няма влогове, няма доходи от заплата, наеми, рента или аренда на земеделски земи или други имоти, няма доходи от дивиденти или от дялови участия в търговски дружества, не получава пенсия. Действително, представеното ЕР на ТЕЛК е с изтекъл срок, но същото касае хронични и нелечими заболявания. Само от обстоятелството, че в периода 28.02.2025 г. – 05.01.2026 г. ищецът е получавал основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 000 евро не може да се направи извод, че същият към правнорелевантния момент разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство, още повече при изрично декларираното под страх от наказателна отговорност, че няма парични влогове.