Решение № 263565 от 01.06.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 01.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 2298 по описа за 2021 г. и за да се произнесе

, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на влязло в сила на 25.01.2021 г.

Определение № 291449/03.12.2019 г., постановено по гр.д. № 24431/2016 г. по описа на СРС, 172 състав, с което е отделено производството по гр.д. № 24431/2016 г. по описа на СРС, 172 състав, в частта, обективираща иск, предявен на основание чл.26, ал.2, предл.последно от ЗЗД от П.Д.Б. против Б.Д.А. и Г.Х.А. за обявяване за нищожен поради привидност на договор за покупко-продажба, обективирана нотариален акт № 13, том І, рег. № 804, дело № 13/2001 г. на нотариус Б. Т., по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 131, находящ се в гр.София, кв.“********ет.2 и в тази част производството е изпратено по родова компетентност на настоящия съд.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П.Д.Б. против Б.Д.А. и Г.Х.А., с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: покупко-продажба, сключена между Д. Б. К. и Г.Х.А. с нотариален акт № 13, том І, рег. № 804, дело № 13/2001 г. на нотариус Б. Т., обективно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата сделка-дарение.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата Б.Д.А. са наследници по закон на баща си Д. Б. К., който починал на 01.08.2015 г. Твърди се, че към датата на смъртта си К. бил разведен с майката на страните И.Д.К.. Твърди се, че приживе наследодателят на ищеца се разпоредил в полза на ответника Г.Х.А. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 13, том І, рег. № 804, дело № 13/2001 г. на нотариус Б. Т. с апартамент № 131, находящ се в гр.София, кв.“********ет.2.

Ищецът твърди, че тази сделка е недействителна, сключена без действително заплащане на продажната цена. Твърди, че същата е привидна и с нея се прикрива договор за дарение.

В срока по чл.131 от ГПК и двамата ответници депозират отговор.

Оспорват предявения иск като неоснователен с твърдението, че волята на страните по сделката е била да се реализира именно продажба на имота за договорената между страните продажна цена, която продавачът е получил изцяло и в брой преди подписването на сделката. Твърди се, че стойността на сделката е договорена именно предвид желанието на волята на продавача да получи вписаната в нотариалния акт цена, която е получил преди изповядване на сделката и да остане да живее в имота до смъртта си. Именно водени от тази воля и желание общият наследодател на страните е живял до смъртта си в процесния имот.

Ищецът в съдебно заседание поддържа предявените искове чрез своите процесуални представители и по писмени съображения депозирани по делото. Претендира разноски.

Ответниците в съдебно заседание оспорват изцяло така предявените искове чрез своя процесуален представител и по съображения изложени в писмени бележки.

Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници № 1179 от 07.08.2015 г. на СО, район Триадица, се установява, че ищецът и първата ответница Б.Д.А. са наследници по закон-деца на починалия на 01.08.2015 г. Д. Б.

К.. Наследодателят на страните и към датата на смъртта си е бил разведен с майката И.Д.Б.по силата на Решение от 23.05.1984 г., постановено по гр.д.№ 73/1983 г. на Софийски районен съд.

Не е спорно, че наследодателят им и на основание делба, извършена чрез поставянето му в дял на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ с влязло в сила на 16.01.1987 г.

Решение от 27.10.1986 г., гр.д. № 7171 на Благоевски районен съд гр.София, 6 състав, е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 131, находящ се в гр.София, район Триадица, кв.“Емил *********, с принадлежащото избено мазе № 17, заедно с принадлежащите се 0,601% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена.

На 22.02.2001 г. Д. Б. К. продал на внука си-вторият ответник по делото Г.Х.А. описания по-горе апартамент за сумата от 24 344 лв., която сума продавачът е получил преди подписване на нотариалния акт. Сделката е изповядвана в нотариална форма с нотариален акт № 13, том І, рег.№ 804, дело № 13/22.02.2001 г. на нотариус Б.

*** действие РС-София, вписана под № 076 в Регистъра на НК и надлежно вписана в СВ.

От писмо на СО, район Триадица от 25.04.2017 г. се установява, че апартамент № *********находящ се в гр.София, район Триадица, ж.к. *********“ /стар ж.к.“*********“/ в шестетажна жилищна сграда построена в имот с идентификационен № 73907-3822.189, отреден за обществено жилищно строителство и спортна площадка и клуб, кв.156, в.“Красно село-Плавателен канал“ и е с административен адрес: гр.София, ж.к. „*********“, бл.*********

От показанията на свидетеля Р.Д.А.се установява, че същият познава П., Б. и техния баща. Знае, че баща им имал два апартамента, единият в „Мусагеница“, другият-в „*********“. Свидетелят установява, че по случай един рожден ден на П., баща му дошъл и казал, че ще подари имотите си на внука си Г..

