Решение № 501 от 16.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Велико Търново, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100339 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът КР. ЛЮБ. КР. чрез пълномощника си адвокат Д.Д. от ВТАК твърди, че е пострадал в резултат на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 28.10.2019 г. около 17.10 часа на път VTR- 1181 при км. 1 + 300 от гр. Г.О. за с. К. област В. Т./ документирано с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 227 от 28.10.2019г. на ОД на МВР - В. Търново, РУ - Г. Оряховица/ , при следните обстоятелства /механизъм и условия/:

При управление на лек автомобил марка „Ш.", модел „Р." с рег. № ..., водачът Д.И.П. удря в задната лява част спрял на пътното платно лек автомобил с включени аварийни светлини, вследствие на което се завърта, навлиза в насрещната пътна лента и се осъществява удар с управлявания от първия лек автомобил марка „Н.", модел „Н." с рег. № ..- негова собственост.

В резултат на събитието получава множество травматични телесни увреждания: травматичен шок; закрито счупване на илиачната кост; фрактура на осмо ребро вдясно; дифузна травма на главния мозък; травма на черния дроб; хематом на челото над дясна вежда и разкъсно-контузна рана с размер приблизително 6 см.; хематом на гърдите, започващ от лява ключица, косо към десния хълбок с правоъгълна форма приблизително с размери 6/32 см. - отпечатък от предпазен колан; хематом към хълбока е 6/10 см.; по цялото протежение на описаните хематоми е налице охлузване на кожата; хематом под пъпа 6/35 см. - отпечатък от предпазен колан; хематом над симфизата 5/10 см.; хематом на ляво подбедрие, слизащ по глутеуса, ингвиналната област и ляво бедро, странично отзад; хематом в дясна тазобедрена става.

Бил принуден да живее в условията на физически дискомфорт и болки, ограничаващи неговата двигателна активност и възможност за физическо натоварване, налагало се е да ходи с помощни средства и не е можел да се движи свободно, поставени са му множество прекъснати конци на клепача , което нарушило естетически външния му вид.

1

Предписано му е домашно лечение след напускането на болницата, наложило излизането му в продължителен отпуск по болест от 28.10.2019 г. до 02.02.2020 г. Изживял е силна уплаха, с трайно отрицателно въздействие на случая върху неговата психика- макар и да шофира и да се придвижва без помощни средства, изпитва страх и притеснения по отношение на пътния участък.

Претърпява и имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за лечение , свързани със закупуването и заплащането на множество лекарства, медицински материали и извършване на медицински изследвания, на обща стойност 347,23 лева, както и в стойността на необходимите ремонтно- възстановителни работи по увредения лек автомобил , възлизаща на 6 000 лева/ подробно описани в 31 пункта на уточняващата молба/.

Причинителят на вредите/ с твърдение да е нарушил виновно нормата на чл. 20, ал.

2, изр. второ ЗДвП/ към момента на събитието е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал.2 от КЗ на основание юридическия факт на сключен между него и ответника ЗАД „А.." АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с № ВС/11/119001921553, със срок на валидност от 12.07.2019 г. до 11.07.2020 г.

Предявил към застрахователя писмена претенция с вх. № 1-13517/04.12.2019г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева и за имуществени вреди в размер на 6347,23 лева, която не е удовлетворена в установените от закона срокове.

Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение, с което да осъди застрахователя- ответник да му заплати горепосочените парични суми на предявените основания , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от дата на увреждането до окончателното им изплащане.

В с.з. пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове по съображения, развити в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК и на устните състезания чрез своя процесуален представител по пълномощие в качеството на юрисконсулт оспорва исковете по основание и размер , а евентуално – само по размер, с възражения, сведени до отрицание на твърдения механизъм на осъществяване на пътно- транспортното произшествие, че е виновно причинено от лицето , чиято гражданска отговорност е предмет на застраховане, каузалната пряка връзка, а в някой отношения- дори въобще наличието на връзка между събитието и целия обем/ размер , вид, характер и интензитет на вредите , че ищецът е допринесъл за тях като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, че щом не е представил всички изискуеми документи от воденото досъдебно производство не е възникнало основание да му се заплати застрахователно обезщетение – чл. 496, ал.2, т.2, б.“б“ КЗ. Оспорва аксесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва, с довода, че плащане на такова би се дължало не от датата на събитието , а от изтичане на срока за произнасяне по претенцията след представяне на всички поискани му официални документи- 497, ал.1, т.2 КЗ. При условие на евентуалност навежда възражение за приспадане от размера на обезщетението за имуществени вреди на стойността на запазените части на повредения леки автомобил при наличие на тотална щета по смисъла на КЗ. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерно завишен размер, несъответен на принципа на справедливото му определяне.

