Решение № 230 от 25.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Шумен, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Й.ова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20243630101115 по описа за 2024 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу Й. С. Н., ЕГН :

**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1586,01 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1586,01 лева, представляваща 932,66 лева главница по договор за потребителски кредит № 975456/28.11.2017г., между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, 137,86 лева договорна лихва за периода 28.11.2017г. – 31.12.2018г. и 515,49 лева лихва за забава, за периода 28.11.2017г. – 31.12.2018г.. Вземанията били платени на кредитора от ищцов цедент – „Ай тръст“ ЕООД, по договор за поръчителство между двете дружества. За така твърдяното вземане ищецът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение.

Издадената заповед по ЧГД № 2097/2023г., била връчена по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му 1 заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че липсват данни по делото, както за реално предоставяне на заетата по договора за потребителски кредит сума, така и за действително плащане на суми от ищцовия цедент на ответния кредитор.

Договора за потребителски кредит бил недействителен. Евентуално заявява възражение за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност.

Иска отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 28.11.2017г. „Кредисимо“ АД и ответника сключили договор за потребителски кредит, според който му предоставил сумата от 1000 лева.

Уговорено било връщането , на тринадесет вноски, с конкретни падежи – последно число на месеца, включваща главница и лихва в размер на 26,24%, при ГПР от 50%, и обща дължима сума по кредита от 1159,73 лева. На същата дата между ответника и ищцовия цедент – „Ай Тръст“ ЕООД, бил сключен договор за представяне на поръчителство /във вр. с чл. 4 от договора за потребителски кредит/, по силата на който дружеството се задължавало да сключи договор за поръчителство със ответния заемодател, срещу възнаграждение, платимо на падежите по договора за кредит, в размер на 89,21 лева/1159,60 лева общо възнаграждение/. Според неоспорени справки от системата на „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, сумата от 769,12 лева била отнесена за погасяване на стари задължения на ответника, сумата от 230,88 лева му била преведена по сметка в „Изипей“ от заемодателя, а 1348,17 лева били прихванати по насрещни разчети между двете дружества.

Вземанията по договора за поръчителство, сключен също на 28.112017г., били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021г.. Както уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 13.01.2025г., когато е 2 особения му представител е получил препис от исковата молба. Няма данни по делото за уведомяването му от поръчителя за извършено от него плащане на задължения по договора за кредит. Заявлението по ЧГД № 2097/2023г. е постъпило във ВРС на 03.08.2023г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи наличието на валиден договор за поръчителство на ищцовия цедент, с кредитор на ответника, за негово действително задължение(действителен договор за потребителски кредит); изпълнение на задължението, след уведомяване на ответника за предявен иск от кредитора.

Посочените, не са налице, в настоящия случай – Договора за потребителски кредит е недействителен, по смисъла на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По отношение на ГПР, не е достатъчно запис в договора за потребителски кредит, за стойността му и общата дължима сума от потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид допускания при изчисляване на ГПР и определяне на общата дължима сума. Последната и ГПР, посочени в договора, не отчитат разхода на кредитополучателя за заплащане възнаграждение на поръчителя, по договор за поръчка между тях, но наложен му с клауза от този за потребителски кредит. Според Решение от 13.03.2025г. на СЕС по Дело С-337/23 тези разходи попада в обхвата на понятията общи разходи по кредита за потребителя и годишен процент на разходите. Тъй като според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, а договора за кредит е недействителен на посоченото основание, то договора за поръчителство между заемодателя и ищцовия цедент е нищожен – има невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Така, дори и да е платил на първоначалния кредитор, той не може да встъпи в правата му срещу длъжника по нищожен договор за поръчителство, не може да получи сумите по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, съответно не е могъл да прехвърли на ищеца вземане което няма. Поръчителят по нищожния договор за поръчителство, респективно правоприемникът му, няма възможност да получат и чистата стойност на кредита, като особена последица на недействителността по чл. 22 от ЗПК. Ако е изпълнил това задължение на длъжника, като трето лице може да иска връщането му на други основания, каквито по делото не са заявявани и разглеждани. Във 3 връзка с последното следва да се отбележи, че възражението за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в закона давност е частично основателно, като са погасени вземанията за всички вноски по договора за кредит до 31.06.2018г., включително, съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по ТД № 3/2023 г., ОСГТК.

Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на спора разноски между страните не следва да се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК :

203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу Й. С. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1586,01 лева, представляваща 932,66 лева главница по договор за потребителски кредит № 975456/28.11.2017г., между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, 137,86 лева договорна лихва за периода 28.11.2017г. – 31.12.2018г. и 515,49 лева лихва за забава, за периода 28.11.2017г. – 31.12.2018г. и законна лихва върху главницата от 932,66 лева, от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/03.08.2023г./, до окончателното плащане, като неоснователни.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4