Решение № 5212 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5212 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110141335 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на „........“ ЕАД против ......“, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата 241,00 лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета по щета №..........26, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 29.06.2023 г. в гр. В, на паркинга на магазин „....“ водачът на лек автомобил „......“ с рег. №..... предприема маневра завиване надясно без да осигури достатъчно странично разстояние и без да съобрази паркирания на място лек автомобил „.... ..“ с рег. №......., при което по нейна вина настъпва пътнотранспортно произшествие, при което на застрахования при ищеца лек автомобил „....

..“ с рег. №....... са причинени щети, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № №.. г., валидната към датата на ПТП. Поддържа, че за процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП от 29.06.2023 г., съгласно който виновен за инцидента е водачът на лек автомобил „......“ с рег.

№...... По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета № ..........26 е определено и изплатено на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 226,00 лева с нареждане за масов превод от 12.12.2023 г. Посочва, че към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на „......“ с рег. №....., имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 226,00 лева представляваща платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 15,00 лв., като ответникът отказал да погаси вземането. Моли за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Поддържа, че са представени два проколола за ПТП, както и че действително е отказано да се заплати регресното вземане, тъй като декларираното събитие не отговаряло на действителната обстановка. Оспорва, описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и че изключителна вина за настъпването му има, 1 застрахования при него водач. Релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като оспорва и стойността на имуществените вреди, тъй като не всички са в причинно-следствена връзка с процесния удар. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на сторените в производството разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, , както действията с които водачът на застрахования при ищеца автомобил е причинил ПТП-то, евентуално, че е допринесъл за настъпване на вредите в условията на съпричиняване. В негова тежест е и да обори презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Установява се по делото, че между собственика на лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... и ищцовото дружество е налице валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, обективиран в застрахователна полица №.. със срок на действие от 04.01.2023 г. до 03.01.2024 г. с покритие „Пълно каско“ и договорен начин на ликвидация в експертна оценка. Собствеността на лекия автомобил не се оспорва, а и се установява от приобщение талон за регистрация.

Не е спорно между страните, че по отношение на лек автомобил „......“ с рег. №..... към датата на процесното ПТП – 23.06.2023 г. е налице валидна застраховка, сключена с ответното дружество. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на водача на лек автомобил „......“ с рег. №..... сочи, че отговорността му е покрита.

За установяване механизма на произшествието по делото е представен двустранен констативен протокол от 23.06.2023 г., подписан от двамата водачи, съгласно който произшествието е настъпило на 23.06.2023 г. в гр. В (....) като за превозно средство А – лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... е настъпило в паркирано/спряло състояние, а за превозно средство Б – лек автомобил „......“ с рег. №..... при завиване на дясно. В забележка водачът на превозно средство А е вписал, че „при завой на дясно участник Б ме закача“ , докато водачът на превозно средство Б е вписала, че „не е навлизала в паркинг зоната, бях на пътното платно, кола А даде назад.“

Разпитан пред съда водачът на лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... заявява, че макар да не си спомня много за случая, помни, че е бил на паркинга на „....“ заедно със съпругата си, че е излизал от паркомясто и другия водач го е засякъл. Поддържа, че другият водач, който е влизал в завой на паркинга леко го е „чукнал отзад“. Свидетелства, че е излизал назад от паркомясто между редове коли, шофирал е много бавно, но не е видял другия автомобил.

Видял е другия автомобил в момента на удара, след като е настъпило произшествието, преди това не я е видял. Попълнили двустранен протокол, но били сбъркани местата на участниците в него.

2

Според показанията на другия участник в ПТП-то П. Д. В. – водач на лек автомобил „......“ с рег. №....., за да намери паркомясто на паркинга на „....“ прави десен завой, подминава първата паркирана кола и в този момент втората кола дава леко назад и я блъска.

Ударът бил лек и по автомобилите имало само драскотини. Движила се е с около 20 км/ч, но е възприела автомобила едва когато я е ударил. Завява, че е видяла другия автомобил след като е преминала покрай него, но той давайки назад я удря в задната част на автомобил.

