Решение № 136 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330204778 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 705611- F694129/06.06.2023г., издадено от Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП- Пловдив, с което на „УелнесМи 2019“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАППловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 08.08.2023г., а жалбата е подадена на 15.08.2023г., от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното 1 постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

„УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК ********* е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКПО. Същото осъществявало дейност през финансовата 2021 година, като отчело финансов резултат – счетоводна загуба в размер на 1553.98 лв. Същото е било длъжно, но не е подало в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в законоустановения срок до 30.06.2022 г. включително.

Декларацията била подадена в ТД на НАП-Пловдив по електронен път на 30.09.2022 г. с вх. № 1600И1409006/30.09.2022 г. Нарушението е извършено на 01.07.2022 г.

Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителката А. Х. Б., която в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН. Фактическата обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства. От представената ГДД е видно, че през 2021г. дружеството е регистрирало отрицателен счетоводен финансов резултат в размер на 1553, 98 лв. От копие на Декларацията по чл. 92 от ЗКПО (образец 1010) е видно, че тя е подадена на 30.09.2022 г., a е трябвало да бъде подадена до 30.06.2022г. Установява се още, че декларацията се отнася за данъчната 2021 година. Така описаната фактическа обстановка не се явява и спорна между страните.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП, като липсват нарушения по чл. 42 и по чл. 57 от ЗАНН. По отношение на възраженията на жалбоподателя за липса на посочени доказателства, въз основа на които е издадено НП, същото не отговаря на действителността, след като в НП изрично е посочено доказателството — Годишна данъчна декларация, подадена по електронен път на 30.09.2022 г. с вх. № 1600И1409006/30.09.2022 г., въпреки че е трябвало да бъде подадена до 30.06.2022г.

Отделно от това, липсата на посочване на доказателствата, въз основа на които е издадено НП, не съставлява СПН, след като същите могат да бъдат представени в 2 съдебното производство, включително от страните могат да се представят нови доказателства, които не са били събрани в първия етап на административнонаказателното производство. Липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства в НП също не се явява съществено процесуално нарушение, доколкото същите влияят единствено на преценката какво по размер наказание следва да се наложи, респективно прави възможно при налагането на по-високо от минимално предвиденото наказание съдът да извърши проверка какви са били обстоятелствата, обуславящи налагането на конкретния размер на санкцията, а оттам и да провери мотивите на административнонаказващия орган. В случаите, в които наказанието съответства на минимално предвидения в закона размер, какъвто е и настоящият, правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин, доколкото и от административнонаказващия орган е счетено, че липсват обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието над минимално предвиденото, а с оглед принципа за reformatio in pejus (забрана за влошаване на положението на жалбоподателя), съдът няма как да наложи по-високо наказание, дори и при констатиране на значителни на брой отегчаващи обстоятелства. Неоснователно се явява и възражението за липса на уведомяване на жалбоподателя за правата му по чл. 79б от ЗАНН, доколкото такова уведомяване видно от текста на НП е включено.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.

34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.01.2023г. за нарушение, открито на 01.11.2022г., а НП - на 06.06.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като същият е бил търсен на известния по делото адрес, който е и адресът, регистриран в търговския регистър, като покана е била изпратена не само на официалния адрес на дружеството, но и на адрес на неговия представител, но отново не е бил намерен, за да му бъде връчена поканата за съставяне на АУАН. Всичко това сочи на недобросъвестност от страна на дружеството-жалбоподател при обявяване на адреса на управление и осигуряване на лице и/или офис, където последното да може да бъде открито и да му бъдат връчени документи, така че то да бъде известено изцяло за производството и да може да упражни правата си в пълнота. Предвид и общия принцип, че не е допустимо да се черпят права от недобросъвестно поведение на субектите на правото, то и не следва да се приема, че приходната агенция не е положила достатъчно усилия да установи дружеството. Напротив, положените и установени по настоящото дело усилия, доказват и сочат именно към полагане на необходима грижа за известяване на органите на дружеството за предприетите действия спрямо него. Същевременно видно от текста на поканите, същите са били изпратени именно с цел съставяне на АУАН за гореописаните факти предмет на 3 настоящото производство и въпреки, че АУАН е бил съставен в отсъствие на въззивника, той му е бил предявен и връчен, а последният се е запознал с неговото съдържание и е имал възможност да реализира защитата си срещу повдигнатото с него обвинение, както е и сторил.

Неоснователно се явява възражението за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай актът е съставен в присъствието на един свидетел, като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН законът въвежда изискване независимо от броя на свидетелите, актът за установяване на административно нарушение да е подписан поне от един свидетел, което условие в случая е изпълнено - в този смисъл е и съдебната практика по дела на касационната инстанция — Решение № 1473/21.06.2018 г. по к.а.н.д. № 1577/2018 г. на АС-Пловдив, Решение № 2164/30.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1871/2019 г. на АС-Пловдив, Решение № 943/12.05.2021г. по к.а.н.д. № 473/2021 г. на АС-Пловдив и др., в които е прието, че не е налице съществено процесуално нарушение, след като актът е подписан поне от един свидетел. В акта освен това са посочени трите имена, датата на раждане и адреса на подписалия го свидетел по акта, които са достатъчни за установяването му.

Неоснователно се явява и възражението относно нарушения по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, което не се явява предмет на настоящото производство с оглед характера на повдигнатото административно-наказателно обвинение.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаване на НП поради липса на надлежно описание на нарушението. Само по себе си възражението е изцяло бланкетно, като същото би могло да послужи като възражение срещу всяко едно наказателно постановление. Описанието на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, следва да изпълни няколко задачи: да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, да запознае наказаното лице с фактическите и правни рамки на деянието, което се твърди то да е извършило, както и да позволи на съда да направи преценка за съставомерността на конкретното поведение спрямо посочения за осъществен състав на административно нарушение. Чрез конкретно даденото в случая описание са въведени твърденията на актосъставителя и фактическите изводи на АНО относно всички елементи от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, след което те са подведени под съответната правна норма. Посочени са кое лице е прието да не е подало процесната декларация, видът на самата декларация, в какъв срок и на кое място същата е следвало да бъде подадена, в какво се е изразило поведението на санкционирания и на коя дата 4 декларацията е била подадена, както и изрично е посочена нарушената правна норма и законът, който я урежда. По този начин конкретно даденото описание е изпълнило посочените си по-горе задачи, а с това и правото на защита на санкционираното лице не е било нарушено.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени доказателствени материали по категоричен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което му е наложена имуществена санкция. От процесната годишна данъчна декларация се установява авторството на деянието, като същата е подадена именно от дружеството-жалбоподател „УелнесМи 2019“. От обективна страна жалбоподателят е подал пред ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, като същата е била за данъчната 2021 година.

Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗКПО, този вид данъчни декларации се подават в срок от 1 март до 30 юни на следващата година, следователно срокът за изпълнение на задължението на "УелнесМи 2019" е бил до 30.06.2022 г. Процесната декларация е подадена пред ТД на НАП – Пловдив на дата 30.09.2022 г., т.е. много след законоустановения за това срок и е приета с вх. № 1600И1409006/30.09.2022 г., като този факт не се оспорва и от самия жалбоподател. Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за подаване на данъчната декларация, без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е довършено. Следователно, неподавайки годишната си данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО до 30.06.2022г., жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 ЗКПО.

Тъй като се касае за обективна отговорност на юридическо лице, то не подлежи на изследване въпросът за вината.

За така извършеното административно нарушение от дружеството жалбоподател, съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е определил имуществена санкция в минималния предвиден размер от 500 лева, който според настоящия състав напълно съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние.