Протоколно определение № 14918 от 07.10.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 14918 гр. София, 06.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е.Й.К. при участието на секретаря Г.Г.В и прокурора Д. Б. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Е.Й.К. Частно наказателно дело № 20221110212532 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 18:30 часа се явиха:

На основание чл.311 ал. 3 НПК съдът разпорежда провеждане на звукозапис на съдебното заседание.

На вниманието на всички присъстващи в съдебната зала е включен контролен монитор.

ОБВИНЯЕМИЯТ О. Ф. П. - редовно призован, доведен от Ареста на бул. Г.М.Димитров №42, се явява.

В залата се явява адв. И., служебен защитник на П. на ДП.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на обвиняемия:

О. Ф. П. - роден на ... г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с адрес: гр.София, 1 с.Яна, СО , ул.“Никола Атанасов“, №69, ЕГН: **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ - Разбрах правата си, които ми разясни съда. Нямам искания за отводи.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания по чл.274 и чл.275 от НПК.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с искането на СРП.

/Прочете се./

ПРОКУРОРЪТ - Поддържам искането си. Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства. Намирам делото за изяснено от фактическа страна.

АДВ.И.- Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания. Намирам делото за изяснено от фактическа страна.

ОБВИНЯЕМИЯТ – искам да кажа че преди една година и пет месеца излязох от Казичене където бях за наркотици, работех на външен обект, режима ми беше лек и имах отпуски. Не съм се укривал, явил съм се по изпратена ми призовка, носех и вещите, които предадох доброволно.

Разбирам какво съм направил, но тогава бях под въздействие на алкохол и много наркотици. Наистина много съжалявам за извършеното. Майка ми е възрастна, болна от диабет. Моля за по – лека мярка. Искам да сключа споразумение. Ще си понеса наказанието, не искам да стоя на Ареста на Г.М заради дървениците, от ухапването на които имам алергия. Имам постоянен адрес и винаги мога да бъда намерен на него.

2

СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

НАМИРА същото за изяснено от фактическа страна.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам искането за вземане на МНО „Задържане под стража“ спрямо обв.П.. Считам че са налице всички законови предпоставки за вземане на МНО „Задържане под стража“: На лице е обосновано предположение че обвиняемият е извършил престъпленията за които е привлечен в това качество, в тази насока са показанията на свидетелите, както и събраните писмени и веществени доказателства. П. е привлечен като обвиняем за две престъпление, извършени в условията на реална съвкупност, едното от които е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, за които се предвижда наказание ЛОС за срок от 3 до 15години. Намирам, че са налице опасностите обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление. Самият той заяви днес, че има възможност да пътува и извън България. Опасността на извършване на друго престъпление се извежда от характеристиките на деянията, начина на извършването им. Налице са основанията за приложение на презумпцията по чл.63 ал.2 НК – реалната опасност обвиняемият да извърши друго престъпление се презумира от обстоятелството, че същият е привлечен за престъпление извършено при условията на опасен рецидив и е осъждан за друго тежко умишлено престъпление за ефективно лишаване от свобода не по – малко от една година.

АДВ. И. - Моля да оставите без уважение искането на прокурора за вземане на най-тежката МНО по отношение на П. „Задържане под стража“ по следните съображения: макар от събраните доказателства да може да се приеме съпричастност на П. към извършването на двете деяния за които е привлечен като обвиняем, като той сам признава вината си и е възстановил 3 причинените вреди като е върнал откраднатите вещи. Считам, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за вземане МНО „Задържане под стража“, защото категорично не е налице опасност от укриван. Той има постоянен адрес, на който живее и на който може да бъде намерен, на този адрес той е получил призовката от компетентните органи и се е явил своевременно. Дори и П. да е имал възможност да напусне страната не се възползвал от нея а прокуратурата може да прецени има ли основания за налагане на забрана за напускане на Р. България. Обсъждането на несемеен статус и липса на трудов договор намирам за проява на дискриминация. По делото липсват данни подзащитния ми някога да е напускал адреса си, поради което и не могат да се изведат данни за негова повишена мобилност. Считам, че презумпцията на чл.63 ал.2 НК е оборима и предвид, че подзащитния ми е осъзнал извършеното, което е осъществено под въздействие на психоактивни вещества, изразил е съжаление за стореното, осъзнава и приема наказание за извършеното. От посоченото считам, че интензитет на опасността от извършване на престъпление е силно намален, до колкото той осъзнава, че едно друго престъпно деяние би влошило още повече положението му.

Подзащитния ми е единственият, който полага грижи за възрастната си болна майка. Най- тежката МНО в случая би се явила една предварителна наказателна репресия. Липсват аргументи от страна на СРП защо счита, че МНО Домашен адрес, която представлява също задържане на лицето не е ефективна в случая. По горните съображения и предвид, че процесуалното поведение до момента на П. показва съдействие от негова страна на съответните органи МНО в ДП фаза има цел да гарантира безпрепятственото провеждане на ДП. Моля да бъде оставено без уважение искането на СРП за вземане по отношение на П. на МНО „Задържане под стража“.