Претендира присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото 2 доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове, имащи за предмет пряко претендирано от застрахователя право на обезщетение за поправяне на причинени от застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" лице имуществени вреди и претендирано вземане за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, както и вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва/ чл.86, ал.1 ЗЗД/.

Настъпилото по време, механизъм, участници и място /предмет на описание в исковата молба/ отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие /пар.6, т.30 от ДР на ЗДВП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на получени от ищеца телесни увреждания с описания по-горе медико-биологичен характер /описателен обективен израз по вид и степен/, както и произтеклите от тях неблагоприятни последици във времето, са предмет на убедителна доказателствена установеност чрез извлечените данни о т констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 227/28.10.2019 г. , рег. № 573/28.10.2019г. на ОД на МВР- Велико Търново, сектор „Пътен контрол”-РУ на МВР Горна Оряховица /съставен по реда на НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /Обн.ДВ. бр.

8/30.01.2009 г. изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г. /, протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 28.10.2019 г. по ДП № 573/2019 г. по описа на РУ-Горна Оряховица , с констатации, онагледени с фотоалбум и скица /тези протоколи п о правната си природа са официални свидетелстващи документи по смисъла чл.125 а, ал.1 ЗДвП, чл. 131, вр. с чл.155, ал.1 НПК, вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила се простира до всички непосредствено възприети/ зрително / на място обстоятелства от съответните длъжностни лица/ местоположението на трите автомобила , посоката им на движение преди сблъсъка, обективните поражения по тях, локализацията на ударите, намерените веществени следи, съоръжения на пътя, състояние и състав на пътната настилка, времето и др. /, показанията на изслушаните свидетели - В.В.К., Д.И.П. и Н. К.

Т., както и от представените надлежно съставени медицински книжа– епикриза, издадена от Отделение за анестезиология и интензивно лечение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АДВелико Търново, Епикриза, издадена от второ хирургично отделение към МОБАЛ „Д-р Ст.

Черкезов“ АД- Велико Търново, анамнеза, резултати от изследвания, протокол от ултразвуково изследване, амбулаторни листи, медицинско свидетелство за пред съд № .../7.11.2019 г. и други, чието компетентно разчитане и пояснение се явява констативен предмет със съответното заключение на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Н. В.Г..

Обективният механизъм на вредоносното събитие /ПТП/ от експлоатационно– техническа гледна точка /как и при какви обстоятелства е настъпило/ е подробно разяснен и потвърден /според описанието му в исковата молба/ съгласно заключението на приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза на вещото лице инж. Н.Й.А.

На 28.10.2019г. около 17.15 часа по общински път VTR 1181 км. 1+300 в посока от изток към запад от село К. към гр. Г.О. в полагащата им се за движение северна пътна лента на пътното платно са се движили съответно отпред лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. № ..., управляван от К.Х. Л. и след него лек автомобил „Ш.“ , модел „Р..“ с рег. № ..., управляван от Д..И.П.. В същото време от запад към изток от гр. Г.О. към К. в полагащата му се за движение южна пътна лента, насрещно се е движил лек автомобил „Н.“ , модел „Н..“ с рег. № .., управляван от ищеца . Поради наложителна причина, водачът на лекия 3 автомобил „Ф..“ е предприел спиране и почти спира, когато водачът на движещият се отзад лек автомобил „Ш..“ при възникналата опасност от сблъсък, не предприема действия да спре , намали скоростта или да го заобиколи и е последвал удар: челен, нецентрален в предната част на лекия автомобил „Ш..“ и в задната лява част на лекия автомобил „Ф..“.

В резултат на предадената енергия вторият / удареният/ се придвижва напред и се установява извън платното- върху северния банкет, а първият се завърта по часовниковата стрелка и преминава в насрещната лента, където в същото време се движи лекия автомобил „Н..“, като настъпва помежду им втори поразяващ/ разрушителен удар: челен за лекия автомобил „Н..“ и заден ексцентричен , кос – за лекия автомобил „Ш..“.

Спорен по делото е основният значим за правилното му решаване материалноправен въпрос: дали причината за настъпването на вредоносното събитие може да се вмени във вина на водача на лекия автомобил „Ш..“, т.е. поведението му в конкретната пътна ситуация търпи ли упрек за неправомерност/ противоправност/ от гледище на правилата за движение, установени с разпоредби на ЗДвП, или не?

Отговорът е положителен и съответно исковете – основателни.

По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, оформен със застрахователна полица № BG.... със срок на покритие до 11.07.2020г. ответникът- застраховател е поел задължение за покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност/ санкционна последица, чиято финансова тежест се понася от застрахователя/- чл.429, ал.1, т.1,ал.2, т.2, чл.493, ал.1, т.1, т.5 от КЗ.

Ищецът като трето увредено лице е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо действително претърпените от него вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението, което причинителя на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първият бе упражнил за това срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй- като са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл.45, ал.1, ал.2, вр. с чл.51, чл.52 от ЗЗД.