Решение № 187 от 02.12.2022, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 187

М., общ. М., обл. Враца, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.н Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от И.н Б. Вътков Гражданско дело № 20221450100460 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

В. В. И., ЕГН ********** от М., е предявил иск против И. И. И., ЕГН **********, с който ищецът моли съда да промени предоставените с Решение № 5/20.01.2022 г. по гр. дело № 53/22 г. на МзРС, упражняване на родителски права спрямо непълнолетното дете М. В. И., ЕГН **********, като същите се предоставят за упражняване на бащата - В. И., при когото детето да живее, на майката да се определи стандартен режим на виждане с детето и издръжка, която майката да заплаща на детето, тъй като е налице изменение на обстоятелствата, при които е постигнато съгласието и е решен въпроса за упражняване на родителските права по отношение на детето М. в гр. дело № 53/22 г. на МзРС, и интересите на непълнолетното дете изискват промяна на така упражняваните до сега родителски права. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Твърди, че не са налице изменение на обстоятелствата и няма основания за промяна на упражняването на родителските права по отношение на детето М..

Правната квалификация на претендираните права по е чл. 59 ал. 9 СК.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Изготвен и приложен по делото е социален доклад от ДСП М..

1

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, установено от фактическа и правна страна следното: приема за

В исковата молба се твърди, а и от приложеното копие на Решение № 5/20.01.2022 г., постановено по гр. д. №53/2022 г. на МзРС се установява, че гражданския брак на страните по делото е прекратен на основание чл. 50 СК, като в утвърденото споразумение е посочено, че упражняването на родителските права по отношение на детето на страните М. В. И., ЕГН ********** е предоставено на майката И. И. И., ЕГН **********, местоживеенето на детето е определено при майката И. И. на адрес: М., УЛ.

"Д.Б.", а на бащата В. В. И. е определен режим на виждане с детето - всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 часа на съботния до 18.00 часа на неделния ден с преспИ.не и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Страните са се споразумели за месечна издръжка за детето в размер на 162.50 лв. месечно.

Твърди се в молбата, че след влизане в сила на решението за развод ищеца заминал на работа в чужбина. Контактувал с детето М. по телефона, установил, че майката често отсъства от дома и оставя детето само, без контрол и надзор. В последствие такова отсъствие на майката от дома се е случвало и за по-дълги периоди, последния за 17 дни. Това наложило спешното прибиране на ищеца в България през месец април 2022 г. и установил, че майката е отсъствала от дома. Детето М. му споделило, че отсъствията на майка му от дома са чести и майката живее в С.М. с друг мъж на съпружески начала. Поради горното ищеца предявява настоящия иск, с който моли съда да допусне промяна на мерките по отношение родителските права местоживеенето и издръжката на детето, като същите бъдат предоставени на него.

В писмения си отговор ответницата твърди, че не са налице изменение на обстоятелствата и няма основание за промяна на упражняването на родителските права по отношение на детето. Твърди, че има желание да се грижи за детето, но проблемите са поради негативно въздействие върху детето от страна на баща му и не следва да му се предоставят родителските права, тъй като същия работи в чужбина.

По делото са разпитани трима свидетели, доведени от страните.

Свидетелката А. – сестра на ищеца твърди, че след раздялата на 2 страните детето е останало да живее при майката на адрес в М.. Майката често отсъствала от дома и при едно по-дълго отсъствие баща му се прибрал от чужбина. Свидетелката присъствала на конфликти между детето и майката, която е казвала, че повече няма да го гледа. Когато майката отсъства за детето се грижи свидетелката. Средствата за издръжка на детето осигурява бащата.

Всяка събота и неделя детето е в С.Д.при свидетелката. Детето споделяло пред свидетелката, че иска да живее в дома, в който се е родил на ул.

„Димитър Благоев“ № 6 в М.. Детето е в 11-ти клас, учи на една смяна до обяд.

