Протокол № 1084 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1084 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100500659 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:25 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНОТО ДРУЖЕСТВО „СТАТ“ ООД , редовно призовано, представлява се от адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.

ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Ж. Б. Ч., редовно призована, явява се лично и с адв. В. М., редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. П. Г., редовно призован, явява се лично.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА

И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР в съответствие с определение № 2296 / 13.05.2026 година, постановено по реда на чл. 267 от ГПК.

Адв. Г.: Поддържам въззивната жалба.

Адв. М.: Поддържам въззивната жалба.

1

СЪДЪТ приканва страните да уредят доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба.

Адв. Г.: Ние искаме да се споразумеем, но с оглед това, че представител на „СТАТ“ не е допуснат въобще до обекта по време на огледа….

Ж. Ч.: Мисля, че имахме етап за споразумение, за приспадане на некачественото изпълнение на СМР–тата, но там възникна спор между страните, че всъщност това, което аз не приемам, те приемат и затова сме тук.

Адв. Г.: Защото сега имаме някакво заключение, което горе – долу мисля, че окончателно очертава възможности за споразумение. Как Ви се струва това?

Ж. Ч.: На база тази експертиза, която е последната, също имам възражения и не съм съгласна.

Адв. Г.: Добре.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 20023/ 18.06.2026 г. на допуснатата съдебно – техническа експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата съдебно – техническа експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

С. П. Г., 58 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице С. Г.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

Адв. Г.: В заключението посочвате, че без присъствие на представител на „СТАТ“, еднолично г-жа Ч. Ви е посочила проблемните места по фасадата на къщата. По този повод, освен указанията на г-жа Ч., някакви документи за извършения ремонт видяхте ли? Бяха ли Ви показани? Например разрешение за строеж, проект, някакви чертежи, по които са изпълнявани строителните работи.

В. л. Г.: Такива документи не съм видял. Не са ми били представени, а и 2 от заключението на предходната експертиза, която съм прочел и се съдържа в делото, се вижда, че такива документи за този строеж няма. Няма чертежи.

Адв. Г.: Втори въпрос: В заключението посочвате, че с оглед извършения от инж. О., възложен от първоинстанционния съд оглед, има намеса по отношение на изработеното от „СТАТ“, като давате пример с облицовка с керамични плочи на първия етаж и попълване на фуги между къщата и настилката. Това сте го посочили в заключението на две места – на втора страница, в горния абзац: „….изпълнил декоративна облицовка с керамични плочи…“ и още на едно място имаше указания, какво допълнително е правено – страница 10, горе 1.3: „–Декоративна облицовка с керамични плочи; –Попълване на фуги…..“. В тази връзка въпросът е:

Възможно ли е нещо друго, освен посоченото, да е изпълнено след 07.03.2022 г.? Това е датата на напускане на строежа от работниците на „СТАТ“. Може ли да има други допълнителни работи, направени по обекта?

В. л. Г.: По моя преценка от това, което видях и сравнявахме като снимков материал преди и сега, считам, че е завършен основен ремонт на покриви, доколкото това засяга тази дейност, която е договорената дейност, но около….

Адв. Г.: По целия обект. Става дума въобще за цялата къща. Някакви допълнителни работи има ли извършени?

В. л. Г.: Това, което забелязах, че има изпълнени нови покриви.

Адв. Г.: Т.е. други неща не сте изследвали и така или иначе сте нямали за задача.

В Приложение № 1 към Вашата експертиза, където сте подготвили една таблица /нека говорим за големите колони/, последната колона, посочвате, че част от недостатъците от сградата – СМР на стойност 888.79 лева с ДДС, са извън обхвата на Договора между г-жа Ж. Ч. и „СТАТ“. Въпросът ми по тази констатация: Това означава ли, че за да бъдат отстранени от „СТАТ“ тези недостатъци, следва тази сума допълнително да бъде платена на „СТАТ“, защото не е в обхвата на договора? Ако бъде възложена на „СТАТ“, трябва да бъде допълнително платена.

В. л. Г.: Аз правя заключение, че такова нещо не е извършвано изобщо и приемам, че това не е било предмет на договарянето в самото начало.