Подписала двустранен протокол, в който другия участник искал да се впише, че вината за произшествието е нейна, защото била със служебен автомобил. Твърди, че не е имал възможност да избегне удара, тъй като другият автомобил се е потеглил назад, когато е преминавала.

По делото е прието заключение на съдебно – автотехническата експертиза, според което механизмът на настъпване на процесното произшествие, отразен в двустранния констативен протокол е, че при движение на паркинг на магазин „... ....“ в гр. В лек автомобил „......“ с рег. №..... реализира с паркирания отдясно лек автомобил „.... ..“ с рег.

№......., в който случай предотвратимостта на произшествието е била в зависимост от безопасната дистанция при движение, която водачът на лек автомобил „......“ с рег. №..... е следвало да остави. Вещото лице е посочило, че при съобразяване събраните по делото свидетелски показания механизмът на настъпване на произшествието е, че предприемайки маневра на заден ход за излизане от паркомясто лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... реализира ПТП с преминаващия зад него лек автомобил „......“ с рег. №...... При такъв механизъм на ПТП-то същото е било предотвратимо, ако водачът на лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... преди да предприеме маневра на заден ход се е убедил, че може за я завърши безопасно, без да настъпи съприкосновение с другия автомобил. Разпитан по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в съдебно заседание експертът посочва, че и двата механизма на настъпване на констатираните увреждания са възможни. Посочва, че при съобразяване на увредените детайли по двата автомобила разположението на двата автомобила към момента на съприкосновението е било косо, а не перпендикулярно.

Съобразявайки събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. заключението на САТЕ съдът намира, че на 23.06.2023 г. в гр. В на паркинга на магазин „...

....“ лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... предприема маневра движение на заден ход, за да излезе от редица с паркирани автомобили като в същия момент лек автомобил „......“ с рег.

№..... прави маневра десен завой, за да навлезе в паркинга, преминава покрай него, при което настъпва удар между двата автомобила като ударът за лек автомобил „.... ..“ е в задната дясна част, а зоната на удар за лек автомобил „......“ е неговата задна странична лява част. Според свидетелските показания и на двамата водачи, лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... не е бил първа кола в редицата от паркирани автомобили, от която е искал да излезе и съответно покрай която водачът на „......“ с рег. №..... е направил маневра десен завой. Предвид това съдът намира, че не кореспондира със събраните доказателства твърдението в исковата молба, че ударът за лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... е настъпил в спряно състояние. За да бъде съприкосновението между двата автомобила косо, в който смисъл е заявеното от вещото лице пред съда, лек автомобил „.... ..“ с рег. №....... е следвало да се намира по-напред в редицата от останалите паркирани автомобили именно поради предприето движение назад. В този случай произшествието за водача на лек автомобил „......“ с рег. №..... е било непредотвратимо, тъй като същият не е имал обективната възможност да възприеме движещият се назад автомобил щом вече е бил преминал покрай него с предната си част.

При така възприетия от съда механизъм на процесното ПТП, в резултат на който е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, следва да се посочи, че то е настъпило единствено в резултат от действията на водача на „.... ..“ с рег.

№......., който при предприемане маневра, за да излезе от реда на паркирани превозни средства не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците, които минават покрай него, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, каквото задължение има съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Следва да се отбележи, че съгласявайки се по отношение на вината водачите са 3 попълнили двустранен констативен протокол, който като частен документ, съдържащ неизгодни за издателите си факти, се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл попълването на графа за „превозно средство А“ непосредствено след произшествието съдът цени като извънсъдебно признание, направено от страна на водача на „.... ..“ с рег. №....... по отношение на вината за случилото се.

При тези данни съдът счита, че липсата на доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „......“ с рег. №..... обуславя извода, че за настъпилото събитие ответното дружество не носи риска, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача. Предвид това ответното дружество не следва да отговаря по заявената регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, поради което искът подлежи на отхвърляне.