Свидетеля И. – без роднински връзки със страните твърди, че ответника работи в Испания на трудов договор, идвал си е през април месец, като е казал, че няма кой да гледа детето. Присъствал е на срещата на бащата с детето вечерта и са установили, че майката я няма. То споделило с баща си, че го е извикал от чужбина, защото е сам. В момента детето се отглежда в Дърманци при леля си, където има условия. Свидетеля е сигурен, че всяка вечер детето е там, през деня не знае. Свидетеля е присъствал на чести контакти по телефона между детето и баща му.

Свидетелката П. – майка на ответницата, твърди, че веднага след раздялата на дъщеря и и В. между детето и майка му е имало конфликти.

Детето се обръщало към майка си с обидни думи, гонило я от къщи.

Свидетелката се твърди, че тя се е опитвала да полага грижи за детето, но той отказвал. Това е под въздействие на баща му. Твърди, че дъщеря постоянно се интересува от детето си, но поради конфликтите с него тя няма възможност да полага съответните грижи.

По делото е представен социален доклад от ДСП М., в който социалните работници след запознаване със случая са посочили, че е проведена среща с детето М. и неговата леля по бащина линия П. А., както и с майката И. И., посочили са, че М. е със задоволени потребности, на адреса в който е отглеждано детето в М., УЛ. "Д.Б." има необходимите условия за отглеждане на М.. По данни на детето и на неговата леля към момента то живее в С.Д.в дома на леля си, където също има необходимите условия за неговото отглеждане. Майката И. И. е споделила, че живее с друг мъж в С.М..

Изслушана в с.з. по реда на чл. 59 ал. 6 СК, ответницата И. И. твърди, че конфликтите между нея и сина са под въздействието на бащата. Твърди, 3 че за нея няма значение кой ще упражнява родителските права над детето за останалата една година до навършване на пълнолетие, стига да е добре за детето. Твърди, че не е против детето да се отглежда от баща му, ако той си е в България, но не и от леля му. Твърди, че живее в С.М. при неин приятел и там има условия да отглежда детето.

Детето М. изслушан в с.з. по реда на чл. 15 ЗЗДетето в присъствието на социален работник от ДСП М., твърди, че иска да живее при баща си, а когато баща му го няма да живее при леля си в Д.. Твърди, че е емоционално по свързан с баща си. Твърди, че майка му няма къде да го гледа, няма държание и прави каквото си иска. Твърди, че когато е на училище живее на УЛ. "Д.Б." в М., а събота и неделя ходи при леля си в С.Д. Когато е на училище е сам. Твърди, че майка му го е напуснала и е избягала от дома.

Становището на социалния работник, след изслушване на детето е, че той е на възраст, при която може сам да прецени при кой от родителите си иска да остане.

От правна страна:

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г.

(отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобИ.не знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай, както следва:

Най-голямо значение имат родителските качества (личността на 4 родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да са налице данни да е оставяла детето без надзор. По този критерий минимално преимущество има бащата.

Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такИ. трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето.

Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този показател, видно от депозираните свидетелски показания, също минимално преимущество има бащата, тъй като при неговото отсъствие от страната, за детето се е грижила леля му по бащина линия.

Привързаността на детето към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на родителските права на бащата.

Полът на детето е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета, а бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава момчета. В конкретният случай до момента, слез развода, бащата е изпълнявал задълженията си, поети със споразумението по чл. 51 СК, получавал е помощ от сестра си, когато е 5 имало нужда.

Ето защо, съдът приема, че бащата има необходимите качества да упражнява родителските права и по този критерий.

Възрастта на детето също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по-висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание. Детето М. е на възраст 17 год., до навършване на пълнолетие остава по-малко от година, и с оглед изразеното от него в с. з. желание да остане при баща си, съдът намира, че следва да съобрази и това.

Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на свидетелите, бащата се ползва с подкрепата на своята сестра, която е от кръга на най-близките роднини на детето, поради което и това обстоятелство е в негова подкрепа. Не може да се приеме, че близките на съжителстващия с майката мъж и самата тя, ще полагат по-адекватни грижи за детето.

На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". Ако родителските права бъдат предоставени на съответния родител, същият има задължение да осигури необходимите условия за отглеждане и възпитание на детето.