Определение № 324 от 30.05.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 30.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000224 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на Ц. Ц.

Ц. и Р. Ц. В., двамата чрез пълномощника им адв.Бр.Б., срещу определение №287/28.02.2024г., постановено по т.дело №353/2023г. по описа на ОСВарна, с което първоинстанционният съд е отменил, на основание чл.253 от ГПК, разпореждане №5784/10.11.2023г., с което са били отменени процесуалните действия по размяна на книжа, извършени по гр.д.

№130/2021г. на ОС -Русе, на страните е указано, че подадените в тази процедура отговори по чл.131 от ГПК няма да бъдат съобразявани и е разпоредено повторно връчване на исковата молба по реда на чл.367 от ГПК; прекратил производството по т.д. №353/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта по предявените с уточнителни молби с рег.

№18580/25.07.2023г. и рег.№23401/28.09.2023г. на ищците Ц. Ц. и Р. В. искове срещу Х. Ц. и „К. Ц. К.“ЕООД, с правно основание чл.26, ал.2, пред.2, чл.26, ал.1, предл.3, чл.26, ал.2, предл.3 и чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, съединени в условия на евентуалност, за прогласяване нищожността на сключения между ответника Х. Ц. и общия им наследодател с ищците К. К., договор за продажба на дружествени дялове от 02.10.2019г ., поради липса на съгласие относно цената, противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, липса на форма поради нарушения при нотариалното удостоверяване както и поради привидност, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.

С жалбата се претендира цялостна отмяна на определението и в двете му части. Жалбоподателят излага, че постановеният акт противоречи на текста и смисъла на закона, поради което е незаконосъобразен и неправилен.

Поддържа, че в частта, в която е отменено разпореждането за предприемане на нова размяна на книжата по делото, постановеното от ВОС е неправилно, 1 тъй като процедурата по размяна на книжа е била изначално опорочена. На следващо място поддържа, че предявените инцидентни установителни искове за установяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, са допустими и незаконосъобразно производството по същите е било прекратено. Поддържа становище, че процесуално легитимирана страна по иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, вкл. и по обуславящите искове, се явява дружеството, по чиято партида следва да намери отражение решението по спора съгласно чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ. Действително, дружеството не е страна по атакуваната с исковете по чл.26 ЗЗД сделка, но същото е задължителен ответник съобразно субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по тези искове. Поради това, жалбоподателят счита, че наред със страните по сделката, в производството следва да участва и дружеството, в чиято правна сфера ще настъпят занапред последиците, предвидени в чл.30 ЗТРРЮЛНЦ. /цит. определение по к.т.дело №870/2021г. на ВКС, Второ т.о./ Поради изложеното, страната поддържа, че съдът е достигнал до погрешни изводи, че дружеството не е легитимирана страна по иска за нищожност, а приобретателят на дружествени дялове /по атакуваната сделка/ не е самостоятелна страна в производството по чл.29 ЗТР.

Отделно от изложеното, жалбоподателите твърдят, че не е налице формирана сила на пресъдено нещо по отношение действителността на договора по чл.129 ТЗ в приключилото производство по гр.дело №5553/20221г. на РСгр.Русе – относно разгледаните в него две основания за нищожност поради накърняване на добрите нрави и привидност на договора. Сочи, че дружеството -ответник по предявения иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, не е било страна в това производство, поради което и решението не може да му бъде противопоставено. Поради това счита, че съдът не е ограничен да се произнесе тепърва по валидността на сделката по прехвърляне на дружествените дялове от праводателя К. К. на ответника. Твърди се, че не е налице идентичност нито на основанието, нито на предмета, нито на страните по приключилото производство на РС- гр.Русе. Счита, че в настоящото производство съдът може без проблем да се произнесе по валидността на договора за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на ответното дружество, вкл. по заявените нови основания за нищожност – поради липса на съгласие и липса на форма поради нарушения в нотариалното удостоверяване.

Освен това жалбоподателят счита, че съдът има и служебно задължение да следи за валидността на обуславящите правоотношения, за което следва да уведоми страните.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна „К. Ц.

К.“ЕООД и Х. Ц. Ц., двамата чрез адв.Д., за неоснователност на жалбата.

Ответниците считат жалбата за недопустима в частта спрямо отмененото разпореждане от 10.11.2023г., тъй като същото не подлежи на самостоятелно обжалване. На следващо място, страната споделя изводите на съда за недопустимо предявяване и разглеждане основанията за нищожност на договора по чл.129 ТЗ като инцидентни установителни искове в настоящото производство. Счита, че неучастието на дружеството в преюдициалното производство по гр.дело №5553/2021г. на РС-Русе, не 2 преодолява забраната за пререшаване на спор, разрешен със СПН между ищците и Х. Ц. съгласно чл.299 ГПК, макар дружеството да е следвало да участва в процеса като необходим другар. Счита, че в настоящото производство е недопустимо разглеждането на инцидентни искове на нови основания за нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, а сочи, че същите не представляват и не отговарят и на предпоставките за изменение основанието на предявения иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Тези основания са могли да бъдат заявени като изменение на иска по чл.26 ЗЗД, приключило с влязъл в сила акт.