Свидетелката

Н.Н.Г.установява, че познава само П. от 2002 г. От разговори на П. с брата на свидетелката, последната чула, че баща му на П. се радвал, че има внук на име Г. и иска да подари на него апартаментите, от обич към него.

Свидетелят

Г.Х.А.-свекър на ответницата Б.А. и дядо на ответника Г.А. установява, че с Д. още преди да станат сватове били в добри отношения. Д. искал да продаде апартамента в „*********“, за да иде да си живее на село. Свидетелят установява, че той платил лично на ръка на Д. продажната цена, но искал апартамента да е на името на внук му Г., защото носи неговото име. Свидетелят установява, че Д. бил в много лоши отношения със сина си и не искал да разговаря за него.

Свидетелят установява още, че дори след продажбата Д. останал да живее в апартамента в „*********“, като Б. се грижела за него, тя го перяла.

Свидетелят

Г. Д.Р.установява, че е кум на Б. и Х., живее в Асеновград, но често идва гр.София. Познава бащата на Б. и знае, че апартаментът в „*********“ е закупен от дядото Г. на детето Г.. Тази новина научили на първия рожден ден на Г., по който повод се били събрали. Парите за апартамента били дадени от свекъра на Б..

Чувал от Д., че е получил парите за апартамента.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: покупко-продажба, обективно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата сделка-дарение.

Искове са допустими.

Ищецът в качеството си на наследник по закон на починалия Д. Б. К. твърди насочена срещу него симулация с наличие на прикрита сделка, чието съществуване ответниците оспорват.

Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.

В случая ищецът е наследник със запазена част, неучастващ в сделката, чиято нищожност претендира и той има правен интерес от иск за прогласяване нищожността на явната сделка и за разкриване на симулацията, тъй като от твърдяната прикрита сделка-дарение, за него възникват правата по чл.30, ал.1 от ЗН. На нищожността може да се позовава всяко трето лице, при наличие на правен интерес, обоснован по-горе. Такъв е налице винаги, когато се засяга правната сфера на това трето лице, както е в настоящия случай.

Безспорно е налице правен интерес от предявяване на иска и срещу ответницата Б.Д.А., въпреки че тя също не участва в сделката, чиято нищожност се претендира, но тази ответница е също наследник по закон на починалия Д. Б. К. и ответник по иска по чл.30, ал.1 от ЗН, предявен по гр.д.№ 24431/2016 г. по описа на СРС и същата следва да бъде обвързана със СПН относно установените с решението обстоятелства, както за нищожността на сделката, така и разкриване на симулацията на прикритата сделка дарение, защото при уважаване на настоящите искове, процесният имот ще бъде прибавен към наследствената маса, с оглед определяне на разполагаемата част, съобразно нормата на чл.31 от ЗН.

По същество на предявените искове.

По тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него, а във връзка с иска за разкриване на относителната симулация и установяване на дарението като сделка, следва да установяват и докажат какви всъщност са били действителните отношения между починалия му наследодател Д. Б. К. и ответника Г.Х.А..

Т.е. в тежест на ищеца, който претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а доколкото претендира, че съществува прикрито съглашение, следва да докаже и неговото съдържание.

Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква, е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност - чл. 17, ал. 1 ЗЗД. За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. "обратно писмо", което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога във времето е съставен обратния документ - преди, по време или след сключването на привидния договор; важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този договор.

По принцип симулацията се доказва с писмено доказателство, което да има характер на „обратно писмо“, евентуално с писмени доказателства, съставляващи начало на писмено доказателство и свидетелски показания, а доколкото ищецът има качеството на наследник със законно запазена част, то разкриването на симулацията може да стане без начало на писмено доказателство- Решение № 26 от 1.II.1967 г. по гр. д. № 138/66 г., ОСГК.

Съобразно трайно установената съдебна практика, нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт.

В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената, и има характер на разписка за плащане /решение № 403/10.01.2012 г. по гр.д. № 1543/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 402/17.01.2012 г. по гр.д. № 449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 173/27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г. на ВКС, ІV ГО и др./. Подписаният частен документ представлява пълно доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството, докато то не бъде оспорено успешно в хода на процеса. В случая спор по авторството на направеното от наследодателя на ищеца и първата ответница изявление за получаване на продажната цена по сделката, няма.

Разпечатката съдържа 52 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68ae0b27-efdd-4608-b578-9c327ee6a5f5