ОБВИНЯЕМИЯТ - Проумял съм какво съм извършил. Съдействал съм на разследването. Винаги съм живял и живея на този адрес. Майка ми се нуждае от помощ и грижи. Нямам какво друго да кажа.

РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ - Обстоятелството, че обвиняемият има постоянен адрес не дерогира опасността от укриване, т.к наличието на постоянен адрес е задължение на всеки български гражданин. Не са налични 4 доказателства за здравословното състояние на майката на обвиняемия и такива той да е полагал грижи за нея. Сочените от него семейни обстоятелства не са го възпрели да извърши инкриминираните деяния ДУПЛИКА АДВ.И. - Считам, че може би прокурорът не ме е разбрал, т.к имах предвид, че липсата на опасност от укриване в случая не се извежда от формалното наличие на постоянен адрес за П., а от цялостното му поведение до момента. Релевантно е, че той живее на постоянния си адрес, намерен е и е призован на него и се е явил на призоваването, без да е правил опит да се укрие.

СЪДЪТ ДАВА последна дума на обвиняемия – Моля за по-лека МНО от „Задържане под стража“ ако може „Домашен арест“. Искам споразумение.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

Съдът, след съвещание, като обсъди събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК, образувано е по искане на СРП за вземане мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" спрямо обвиняемия О. Ф. П. ЕГН ********** – по досъдебно производство №1387/2022 г., по описа на 05 РПУ-СДВР, пр.пр. №31551/2022 г., по описа на СРП. Изложените в искането съображения са следните:

Налице са основанията на чл.63,ал.1 от НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”. От събраните до момента по делото доказателства /показанията на свидетелите Т.Е, М.К,А С, Б.М., А.П.; от протоколите за доброволно предаване, посредством които са приобщени веществени доказателства, от заложните билети, експертната справка и др./ на този етап може да се направи обосновано предположение, че П. е извършил деянията, за които е привлечен като обвиняем, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“, и е налице реална опасност той 5 да се укрие и да извърши друго престъпление, съответно изводими от липса на трайно установена семейна и трудова ангажираност, и от знанието му за повдигнатите му обвинения за двете престъпления, предвиждащи наказание „лишаване от свобода“, както и предвид това, че той ги е извършил нощем, веднага се е разпоредил с отнетите вещи и пр., както с оглед на това, че е осъждан и е търпял ефективно наказания „лишаване от свобода“, като настоящите деяния са извършени няколко месеца след освобождаването му от затвора, което го определя като лице с трайно установени престъпни наклонности и висока обществена опасност. Реалната опасност от извършване на престъпление се извежда и във връзка с разпоредбата на чл.63,ал.2,т.1 от НПК, относно обвинението за квалифицирана кражба при условията на опасен рецидив.

В съдебното заседание представителят на СРП поддържа така направеното искане с изложените в него съображения.

Защитата на обвиняемия – адв.И. счита, че дори от събраните доказателства да се приеме съпричастност на П. към извършване на двете деяния, за които е привлечен като обвиняем, и за които той признава вината си, възстановил е причинените вреди като е върнал инкриминираните вещи, не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за вземане МНО „Задържане под стража“, защото в случая не е налице опасност от укриване, предвид, че П. има постоянен адрес, на който живее и на който може да бъде намерен, на този адрес той е получил призовката от компетентните органи и се е явил своевременно, при липса на данни той някога да е напускал адреса си. В случая адв.И. счита, че във връзка с презумпцията на чл.63 ал.2 НК следва да се отчете, че интензитетът на опасността от извършване на престъпление е силно намален, доколкото П. е осъзнал извършеното, което е осъществено под въздействие на психоактивни вещества, изразил е съжаление за стореното, осъзнава и приема наказание за извършеното от него, както и че едно друго престъпно деяние би влошило още повече положението му. По тези съображения и предвид процесуалното поведение до момента на П., показващо съдействие от негова страна на съответните компетентни органи, адв.И. пледира да бъде оставено без уважение искането на СРП за вземане по отношение на П. на МНО „Задържане под стража“.

6

Обвиняемият П. в дадените обяснения и хода по същество казва, че има постоянен адрес и винаги може да бъде намерен на него, не се е укривал, явява се при призоваване, доброволно е предал инкриминираните вещи.

Казва, че осъзнава извършеното и изразява съжаление за същото. Заявява, че майка му е възрастна и болна и се нуждае от неговата помощ и съдействие.

Изразява нееднократно желание да сключи споразумение. Моли за мярка за неотклонение „Домашен арест“.

В настоящето производство съдът е длъжен да прецени налице ли са предпоставките на чл.63,ал.1 от НПК. Производство е започнало на 06.09.2022 г., на основание чл.212,ал.2 от НПК, за извършено престъпление на 06.09.2022 г., около 04.00 ч., по чл.170,ал.2 от НК.