Настоящият състав намира частната жалба за редовна - подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, при интерес от обжалването. Независимо от това съдът намира производството по частната жалба за недопустимо изцяло по отношение на двете обединени определения в обжалвания съдебен акт рег. №287/28.02.2024г. на ВОС. За да достигне до тези изводи въззивният състав съобрази следното:

Производството е било образувано по искова молба на Ц. Ц. и Р. В., представлявани от адв.Б. от ВАК срещу Х. Ц. Ц. и „К. Ц. К.“ЕООД, ЕИК 203260457, Русе, за обявяване нищожността на договор за продажба на дружествени дялове от 02.10.2019г., сключен между наследодателя на ищците Ц К. /починал/ и Х. Ц., по реда на чл.129 ТЗ, за продажба на всички дружествени дялове на първия от едноличното дружество с ограничена отговорност-ответник по иска, съставляващи 100% от капитала му, поради накърняване на добрите нрави /нееквивалентност на престациите/ както и установяване, че по заявление обр.А4, вх.№20191002152346, са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството в ТР, свързани с прехвърляне на дружествените дялове и последиците от това. В условие на евентуалност е бил предявен иск за установяване привидността на същия договор ведно с обусловен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуване на същото вписано в ТР обстоятелство. На следващо място, при установяване относителна симулация на договора за продажба на дялове, се претендира намаляване на дарствено разпореждане, ако при разглеждане на симулацията бъде установена прикрита сделка дарение.

С определение от 15.04.2021г. по т.дело №130/2021г. на ОС -Русе разделил производството по исковете по чл.26 ЗЗД, които били изпратени по подсъдност на РС -Русе, на основание чл.103 ГПК, а при ОС -Русе останал за разглеждане иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, производството по който било спряно на основание чл.229, т.4 ГПК.

С определение от 13.01.2023г. производството по т.дело №130/2021г. на РОС било възобновено с постановяване и влизане в сила на решение №485/20.04.2022г. по гр.дело №5553/2021г. на РС – Русе, по което предявените искове за нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове /липса на съгласие и привидност/, с правно основание чл.26 ЗЗД, са били отхвърлени. В това производство ответник е бил единствено приобретателят на дружествените дялове Х. Ц. като дружеството не е било конституирано и не е участвало нито като главна, нито като 3 подпомагаща страна.

Поради отвод за местна подсъдност, въведен с отговора на исковата молба /с промяна адреса на управление и седалището на ответното дружество от Русе във Варна/, съдът с определение №452/19.05.2023г. е прекратил производството по т.дело №130/2021г. на ОС-Русе и изпратил същото на ВОС по компетентност. Пред ВОС е образувано т.дело №353/2023г. по предявен иск от Ц. Ц. и Р. В. срещу дружеството, за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства поради въведени твърдения за нищожност на договора за продажба на дружествени дялове от капитала на ответното дружество на другия ответник. Във връзка с разпореждане за без движение на образуваното пред ВОС производство по т.дело №353/2023г., ищецът уточнил с молба от 25.07.2023г., че поддържа иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ поради нищожност на договора за прехвърляне на дружествените дялове от бившия едноличен собственик на капитала на дружеството в полза на един от наследниците му -ответникът Х. Ц.. Освен това е направил искане за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск за нищожност на договора по чл.129 ТЗ поради липса на съгласие. Ищците насочват иска по чл.212 ГПК срещу приобретателя на дружествените дялове и срещу дружеството, страна и по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. С нова уточняваща молба от 28.09.2023г. ищците сочат, че предявяват иска по чл.29 ЗТР /съкр./ само срещу дружеството, а тези по чл.26 ЗЗД – срещу първоначалните двама ответници /дружеството и Х. Ц./, при въведени няколко основания за нищожност, част от тях съвпадащи с основанията на разгледаните по гр.дело №5553/2021г. на РС- Русе. С молба от 09.11.2023г. ищците, чрез адв.Б. посочват, че насочват инцидентните установителни искове по чл.26 ЗЗД и срещу двамата ответници, вкл. ответното дружество.

Тези молби на ищците настоящият състав възприема /както впрочем и първата инстанция/ като уточнения на предявената искова молба. С разпореждане №5784/10.11.2023г. съдът по т.дело №353/2023г. е отменил предприети действия по размяната на книжа по първоначално образуваното гр.дело №130/2021г. на ОС-Русе, на основание чл.131 ГПК, като е предприел ново връчване на исковата молба на ответниците по реда за търговски спорове съгласно чл.367 ГПК. С определение №287/28.02.2024г. ВОС , предмет на настоящата частна жалба, съдът е отменил разпореждането, с което са били отменени по реда на чл.253 ГПК извършените до този момент действия по размяна на книжа както и прекратил производството по предявените инцидентни установителни искове като недопустимо съединени с главния иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. С последваща уточняваща молба вх.

№18580/25.07.2023г. ищците са посочили, че поддържат иска на изложените основания като претендират произнасяне на съда и по преюдициалните искове за нищожност на договора вкл. на новопредявени основания – липса на съгласие, по реда на чл.212 както и чрез добяване на ново основание съгласно чл.214 ГПК. Поддържат, че пасивна легитимация по предявения иск по чл.29 ЗТР има и ответникът Х. Ц..

За да постанови обжалваното определение от 28.02.24г. по т.дело №353/2024г. окръжният съд е приел, че с оглед предвидените в закона 4 преклузии, свързани с подаване отговор на исковата молба, не са налице основания за незачитане на извършените по гр.д. №130/2021г. на ОС- Русе процесуални действия по реда на чл.131 от ГПК като производството следва да продължи с извършване на втора размяна на книжа съгласно чл.372 от ГПК. При служебна проверка относно допустимост на производството, ВОС е констатирал, че предявените инцидентни установителни искове са недопустими, независимо че са предявени преди изтичане срока по чл.372 от ГПК. Съдът е изложил аргументи в посока недопустимостта на предприетото последващо обективно съединяване на искове по почин на ищците като прекратил производството по исковете с правно основание чл.26, ал.2, пред.2, чл.26, ал.1, предл.3, чл.26, ал.2, предл.3 и чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, предявени по реда на чл.212 ГПК, на основание чл.130 ГПК. (в този смисъл мотивите на ТР от 13.01.2023 г. по т.д. №7/2020г. на ВКС).