Решение № 103 от 21.02.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Дупница, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510102562 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“ бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, иск с правно основание чл.26, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1285483/07.09.2023г. и осъждане на ответното дружество да му заплати сторените разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 07.09.2023г. сключил с ответника цитирания договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството му дало в заем сумата от 300.00 лв., с договорена възнаградителна лихва в размер на 15.63 лв., при фиксирани Годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.53% и Годишен процент на разходите (ГПР) от 49.93%.

На същата дата, 07.09.2023г., ищецът бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Multitude Bank p.l.c.“ във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му „Multitude Bank p.l.c.“ трябвало да обезпечи задълженията му по договора за потребителски кредит. Било е уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 128.64 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "Фератум България" ЕООД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Ищецът счита посочените договори за недействителни, доколкото в първия от тях не е посочен реално дължимия ГПР и в него не е включено възнаграждението за поръчител, а втория-защото противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание 1 за сключването му и е сключен за обезпечаване на недействителна сделка. Излага пространни правни съображения.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. С молба вх.

№2037/18.02.2025г., депозирана преди датата на първото открито заседание по делото, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че по силата на договора кредитополучателят можел да избира начина за обезпечаване на задължението.

Счита договора за гаранция за отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна.

Твърди, че ищецът бил избрал като поръчител Мултитуюд Банк (Малта). Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените установителни искове са по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр. чл.

143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем,наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание, противоречието на клаузата за предоставяне на обезпечение с императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба; размера на действителното ГПР.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ. наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.

В случая между страните не е налице спор, че между тях е имало сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1285483/07.09.2023г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 300.00 лв., който следвало да бъде върнат в срок от 45 дни, с договорена възнаградителна лихва в размер на 15.63 лв., при фиксирани Годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.53% и Годишен процент на разходите (ГПР) от 49.93%.

Не е оспорено и това, че съгласно договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“, както и това, че във връзка с предоставено от трето лице поръчителство в тежест на ищеца е начислено и заплащането на възнаграждение за поръчителство в размер на 128.64 лв., което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "Фератум България" ЕООД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Единственото спорно обстоятелство се свежда до това дали описаното задължение на ищеца за заплащане на възнаграждение за поръчителство следва да се включи в годишния процент на разходите (ГПР), съотв. дали последното води до нищожност на процесния договор за потребителски кредит, по който въпрос съдът намира следното:

В съдебната практика се приема, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, 2 когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка се установява, че към датата на сключване на договора двете дружества („Фератум България“ и „Multitude Bank“) са с едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД до 09.12.2024г. е именно Мултитют СЕ, Идентификация 1950969-1 (а след 09.12.2024г. - Мултитюд ПЛС, Идентификация C 109441), което наименование е идентично с посоченото от ответника – Мултитюд Банк. Въз основа на изложените фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това задължение на кредитополучателя е липса на правоотношение между страните – при непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване за кредит не е одобрено, т.е. несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,93 %, като при включването на посоченото възнаграждение (равняващо се на 128.64 лв. при кредит в размер на 300.00 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за кредит.

В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22).

3

При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него суми за държавна такса в размер на 50.00 лв.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на упълномощения от ищеца адвокат Л. К.

Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от С. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“ бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1285483 от 07.09.2023г.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“ бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9 20, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, стротените по делото разноски в размер на 50.00 лв. (петдесет лева) държавна такса.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“ бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9 20, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. от САК, с адрес: ***, сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4