На 04.10.2022 г. О. Ф. П. е задържан за срок до 24 часа по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР. На 05.10.2022 г. П. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления от общ характер по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.3,пр.2,т.4,пр.2,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ от НК и по чл.313,ал.3,пр.1,вр.ал.1 от НК, като с постановление на прокурор при СРП от същата дата, на основание чл.64,ал.2 от НПК, той е задържан за срок до 72 часа, считано от момента на задържането му.

Престъпленията, за което П. към настоящия момент е привлечен като обвиняем в санкционната си част предвиждат наказание „Лишаване от свобода”, като това по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.3,пр.2, т.4,пр.2,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ от НК се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК. От събрания до този момент доказателствен материал, преценен в съвкупност – показанията на свидетелите Т.Т.Е., М.М.К., А.С.С, Б.Д.М., А.И.П., от протокола за доброволно предаване от П. на 1 перфоратор и 1 къртач, за които вещи П. е написал, че е взел в началото на месец септември от къща в с.Яна, на този етап може да бъде направено обосновано предположение за авторството на инкриминираните деяния, по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.3,пр.2,т.4,пр.2,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ от НК и по чл.313,ал.3,пр.1,вр.ал.1 от НК от страна на обвиняемия П. – че именно той е извършил тези престъпления, което не се отрича от него и той се признава за виновен за тях. На този етап досъдебното производство не е 7 необходимо да съдържа категорични доказателства, а само да обосновава предположение за авторството на деянието/ ята от обвиняемия. Така съдът намира, че е налице първата изискуема законова предпоставка за вземане на мярка по чл.63,ал.1 от НПК. П. е с установена самоличност, той живее на известния по делото негов постоянен адрес,липсват данни той да е търсен и да не е намиран на адреса, с оглед на което съдът намира, че не може да се изведе преценка за наличие на реална опасност същият да се укрие, преценявайки в тази връзка и конкретното му процесуално поведение по това досъдебно производство. Може да се изведе обаче наличие на реална опасност той да извърши занапред престъпление, която преценка изхожда от справката му за съдимост, съгласно която той е осъждан многократно – и като непълнолетен, и като пълнолетен за престъпления против собствеността и по чл.354а от НК, последно – 1 година преди инкриминираната по настоящето дело дата, от което следва изводът, че наложените му до момента и изтърпени наказания не са изиграли трайна превъзпитаваща и възпираща роля спрямо него, както и че П. е лице със завишена степен на обществена опасност и утвърдена престъпна нагласа. Твърдението му, че инкриминираните деяния, предмет на настоящето досъдебно наказателно производство, е осъществил след употреба на алкохол и много наркотични вещества, категорично не може да се преценява като смекчаващо вината обстоятелство, а може да се отчете като улесняващ поведението и действията му фактор, доколкото стои на собствената му преценка за прием или отказ от употреба на такива вещества. За заявеното от П., че той е единственият, който се грижи за болната си от сериозното заболяване диабет майка, с която живее, този съдебен състав отбелязва, че до момента по делото не са събрани никакви данни, потвърждаващи или опровергаващи това му твърдение, но дори и същото да е така, както Пиргов сочи, то ясно не се е оказало възпиращо го в конкретното му противоправно поведение. Условията в Ареста не са предмет на обсъждане в такова производство, доколкото е ясно, че задържаните лица търпят съответните допълнителни неудобства от задържането им. Относно съобщената от П. алергия към ухапване от дървениците в арестните помещения, настоящият съдебен състав отбелязва, че липсват данни, той да е заявил това на лекарския преглед при задържането му, като въз основа само на неговото твърдения съдът не може да прецени, че има здравословни проблеми, несъвместими с условията на арест, 8 включително и с описаните от П. такива. Съдът намира за необходимо да отбележи, че принципно императивната норма на чл.63,ал.2,т.1 от НПК предвижда, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначално вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал.1 /да се укрие или да извърши престъпление/ е налице, когато субектът е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив, както е в настоящия случай. Предвид изложеното, съдът намира, че единствената мярка, изпълняваща целите си, съгласно чл.57 от НПК, за обвиняемия П. принципно се явява мярка, ограничаваща свободата на придвижването му без разрешение на съответния орган, пред който делото е на разследване/производство. С оглед на всичко горепосочено настоящият съдебен състав прави извод, че мярката, която може да изпълни целите си, съгласно чл.57 от НПК, за обвиняемия П. в конкретния случай се явява мярката за неотклонение „Домашен арест”, която мярка представлява също „Задържане под стража”, но е с по-малък интензитет от най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” като в тази връзка съдът взе предвид обективните данни за процесуалното му поведение по това досъдебно производство, обстоятелството, че инкриминираните вещи доброволно са върнати от него, желанието му за бързо приключване на производството чрез сключване на споразумение. Изразеното от П. съжаление за извършеното и декларираната му увереност, че не би повторил за напред подобно нещо, съдът не счита, че за момента намират обективна опора в материалите по делото. Така мотивиран,

Разпечатката съдържа 54 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68adfec8-f4b2-4e14-b590-929993e903da