3

Постфактум, вече след преизпълнена външна мазилка и се установяват тези видими отклонения от правата линия на фасадата – фасада изток /доколкото си спомням, ако не греша/, където е положена обкрачваща ламарина на покрива и тя видимо има извивка, което би могло да се отстрани, ако предварително основата беше изправена. Така че, да, тази работа, ако беше изпълнявана тогава, по тези цени, които съм посочил, тя би струвала тази сума. Правя това заключение, предположение. Все пак е въпрос на договаряне.

Адв. Г.: Последен въпрос: От техническите параметри на Вашата експертиза сте посочили, че отклоненията от хоризонталната повърхност на различни елементи варират между 1.5 см – 2 см. Въпросът ми към Вас е във връзка с мотивите на Върховен съд: Конкретно можете ли да ми кажете дали тези трудни или както и да ги наречем „забележими отклонения“ от 1 см до 2 см на различни елементи, носят някаква пазарна обезценка на сградата като цяло?

В. л. Г.: При положение, че трябва да се извършват поправки, вероятно обезценяването ще е на такава стойност.

Адв. М.: Моите въпроси. Първо искам да попитам: Вие дали сте запознат с изложените от нас недостатъци, които са описани? Има ги по делото.

В. л. Г.: Да, ето ги, показанията на човека, който работи. Предполагам, че за това става въпрос?

Адв. М.: Не! За нашите твърдения кое е извършено некачествено.

Въпросът ми е: С какви измервателни инструменти извършихте замерванията? Дали бяха достатъчни за измерването на повърхността върху фасадите?

В. л. Г.: За измерване на обръщанията по прозорците, вижда се и от снимките, използвам нивел и рулетка. А за фасадите, които визирате, там очевидно видимо е криво, така че не съм правил измерване с инструменти, защото инструментът трябва да бъде някакъв по-специален, по-дълъг, по-скъп или с електронен инструмент, което е материален актив с какъвто не разполагам.

Адв. М.: Т.е. замерванията са, тук сте упоменали в първата част „… без 4 то да е съвсем прецизно (възможни са отклонения в порядък на до 10%):“.

Това имате предвид, така ли?

В. л. Г.: Това имам предвид, че с рулетка все пак 1мм – 2мм трудно се преценява дали е ±1мм. Това имам предвид за обръщанията конкретно.

Адв. М.: В точка 1.1.1, „Установената разлика 0,5 см между измерванията ……. следва да се спаднат от измерените 2-3 см за компенсиране височината….“, т.е. …..

В. л. Г.: Става въпрос за горната страна на обръщането, за горната част на прозореца. Там фасадата завършва с водооткапващия профил, който е с дебелина около 0.5 см. За тези 5мм става въпрос отгоре, които са за да изчислим колко е фактически отклонението. Т.е. крайният резултат е, че отклонението от хоризонтална повърхност е от порядъка на 1.5 см – 2 см, като това е с приспаднатите 0.5 см. Такова отклонение от 0.5 см е допустимо, като това е съобразно Спецификацията на производителите и от Норми /в момента не мога да цитирам точно норми, трябва да се поразровя с интернет/, но това е допуск, който съм забелязал, че е допустим при този вид работа, когато става въпрос за мазилки. Т.е. отклонение от 1.5 см – 2 см надвишава и е недопустимо, тъй като е повече от 0.5 см.

Адв. М.: Също не се ли създава риск от тази разлика за неправилно оттичане, задържане на влага, компрометиране на топлоизолацията около прозореца? Това е единият ми въпрос, при такъв вид отклонение, което сте констатирал. И също да попитам за начина на отстраняване.

В. л. Г.: По отношение на влага – по конкретния прозорец, който гледаме тук /вещото лице посочва снимковия материал, приложен към заключението/, той е защитен и с дъждобран, сенник, така че не бих казал, че чак толкова би оказало такова влияние върху самата дограма. А дори и да го нямаше сенника, водооткапващият профил прави така, че водата да се стича надолу, а не да подлизва по повърхността на обръщането.

Адв. М.: За да се постигне хоризонтална повърхност, тогава в случая като се коригира този наклон от 1.5 см – 2 см, за да се постигне прав ъгъл, не следва ли да бъде изкъртено старото некачествено обръщане и да се пренаредят съответно профилите с нова шпакловка и калкулиран ли е този специален труд във Вашата оценка?

5

В. л. Г.: В табличката, която съм приложил, са предвидени дейности за допълнително полагане на мазилка с цел да се изравнят видимите отклонения.