Определение № 1516 от 10.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1444/2025
- Вид
- Определение № 1516
- Подписан
- 10.06.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 254, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 пр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1516 гр. София, 10.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501444 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 436, ал. 4 и чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от длъжника по изпълнението – Х. В. Г., ЕГН ********** срещу определение № 5277 от 18.03.2025г., по ч.гр.д. 6930/2024г. по описа на СГС, гр.о., ІІI „б“ състав, с което върната като нередовна молбата му с вх. № 21485/07.05.2024г. по описа на ЧСИ У. Д. и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател/длъжникът по изпълнението – Х. В. Г. счита, че обжалваното определение е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 254, ал. 2 ГПК и не е подписано от членовете на съдебния състав. На следващо място твърди, че обжалваното определение е постановено от незаконен тричленен състав, тъй като само съдията-докладчик е избран на случаен принцип. Според частния жалбоподател, неправилно са му давани указания за отстраняване нередовности на исковата молба, която била безкрайно ясна.
Въпреки това тези указания били изпълнени в срок, чрез подадено уточнение на три страници и в по два екземпляра. На последно място твърди, че всички извършени действия от заповедния съд, първоинстанционния и въззивния съд в исковото производство са нищожни. Моли обжалваното определение да бъде отменено като нищожно и делото да бъде върнато за ново законно разпределение, алтернативно да се произнесе по същество по искова молба с вх. 21485/27.05.2024г., вземайки предвид и уточнението от 12.07.2024г.
Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, защото тя не участва в производството по аргумент от чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Частната въззивна жалба е подадена в срок, от легитмирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
1
Въззивният съд извърши служебна проверка по чл. 269 пр. първо от ГПК и установи, че обжалваното определение е валидно и допустимо.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното определение е нищожно.
Определението на съда е нищожно, когато е постановено: от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице което не е взело участие при разглеждането на спора; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт тъй като е постановено срещу лице което не е подчинено на властта на българския съд; когато е устно или неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост; когато съдържанието му противоречи на българския правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна. По делото не се е установява нито едно от тези обстоятелства.
Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното определение не е подписано от членовете на съдебния състав. Видно от л. 32 се установява, че обжалваното е ръкописно подписано от всеки един от членовете на съдебния състав – З. Ч., К. М. и Ц. К..
Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното определение не отговаря на изискванията на чл. 254, ал. 2 ГПК. Видно от л. 31-32 се установява, че определението съдържа всички реквизити по чл. 254, ал. 2, т.т. 1, 2, 3, 4 , 6 и 7.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че обжалваното определение е постановено от незаконен тричленен състав, тъй като само съдията-докладчик е избран на случаен принцип.
Видно от протокола за случайно разпределение от 17.06.2024г. се установява, че съдията докладчик – З. Ч. е определена автоматично и на случаен принцип. От същия протокол се установява, че другите двама членове на съдебния състав - К. М. и Ц. К. също са съдии в СГС. Следователно е спазен принципът на случайно разпределение, чрез определяне на конкретен съдия докладчик по делото, който заседава в определения съобразно вътрешните правила на СГС съответен въззивен състав. По идентичен начин е уредено и разпределението на делата в Апелативен съд град София, където съдиите са разпределени в постоянни съдебни състави по отделения от Общото събрание на САС. Конкретното дело се разпределя от съответния зам. председател чрез ЕИСС и на конкретен съдия-докладчик.
Този факт е служебно известен на съда и не подлежи на доказване, на основание чл. 155 от ГПК.
Производството по делото е образувано по наименувана искова молба от Х. В. Г. с вх. № 21485/07.05.2024г. по описа на ЧСИ У. Д., в която в т. І са релевирани доводи за незаконосъобразност на проведено заповедно и двуинстанцинно исково производство, решени от незаконни съдебни състави. В т. ІІ са релевилани доводи за допуснати нарушения на ЧСИ Д. по образуваното срещу него производство по индивидуално принудително изпълнение. В петитума на исковата молба има искане за спиране на изп. производство по изп. д. № 20238600401655, за вдигане на наложените запори, за обезсилване на изп. лист от 2
23.10.2023г. по гр.д. 40246/2019г. по описа на СРС, както и да се възстановят от ЧСИ неправомерно изтеглените несеквестируеми суми и обжалва размера на разходите за ЧСИ.
Посочено е че „Топлофикация София“ ЕАД и ЧСИ У. Д. са ответници и са получили неследващи им се по закон облаги.
С разпореждане № 14939 от 19.06.2024г., СГС е дал указания на жалбоподателя да уточни какво представлява тази молба, дали е искова молба срещу „Топлофикация София“ ЕАД и ЧСИ У. Д., или представлява жалба срещу действията на съдебния изпълнител, като изрично посочи конкретни изпълнителни действия или конкретни актове, които се обжалват или се обжалва разпореждане за издаване на изп. лист по гр.д. 402466/2019г. СГС е указал на частния жалбоподател, че при неизпълнение на дадените указания производството по нея ще бъде прекратено. С уточнение вх. № 79306/12.07.2024г., частният жалбоподател е заявил, че всичките му искания са ясно изложени в жалбата, но можело процесната молба да се разглежда(трансформира) като иск срещу незаконни действия на ЧСИ Д..
Наименуваната искова молба, представлява жалба срещу действията на съдебния изпълнител, в която се преразказват и квалифицират като незаконни всички процесуални действия на съда, извършени по приключило заповедно производство и предявен иск от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. Г. по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. Съдържа и твърдения за извършени незаконосъобразни действия от ЧСИ Д. по образуваното изп.д. № 20238580401655.
СГС правилно е установил, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 вр. с чл.
260 ГПК - не е посочено кое изп. действие се обжалва, в какво се състой неговата порочност и в какво се състой искането до съда. Тези нередовности не са отстранени в указания от съда срок, поради което СГС правилно е постановил да бъде върната и е прекратено производството по нея, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Единственото изп. действие, което е извършено от ЧСИ Д. и подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 е постановлението за разноски по изпълнението, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение, получена лично от Х. Г. на 10.01.2024г. Жалбата срещу това действие на съдебния изпълнител е недопустима, тъй като е подадена на 07.05.2024г., а законоустановения двуседмичен срок за обжалване, определен в чл. 436, ал. 1 ГПК е изтекъл на 24.01.2024г.
На основание т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005г. по тълкувателно дело № 3/2005г., ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5277 от 18.03.2025г., по ч.гр.д. 6930/2024г. по описа на 3
СГС, гр.о., ІІI „б“ състав, с което върната като нередовна молбата от Х. В. Г., ЕГН ********** с вх. № 21485/07.05.2024г. по описа на ЧСИ У. Д. и е прекратено производството по делото.
Препис от определението да се връчи на Х. В. Г. за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4