Решение № 1666 от 08.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1666 гр. Пловдив, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330110940 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощник юрисконсулт В. Б., е предявил против Г. П. П., ЕГН: **********, от град П., ж. к. Т., бл. № ****, вх. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 6172/ 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 2892/ 03.04.2025 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: 210, 09 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2023 г.- 30.04.2024 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН:

***********, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2023 г.- 01.04.2025 г. в размер на 31, 01 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители се осъществявала при публично известни общи условия, които влизали в сила и без изричното им приемане от потребителя.

Ответникът като собственик на имот в град П., ж. к. Т., бл. № ***, вх. ***, ап. ***, бил с клиент и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за 1 продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът изпълнил задължението си, като доставил до сградата ТЕ, а търговецът, извършващ дяловото разпределение- „*********** разпределил за имота на ответника ТЕ на обща стойност 241, 10 лева, включваща главница от 210, 09 лева за периода 01.05.2023 г.- 30.04.2024 г. и лихва в размер на 31, 01 лева за периода 04.07.2023 г.- 01.04.2025 г. Начислената на ответника ТЕ била доставена и разпределена в пълно съответствие с нормативните изисквания, съгласно справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на ТЕ. За събиране на задълженията си ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, като по случая се образувало частно гр. дело № 6172/ 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в, но издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5, поради което след дадени му указания в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска, а допълнително представя и писмени становища.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител адв. В. Д.. Твърди се, че не било доказано качеството на ответника потребител на услуги и клиент на ищцовото дружество, съгласно ОУ, а оттукнямало и редовно възникнало правоотношение между страните. Оспорва се приложимостта на методиката за дялово разпределение, като се твърди същата понастоящем да е отменена, а изпълнението й да е спряно по адм. дело № 6870/25г. на ВАС. Оспорва се начина на формиране на главници и лихви. Оспорват се представените писмени доказателства към исковата молба – справка за доставена енергия и препис – извлечение от сметка. Моли за отхвърляне на иска, както и за съобразяване на Решение на СЕС по съединени дела С-708/17 и С – 725/17. В с.з. особеният представител поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано частно гр. дело № 6172/ 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 2892/ 03.04.2025 г. срещу ответника да заплати следните суми: 210, 09 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2023 г.- 30.04.2024 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: **********, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2023 г.- 01.04.2025 г. в размер на 31, 01 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното производство- държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на 2 разглеждане по същество.

Като писмени доказателства са приети справка за доставена ТЕ на абоната по количество и стойност, препис- извлечения от сметка, както и общи условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди.

Видно от нотариален акт за дарение № ***, том ***, дело № **** г. на Нотариус при ПРС, ищецът е получил в собственост процесния имот.

За имота са представени още справки от кадастралния регистър и от Агенция по вписванията.

Ответникът е подал до ищеца и заявление за услуги, касаещи фактури за ТЕ за имота.

В настоящото производство е приета съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след извършена проверка на съответната документация е дало заключение, че абонатната станция, обслужваща жилищния блок е работела за процесния период, няма отоплителни тела, които да са присъединени към топлопреносната мрежа и ТЕ за отопление не е начислявана. Разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена методика.

Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период, възлиза на сумата от 210, 09 лева, а лихвата за забава- на 31, 01 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От представените писмени документи- нотариален акт и справки е видно, че имотът е собственост на ответника. В тази връзка същият се явява потребител на услугата и като такъв дължи насрещното й заплащане за това, че тя му е била предоставяна.

В заключението на вещото лице по СТЕ е посочено, че за процесния период абонатната станция е работела, като е подавала ТЕ за отопление, но в имота на ответника предвид липсата на присъединени отоплителни тела към мрежата, не е начислявана такава ТЕ. Не била начислявана и БГВ, тъй като в имота нямало монтирани водомерни устройства 3 за топла вода, нямало и монтирани ИРУ за отчитане на ТЕ за отопление.

Количеството ТЕ, която била разпределена, касаела само отдадената от сградната инсталация, като експертът е установил, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, като начинът на разпределение и начисляване съответствал на специалната методика по ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.

Във връзка с оспорванията в отговора относно начисленията от сградната инсталация, следва да се посочи, че обектът на ответника се намира в сграда в режим на ЕС, присъединен към топлопреносната мрежа, като няма спор, че в блока е доставяна ТЕ за отопление и битово- гореща вода. Доколкото сградната инсталация е обща част в ЕС, която затопля не само отделните апартаменти, но и общи части, всички собственици на имоти следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация ТЕ и да я заплащат. Според вещото лице, тази ТЕ е определена по специална формула от методиката за дялово разпределение, пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите.

Както вече се посочи по- горе, експертът в заключението си е посочил конкретното количеството ТЕ в имота, като е установил, че няма разлика между установеното такова от топлинния счетоводител и начисленото от ищеца.

Според приетата ССчЕ в счетоводството на ищеца не се установяват данни за извършени плащания от ответника на процесните суми. В табличен вид в заключението са отбелязани начислените суми за ТЕ, които са изчислени съобразно действащите цени за периода. Общият размер на главницата и лихвата за процесния период напълно съвпадат с търсените по исковата молба.

Без значение за изхода от спора е обстоятелството дали ответникът е получавал или подписвал фактурите за начислената му топлинна енергия. Релевантно в случая е това, че при проверката си по изготвяне на ССчЕ вещото лице не е установило нередовно водено счетоводство на ищеца по съответните документи, което представлява достатъчно основание да се приеме достоверността на отразеното в тях като дължими суми. Още повече, че задълженията на абоната за заплащане на консумираната от него ТЕ не произтичат от факта на получаване на фактурата, а от това, че е потребител на услугата, поради което дори и да не е получавал съответните месечни уведомления за стойността на доставената ТЕ, той не се освобождава от задължението си по общите условия да я заплаща в установените за това срокове, при забава на което му се начислява допълнително и съответното обезщетение под формата на мораторна лихва. В тежест на потребителя е да докаже изпълнение чрез погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено от ответника плащане, поради което и претенциите се явяват напълно основателни и доказани по размер изцяло.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от 4

ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени и се претендират според представения списък по чл. 80 от ГПК- внесени държавна такса в размер на 38, 35 евро, депозити за две вещи лица по ССчЕ и СТЕ в общ размер на 306, 78 евро, депозит за особен представител на ответника в размер на 204, 52 евро, както и юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер от 75 евро, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.