Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 309 от 10.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 339/2022
Вид
Решение № 309
Подписан
10.10.2022
В сила
17.10.2023
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.55 · Закон за собствеността
  • чл.56 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. П., 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500339 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 224/02.03.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220101614, Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на Н. Д. И., ЕГН ********** от П., ***. ет. 4. ап. 14, В. Г. Ф., ЕГН ********** от П., ул.

„К.Ч." № 46 и Т. Ф., ЛНЧ **********, ***. ет. 9. ап. 32, че И. Е.

Б., ЕГН ********** и С. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „О.С.” № 32, са собственици на 23 кв. м., които са оцветени в жълто на Приложение 1 от съдебно-техническата експертиза, което е неразделна част от настоящото решение, находящо се на лист 64 от делото, представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: ул. “Г.Б.” № 41 А, с площ 352 кв. м., незастроен, трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при съседи имоти с идентификатори 1

***, ***, *** и *** и е осъдил Н.

Д. И., ЕГН ********** от П., ***. ет. 4. ап. 14, В. Г. Ф., ЕГН ********** от П., *** и Т. Ф., ЛНЧ **********, ***, ет. 9. ап. 32, на основание чл.108 ЗС, да предадат владението върху горепосочените 23 кв.м., оцветени в жълто на Приложение 1 от съдебнотехническата експертиза, което е неразделна част от настоящото решение, находящо се на лист 64 от делото, представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: ул. “Г.Б.” № 41 А.

Отхвърлил е предявения от И. Е. Б., ЕГН ********** и С. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П., *** срещу Н. Д. И., ЕГН ********** от П., ***. ет. 4. ап. 14, иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска ответницата да бъде осъдена да преустанови действията, с който пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху собствения им поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: ул.

“Г.Б.” № 41 А, с площ 352 кв. м., незастроен, трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при съседи имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, като премахне навес, построен на границата между имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на гр. П., попадащ частично в имот с идентификатор *** и частично в имот с идентификатор ***, като неоснователен.

Осъдил е Н. Д. И., ЕГН ********** от П., ***. ет. 4. ап. 14, 2

В. Г. Ф., ЕГН ********** от П., *** и Т. Ф., ЛНЧ **********, ул.

„Г.П." № 26. ет. 9. ап. 32, да заплатят, на основание чл.78, ал.1 ГПК на И. Е.

Б., ЕГН ********** и С. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „О.С.” № 32, сумата в размер на 400 лева, представляващи сторените в производството разноски.

Осъдил е И. Е. Б., ЕГН ********** и С. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ***, да заплатят, на основание чл.78, ал.З ГПК на Н. Д. И., ЕГН ********** от П., ***. ет. 4. ап. 14, сумата в размер на 500 лева, представляващи сторените в производството разноски.

Против така постановеното решение само в частта, касаеща иска с правно основание чл.108 от ЗС, е постъпила въззивна жалба от Н. Д. И. чрез нейния процесуален пълномощник адв.Ч. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд бил разтълкувал договорката в раздел ІІ на н.а. № 132, т.І, рег.№ 1468, н.д. № 116/22.05.2017 г. на нотариус Ю.В. за доброволна делба на недвижим имот, като неправилно бил приел, че се касае за извънсъдебна спогодба между трети лица, която няма обвързваща сила по отношение на страните в настоящия процес. Според жалбоподателката тази договорка представлявала договор за учредяване на право на ползване, с който праводателят на ищеца е учредил в полза на ответниците вещно право на ползване върху спорната част от имота на ищеца. Договорът бил сключен в нотариална форма съгласно изискването на закона. Позовава се на чл.55 и чл.56 от ЗС, регламентиращи ограниченото право на ползване и възможността то да се придобива по различни придобивни способи, вкл. и чрез правна сделка. Подчертава, че то може да се придобива отделно от правото на собственост и може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя3 собственик, а собственикът на имота бил длъжен да осигури достъп до имота на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване. Искането е решението да бъде отменено в тази своя част, вместо което искът с правно основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от В. Г. Ф. и Т. Ф. чрез техния процесуален пълномощник адв.Х., в която се твърди, че в доклада по делото или в хода на съдебното производство районният съд не бил констатирал неяснота на уговорката в раздел ІІ на н.а. № 132, т.І, рег.№ 1468, н.д. № 116/22.05.2017 г. на нотариус Ю.В., а това бил направил едва с акта по съществото на спора. Жалбоподателите считат, че съдът не е можел сам да тълкува волята на страните, изразена в спорната уговорка, а е бил длъжен да отмени определението за даване ход на делото по същество и да даде указания на страните да установят истинската обща воля, в резултат на което бил допуснал съществено процесуално нарушение, опорочаващо обжалваното решение. От събраните по делото доказателства се налагал безспорния извод, че ответниците владеят процесната част на правно основание, което било пречка за уважаване на ревандикационния иск. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът с правно основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищците И. и С. Б.и чрез техния процесуален пълномощник адв.Ц. с искане решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират разноски за тази инстанция.

4

Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във въззивните жалби и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Н. Д. И., В. Г. Ф. и Т. Ф., ищците Б.и са твърдели, че са закупили по време на брака си поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: *** А, с площ 352 кв. м., незастроен.

ПридобИ.ето било станало с нот. акт № 143, т. I дело № 126/2017 г. на нотариус Ю.В..

Твърдели са, че ответниците са съсобственици на съседния имот с идентификатор ***, като В. Ф. бил придобил възмездно права в този имот по време на брака си с Т. Ф..

Ищците депозирали в Община П. инвестиционни проекти за строеж на жилищна сграда в имота, като проектите били съобразени с кадастралната карта. При извършеното геодезическо замерване било установено, че ответниците владеят част от поземления имот на ищците, която представлявала ивица по цялата имотна граница между двата имота, като навлизането било с 0.80 м. в южната част на границата и 1.50 м. в северната част. По този начин ответниците владеели около 25 кв. м. от имота на ищците. Тази част била при съседи: от изток - югоизток имот ***. от запад-северозапад имот от север имот *** и от юг - улица „Г.Б.“, заснета като имот ***. Данъчната оценка на 25 кв. м. от имота била 572,50 лева.

5

В североизточната част на границата ответницата Н. Д. И. държала една незаконна постройка, представляваща навес, като част от този навес навлизал в имота на ищците. Същият бил едноскатен, с наклон към имота на ищците, като над навеса минавала водосточна тръба от жилищната сграда, която отвеждала дъждовните води в имота на ищците. По този начин навесът създавал пречки на ищците да ползват изцяло и необезпокоявано имота си. С писмо изх. № 44-Д-240/29.05.2018 г. на Кмета на Община П. бил даден 14дневен срок на Н. И. да премахне навеса, но до този момент това не било изпълнено.

Искането е да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 25 кв. м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: ул. “Г.Б.” № 41 А, с площ 352 кв. м., незастроен, трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при съседи имоти с идентификатори ***, ***, *** и

*** и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на ищците върху тази част от поземлен имот с идентификатор ***.

По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС се иска от съда да осъди ответницата Н. Д. И. да премахне навес, построен на границата между имоти *** и *** по кадастралната карта на П., попадащ частично в имот *** и частично в имот ***.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Ф. и Т. Ф., чрез пълномощника си адвокат Ц. И. Х. от АК П., са депозирали отговор, в който изразяват 6 становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Оспорват изцяло исковете и молят да бъдат отхвърли като неоснователни.

Твърдели са, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 164, т. VIII, рег. № 11452, н. д. № 1411/2008 г. /25.11.2008 г./ по описа на Нотариус А.И. и нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, т. IX, per. № 11655, н. д. № 1445/2008 г. /03.12.2008 г./ по описа на Нотариус А.И., ответниците били придобили право на собственост върху 157/694,58 ид.ч. от УПИ XI-234 в кв. 157 по плана на гр.

П., на улица „Ц.С.“ № 23, целия с площ от 694.58 кв.м., ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда /търговски обект/, със застроена площ от 157 кв.м., находяща се в югозападната част на имота и ведно с припадащото се право на строеж. Твърдели са, че са придобили и правото на собственост върху масивна едноетажна сграда /търговски обект/ със застроена площ от 157 кв.м., ведно със застроената под сградата площ от 157 кв.м., като търговският обект е владян от момента на придобИ.ето му до настоящия момент.

За гореописания УПИ XI-234 през месец март 2009 г. била изработена геодезична снимка от лицензирана геодезическа фирма „ОГИВА“ ЕООД гр.

П., в която била отразена ситуацията на съществуващите в имота сгради и огради и от която било видно местоположението на съществуващата вътре в имота ограда, описана като „съществуваща и материализирана на място граница“ в раздел II на нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 132.

От УПИ XI-234 били обособени два нови поземлени имота - ПИ с идентификатор ***, с площ 352 кв.м. и с адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“ № 7

41 А и ПИ с идентификатор *** с площ 342 кв.м. и с адрес: гр. П., ***.

С нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот, вписан в АВ с вх. рег. № 4589, дв. вх. рег. № 4586/22.05.2017 г., акт № 136, том 2, нот. дело № 2141/2017 г., представляващ нотариален акт № 132, т. I, рег. № 1468, н. д.

№ 116/2017 г. /22.05.2017 г./ по описа на Нотариус Ю.В., била извършена делба на посочените по-горе 2 бр. ПИ, като: ПИ с идентификатор *** бил получен в дял от Д.В.-Ф., а ПИ с идентификатор *** бил получен в дял от В. Г. Ф. и Н. Д. И., при права 157/342 ид.ч. за Ф. и 185/342 ид.ч. за И., като ответниците владеели придобитите от тях 157 кв.м. застроена площ под масивна едноетажна сграда /търговски обект/, а останалата част от ПИ в размер на 185 кв.м. се владеела от ответницата И..

Твърдели са, че в раздел II на горецитирания нотариален акт за доброволна делба съделителите изрично се били споразумели и били заявили, „че те, респективно техните универсални и/или частни правоприемници, ще осъществяват правата си по сега съществуващата и материализирана на място граница между имотите, както и че няма да си дължат суми за уравняване на дяловете с оглед на други техни облигационни и имуществени отношения и са заявили, че с настоящата спогодба уреждат напълно и окончателно всичките си имуществени и сметни отношения и нямат и няма да имат повече претенции един към друг, относно имотите, предмет на договора за делба.“.